Съвсем случайно го открих ресторанта на път за водопада Сечурум, в близост до парка и паметника на Христо Проданов. Може и да бъркам името, но беше в етнографски стил и останах много доволна.
- Публикувана: 30 май 2016, 16:01 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2016, 16:30 ч.
За ресторантите в България от гледната точка на една рускиня
Скрит текст:
Не винаги е свързано, въпреки, че това изглежда логично. Понякога заведение може да е като клошарник, ама винаги е пълно с местните, защото готвят вкусно и цените са поносими. А понякога уж лукс отвсякъде, ама не става за ядене. Но това са крайности.
Между другото за средна класа заведения, харесвам Хепи, защото там няма изненади и знаеш, какво ще получиш срещу своите пари. Като Макдоналдс, Икея и подобни. А и че бързо ти носят поръчката пак и от значение, понякога просто нямам време да чакам. Аз си правя сметката, че може би не готвят на момента, защото толкова бързо просто няма как, но все пак се получава вкусно и аз нямам претенции, когато идвам там. Даже скоро в Бургас им оставих хвалебен отзив, толкова ми беше вкусно. И напразно, явно съм урочасвала заведението
, защото след няколко дни, в София, поръчах си същите спагети дел маре и чай, чаках 40 минути, след което ми донесоха спагети, където нямаше никакви тези "маре" а беше полято с някакъв течен сос, и плуваше една самотна гъба. 
А самите спагети изглеждаха сякаш от вчера стоплени в микровеле. След моето оплакване, сервитьорката се извини, взе ми яденето, после донесе същите спагети, но вече с морските гадове отгоре, за сметката на това ми прибра чинийката, където имаше лимон и захар. 
За мърсотията в кухнята. Преди години в една пицерия в София ми донесоха пица, в която вътре имаше парче от счупената чиния! Още веднъж, на морето, си поръчах шопска салата, и когато боднах сиренето, което беше, като шапка отгоре, оттам излетяха мухички! А за мухите изобщо не се стискат, да ви кажа, направо бесплатно месо, веднъж си поръчах пържени картофи, носят ми тези топли картофи, пресно направени, а в тях има 4-5 мухи. Тогава им казах че много съм благодарна, но все пак съм вегетарианка.
Между другото за средна класа заведения, харесвам Хепи, защото там няма изненади и знаеш, какво ще получиш срещу своите пари. Като Макдоналдс, Икея и подобни. А и че бързо ти носят поръчката пак и от значение, понякога просто нямам време да чакам. Аз си правя сметката, че може би не готвят на момента, защото толкова бързо просто няма как, но все пак се получава вкусно и аз нямам претенции, когато идвам там. Даже скоро в Бургас им оставих хвалебен отзив, толкова ми беше вкусно. И напразно, явно съм урочасвала заведението
, защото след няколко дни, в София, поръчах си същите спагети дел маре и чай, чаках 40 минути, след което ми донесоха спагети, където нямаше никакви тези "маре" а беше полято с някакъв течен сос, и плуваше една самотна гъба. А самите спагети изглеждаха сякаш от вчера стоплени в микровеле. След моето оплакване, сервитьорката се извини, взе ми яденето, после донесе същите спагети, но вече с морските гадове отгоре, за сметката на това ми прибра чинийката, където имаше лимон и захар. За мърсотията в кухнята. Преди години в една пицерия в София ми донесоха пица, в която вътре имаше парче от счупената чиния! Още веднъж, на морето, си поръчах шопска салата, и когато боднах сиренето, което беше, като шапка отгоре, оттам излетяха мухички! А за мухите изобщо не се стискат, да ви кажа, направо бесплатно месо, веднъж си поръчах пържени картофи, носят ми тези топли картофи, пресно направени, а в тях има 4-5 мухи. Тогава им казах че много съм благодарна, но все пак съм вегетарианка.
Как пък ги нацелвате тези изумителни заведения?
През целия ми живот досега, а със сигурност съм повече години в България, щото съм си тук, откак съм се родила, не ми се е случвало да намеря муха, червей, паяк или част от съдове в храната.. Може пък и късмет да съм имала, знам ли...
Но на безвкусни и лошо поднесени ястия съм попадала. И може да се случи и в скъпо заведение, факт!
Всичко зависи от собственика, той наема служителите.
А най-добрата комбинация е собственикът да е готвач - в този случай не съм имала разочарования.
Разбира се, зависи и какъв тип ресторант търсим. Има някои кръчмета, които предлагат много приятни ястия. Лично аз, въобще не харесвам заведения тип закусвални. Ресторантите гурме са много добре, но са скъпички и разбира се, рядко си позволяваме на такива места да сядаме. Като цял, лятото избираме да сядаме на заведения по морето, които имат изглед и си поръчваме основно черноморска риба, защото шансът да е прясна е най-голям. За курортистите обаче си е руска рулетка, хората нямат идея кои заведения се славят с добро име и шансът да попаднат на долнопробна кръчма, никак не е малък..
Лятото няма много- много прясна риба, може да се намери, но но повечето неща в менюто са от замразени риби. Това вече го знам, защото живея на морето.
В Хепи някой познат разправяше, че нямали готвачи, а притоплячи - всичко се готвело в кухня-майка и се разпращало по заведенията в готов или почти готов вид и само изсипвали от пликчета и притопляли на място. С изключение на сушито естествено де, то си се прави на място. Имали няколко истински готвача, които разработвали рецептите и получавали бонус на включена в менюто. Нищо от което не ме спира да ям там де, но хепи си е малко всичко готвят ок, но нищо забележително добре.
В БГ заведенията масово са пълна скръб.
За София положението е приблизително следното:
В заведенията менюто е едно и също - всичко се върти около модната тенденция към момента, напр. нахут, киноа, рукола, домашна лимонада и подобни.
Интериорът и той един и същ - икейско-винтидж с привкус на селски обор.
Отвсякъде ни заливат с био, органик, "на баба" манджите.
Цените са 100 лв. за 100 грама (образно казано) и наистина човек няма къде да яде нормална ресторантьорска храна.
Италианските заведения/пицарии/бистра вече са по три на ъгъл. Цените в повечето са над средните, защото "ние си внасяме всичко от Италия"
Бургерджийниците се въдят като гъби след дъжд. И там цените са солени за едното няма нищо. Бургер за 2 залъка е 10-15 лв., а собствениците ни убеждават, че месото е от най-крехкото теле порода блек ангъс/кобе отсам Екватора.
В общи линии масово искат с трици маймуни да ловят.
За София положението е приблизително следното:
В заведенията менюто е едно и също - всичко се върти около модната тенденция към момента, напр. нахут, киноа, рукола, домашна лимонада и подобни.
Интериорът и той един и същ - икейско-винтидж с привкус на селски обор.
Отвсякъде ни заливат с био, органик, "на баба" манджите.
Цените са 100 лв. за 100 грама (образно казано) и наистина човек няма къде да яде нормална ресторантьорска храна.
Италианските заведения/пицарии/бистра вече са по три на ъгъл. Цените в повечето са над средните, защото "ние си внасяме всичко от Италия"
Бургерджийниците се въдят като гъби след дъжд. И там цените са солени за едното няма нищо. Бургер за 2 залъка е 10-15 лв., а собствениците ни убеждават, че месото е от най-крехкото теле порода блек ангъс/кобе отсам Екватора.
В общи линии масово искат с трици маймуни да ловят.
И какво правим ние сега, дето ни наближават отпуските и ще трябва щем не щем да се храним и навън?
Какво можем да направим ние, поне можем да говорим за това, за да научат повече хора за некачествени заведения и да не сядат там. Тук, в България, има още един проблем, всичко се премълчава. Помня, че имаше тук някаква тема, където обсъждаха, какво правят в случая, ако не им харесвала храната в заведението, и си спомням, че имаше много отговори, че нищо няма да кажат, дори и бакшиш ще оставят, сервитьора не бил виновен за грешките на готвача. Но, извинявайте, те не са ли един екип, и в края на краищата сервитьорите ще напускат това заведение, където никой не им оставя бакшиша, което може би рано или късно ще накара собственика да промени нещо, не е ли така?
Местните обикновено знаят, къде не се сяда, но никой няма да те предупреди, ако си турист.
Местните обикновено знаят, къде не се сяда, но никой няма да те предупреди, ако си турист.
Говорете с имена и места тогава 
И пак. Едното е на напиша в този списък за заведението с откровено некачествена храна, и другото- да посоча там такива, в които менюто им оскъдно, предлагат готови храни от магазин, но ястията им не са развалени. Мисля че, това трябва да са две теми, и моята е точно за втори случай. Вие как мислите?
Говорете с имена и места тогава
И пак. Едното е на напиша в този списък за заведението с откровено некачествена храна, и другото- да посоча там такива, в които менюто им оскъдно, предлагат готови храни от магазин, но ястията им не са развалени. Мисля че, това трябва да са две теми, и моята е точно за втори случай. Вие как мислите?
Хепи на Раковска/срещу НАТФИЗ е отвратително място с отвратителна храна.
Аз мисля, че въпросът е към каква клиентела се е насочил ресторантьорът. Посещавала съм страхотни ресторанти по морето, а и аз самата живея във Варна. На север има много добри комплекси със страхотни ресторанти. Но всичко опира до пари и възможности.
Има във Варна 1-2 заведения, където всичко е на ниво, но и цените там са такива, че не можеш да вечеряш всеки ден.
Аз лично съм като познатите българи на авторката, на заведения ходя, да се видя с приятели, не да се наям. Обичам да си ям вкъщи. Знам с какви продукти и от къде съм приготвила яденето, знам и колко е стояло. Все пак има значение пиперките със сирене от 3,50 ли са пълнени или със сирене от 9лв.
Хепи го обичах когато го държеше Орлин, сега ми е префърцунен ресторант от тип бистро.
Аз останах потресена когато разбрах, че една позната са я наели в някакво заведение на морето като главен готвач. И тя две седмици преди да замине четеше как се прави рибена чорба и пълнени чушки. Как ги наемат в заведенията? Все си мислех, че има нещо като тест ли, изпит ли, не знам точно.
Та какво да очаквам? Мога само да се надявам да не сядам в заведение, където работи тя или някой друг "готвач" като нея.
Как ги наемат в заведенията? Все си мислех, че има нещо като тест ли, изпит ли, не знам точно.Та какво да очаквам? Мога само да се надявам да не сядам в заведение, където работи тя или някой друг "готвач" като нея.
Мога да ти отговоря на как ги наемат.След като прогониха знаещите и можещите и не искащите да работят за 500лв. и да целуват ръка, останахме тези дето им теглихме по една майна /казвам останахме, защото съм готвач с над 10г. стаж по кухните, в заведение от среден и горен клас/ и не искаме да работим в кухня 5 кв м. по двама на смяна и на 100-120 места за клиенти.
Аз напуснах преди почти 2 години, и работата ми липсва много, но забелязвам проблясъци на промяна към добро.
Та така ги наемат, от села и паланки,хора без опит и понятие какво се случва в една кухня. Така туризъ не се прави,няма да стане просто.
Препоръчани теми