Самостоятелност

Страхотна тема! Интересно ми е и ще следя дали има други потребители, освен подалите досега, които са за съвместно съжителство. Аз съм против, но с интерес ще прочета друга гледна точка!

Аз съм твърдо против да се живее заедно... интриги ,досаждания ... причини много.

Аз млади семейства при себе си не ща, както и допълнителен слугнаж
Всяка жаба да си знае гьола и всяка жена кухнята.
Гости за няколко часа бива, ама постоянно пребиваване - не.

Живяла съм седем години при свекър и свекърва, вярно, на отделен етаж, но в една къща, защото мъжът ми не искаше да плащаме квартира, при положение, че си имал къща. Много се разбирах със свекърва ми, свястна жена беше, но въпреки това не ми беше приятно и често се налагаше да премълчавам неща, които не ми харесваха. После живях няколко години при нашите, ужас беше, с майка ми постоянно бяхме на нож, ама бях тогава сама, с две деца и малка заплата, та нямах изход. С две ръце ЗА отделно живеене. Сещам се за едни познати, които дълги години живяха три семейства в един двустаен апартамент при семейството на жената. И като се отделиха и си взеха собствено жилище, мъжът три дни марширувал из апартамента по слипове и пеел: "Стига робство и тиранство"!

В момента живеем при майка ми, с малко дете сме. Ами какво да ви кажа, ако имахме възможност за самостоятелно жилище веднага бих се изнесла. Това да си си в къщата е незаменимо, а няма как да се почувстваш у дома в чужда къща, пък била тя и на собствената ти майка. Минусите да много от постоянните забележки, до съобразяването с графика на всеки един от семейството.

Имаме едни приятели които въпреки,че имат възможност живеят при тъста и тъщата.
Тъстът плаща сметките и пазарува,а тъщата гледа бебето,готви и пере.
Те младите работят ,но с паричките си ходят по заведения,на почивка,на екскурзия...
Тъстът им купи апартамент в съседен блок,но те не искаха да се изнесат.Дадоха го под наем.

В момента живеем с моите родители. Разбира се притеснявах се за мъжа ми как ще се чувства. Но за него беше най-важното моето спокойствие и сега сме си много добре. Решихме така за да ни помагат за детето. И съм си у нас. Мъжа ми също.😊Това и нашият дом. Той е служител в системата на Мвр и кара нощни смени. Няма шанс да стоя по нощите сама с бебе. Много причини имахме да се върнем тук. Живеехме и сами, в София под наем. Няма спор че това си е най-добре. Но всичко има две0] страни. За нас на този етап това е най-доброто решение. И сме си на самостоятелен етаж, разбира се
Само едно ще кажа-човек се нагажда според обстоятелствата и кое приема като приоритет. На мен не ми е лошо, имам помощ и това е моят дом. Мъжа ми е от другия край на страната. Да живеем с техните няма как а и аз никога не бих живяла със свекърва! Никога.
Те са свикнали сами и само да постоим  1 месец и все нещо ще стане да се подразним.
Зависи много от ситуацията. Ние сме в огромна къща и всеки си има самостоятелност . В противен случай не бих дошла.
Няма нищо по-хубаво от в къщи. Аз друг дом нямам за момента и не приемам за свой.
Живот и здраве за по-нататък ще помислим какво ще решим. Дали ще останем тук или ще строим(теглим заем за наше общо жилище).
Не знам каква е целта на темата. От любопитство ли е пусната. Или просто авторката се колебае за нещо.
За мен едно нещо е невъзможно( да не ми се налага дано) и то е да живея със свекъри. И съветвам да не допускате мъжите ви да ви убеждават на такова съжителство. Само като гледам половината ми приятелки как живеят с тях и като чета свекървенската тема и лошо ми става.
Ние с нашите много се разбираме.

Независимо с кои родители е младото семейство, еднакво лошо се отразява. Дори и да има разбирателство, последствията може да се проявят след време.

Преди години имах колежка, която живееше със семейството си в апартамента на свекъра и свекървата. Двустаен апартамент с хол, спалня и малка кухничка. Казвам живееха, но те още живеят там, имат една дъщеря, която докато стана студентка, спеше в стаята на родителите си. Питали сме ги как правят секс, по едно време свекърът започна работа като пазач нощни смени през вечер и тогава детето спеше при баба си. Честно, аз не бих могла да живея така! Питала съм я защо не се изнесат, да си вземат апартамент под наем, а тя все мънкаше, че доскоро взимала по-малка заплата, пък на мъжа и не му плащали редовно, та затова, но иначе всяка седмица бяха по кръчми. На всичкото отгоре работата ни беше на две крачки от тях и свекървата по три пъти на ден минаваше да я проверява, даже се шегувахме с нея, че ако реши да изневери, свекърва и ще разбере преди нея. Аз, като знам как си браня личното пространство със зъби и нокти, не си представям такъв живот. Сега имам един колега, живеят у тъщата и тъста, апартаментът е голям, 4-5 стаен. Почти бяха решили да теглят кредит за жилище и да се изнасят, старите като ревнаха: имало място за всички, това за кого щяло да остане и вместо за жилище, теглиха кредит за ремонт. Обаче минаха няколко месеца и сега вече окончателно търсят жилище, не че са се карали, но просто различни поколения, не се получават нещата, искат си спокойствие и да си бъдат само двамата.

Живели сме в началото с бившия ми съпруг и с майка ми в едно жилище, което е собственост на майка ми и мой роден дом. Не е имало търкания, много ми е помагала, после се изнесе и останахме сами. Обаче 8-9 години по-късно, не мисля, че в момента бих могла да изтърпя съжителство за повече от 2-3 седмици. Наистина, голяма помощ е, обаче започвам да се дразня.
А тези, които живеете на различни етажи от къща, примерно, не се ли притеснявате като правите секс да не ви чуят? Не мога да си представя постоянно да се съобразявам и да хапя възглавницата
И особено после, като отивате до банята, цялата къща да разбира какво се е случвало? На мен не би ми било много удобно, макар и да не съм хич срамежлива. В апартамента поне имаш някаква анонимност. Аз, примерно съм спокойна, защото отдолу, отгоре и отстрани няма никой, само едna обща стена на техния коридор имаме с комшиите, ама те едва ли стоят там, че да ни чуят.

Ами то и в панелка да живееш самостоятелно, ако не си тих пак ще те чуят съседите като правиш секс .

Е да, но не е като да те чуят свекъра и свекървата, или майка ти и баща ти.

В един  такъв момент детето реши да плаче в креватчето си. Но ние "работим". Свекървата , обладана от обич към бебето, убедена, че само тя знае какво да прави за него, се вкурна в стаята. Но...веднага даде назад. Мъжът ми нея видя, но  после като му казах, отиде да я види. Тя седи в кухнята и плаче, защото й станало неудобно. Хайде сега, две ревли едновременно...Но до там беше с първосигналните  реакции.

Когато живеехме при свекъра и свекървата, тяхната спалня не беше под нашата, а в другата част на къщата, така че нямаше как да ни чуят. Но после когато живяхме известно време сами в една къща на майка ми, детската и спалнята ги делеше една стена. И си спомням веднъж как синът ми се събудил сутринта и казал на сестра си: "Снощи майка и татко пак правиха секс". Бяха някъде десетинагодишни тогава, но аз от малки се опитвах да ги науча, че сексът не е нещо мръсно, а нещо хубаво и съвсем естествено. Надявам се да съм успяла, дъщеря ми беше вече студентка, когато веднъж в разговор на тази тема каза, че и било някак противно да си представи, че ние с баща и правим секс, при което аз се разсмях и казах: "Ами да, вас двамата с брат ти, ви донесе щъркелът..."

Аз като живеех с бащата на детето си бяхме 2 къщи в един двор.Ние в едната, баща му и баба му в другата. Правим си секс един ден и се влиза  в стаята и баща му ни вижда и съвсем спокойно пита "имате ли цигари" . Потънах в земята от срам.