Интересувам се от темата трябва ли /по-добре ли е/ младо семейство да живее самостоятелно... Предимства и недостатъци. Знам различни хора различни мнения 
- Публикувана: 31 май 2016, 08:07 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2018, 01:46 ч.
Самостоятелност
Аз след 18 винаги съм живял самостоятелно - и като ерген и като семеен отделно от мама и тате.
Предимствата са повече, но и другият модел си има определени предимства - не напразно се е следвал в продължение на стотици години. Основното е, че бабата винаги ти е подръка като трябва нещо за детето.
Иначе е голяма еквилибристика с децата, цялата организация по водене и вземане на градина и училище, извънкласни занимания, напред-назад или като се разболеят, сега кой ще си взема болнични и т.н. Друго си е просто да си идеш на работа и те да си останат в къщи с баба си.
Другото предимство е ако финансите са ви зле и нямате собствено жилище, ако плащате наем примерно 500 лева, може да не изглежда много всеки месец, но на година са си 6000 лева, за 10 години - 60000 лева. Това ви остава като семеен актив ако живеете при родители, и може да се инвестира после в друго жилище, в децата, или в каквото си пожелаете.
Третото, предполагам, е че бабата ако си е вкъщи все ще е сготвила нещо през деня - прибираш се и сядаш на масата. А ние с жена ми докато се приберем от работа, докато вземем децата, тепърва да тръгваме да готвим в 7 вечерта ли?
На мен лично би ми било трудно постоянно да се съобразявам с тъща и тъст, имаме се с тях но като сме си на гости - а ако сме в една къща вероятно би било по-различно. Жена ми вероятно чувства подобно нещо пък към свекъри. Така че за нас предимствата не се оправдават - но за някои по-толерантни хора може пък да си струва.
Предимствата са повече, но и другият модел си има определени предимства - не напразно се е следвал в продължение на стотици години. Основното е, че бабата винаги ти е подръка като трябва нещо за детето.
Иначе е голяма еквилибристика с децата, цялата организация по водене и вземане на градина и училище, извънкласни занимания, напред-назад или като се разболеят, сега кой ще си взема болнични и т.н. Друго си е просто да си идеш на работа и те да си останат в къщи с баба си.
Другото предимство е ако финансите са ви зле и нямате собствено жилище, ако плащате наем примерно 500 лева, може да не изглежда много всеки месец, но на година са си 6000 лева, за 10 години - 60000 лева. Това ви остава като семеен актив ако живеете при родители, и може да се инвестира после в друго жилище, в децата, или в каквото си пожелаете.
Третото, предполагам, е че бабата ако си е вкъщи все ще е сготвила нещо през деня - прибираш се и сядаш на масата. А ние с жена ми докато се приберем от работа, докато вземем децата, тепърва да тръгваме да готвим в 7 вечерта ли?
На мен лично би ми било трудно постоянно да се съобразявам с тъща и тъст, имаме се с тях но като сме си на гости - а ако сме в една къща вероятно би било по-различно. Жена ми вероятно чувства подобно нещо пък към свекъри. Така че за нас предимствата не се оправдават - но за някои по-толерантни хора може пък да си струва.
Още един глас за самостоятелно живеене. Двама млади, здрави и прави могат да се оправят без проблем.
chris78, за точка 1 и 3 нещо не разбрах как става. Бабата напуска работа, за да ви поеме отговорностите ли? Майка ми беше на 45 г. като стана баба, жена в разцвета на силите си, работеща доста динамична работа. Не мога да си представя как зарязва всичко, за да гледа внучето и да ни готви все едно ние сме още деца
За финансите - докато човек си живее при мама и тате гледа малко по-ларж на нещата, отлага, помотва се, защото знае, че има по-лесно. Затова и тази точка смятам, че по-скоро дърпа назад...
chris78, за точка 1 и 3 нещо не разбрах как става. Бабата напуска работа, за да ви поеме отговорностите ли? Майка ми беше на 45 г. като стана баба, жена в разцвета на силите си, работеща доста динамична работа. Не мога да си представя как зарязва всичко, за да гледа внучето и да ни готви все едно ние сме още деца
За финансите - докато човек си живее при мама и тате гледа малко по-ларж на нещата, отлага, помотва се, защото знае, че има по-лесно. Затова и тази точка смятам, че по-скоро дърпа назад...
Когато живееш с родителкото тяло независимо дали е твое или на партньора как се прави секс? С тапа в устата? Допълнително трябва да се съобразяваш с правилата на хората! Все пак в техния дом живеете! Самостоятелно, самостоятелно, самостоятелно и пак самостоятелно живеене дори и да нямаш семейство!
Интересувам се от темата трябва ли /по-добре ли е/ младо семейство да живее самостоятелно...
Скрит текст:
Предимства и недостатъци. Знам различни хора различни мнения
А като имаш дете/деца крещиш докато правиш секс или не правиш секс?
Ако примерно живееш в чужбина и се прибереш за месец в България при родителите си да не би да не правиш секс?!?
Винаги трябва да се съобразяваш с хората, с които живееш, както и те с теб. Независимо с кой живееш /мъж, приятел, родители, деца/ и чий е домът. Иначе не може да има съжителство.
По принцип съм за самостоятелното живеене. Всяка жаба да си знае гьола. Но ако няма такъв вариант и другото не е толкова лошо. И все пак си зависи от хората.
Ако примерно живееш в чужбина и се прибереш за месец в България при родителите си да не би да не правиш секс?!?
Винаги трябва да се съобразяваш с хората, с които живееш, както и те с теб. Независимо с кой живееш /мъж, приятел, родители, деца/ и чий е домът. Иначе не може да има съжителство.
По принцип съм за самостоятелното живеене. Всяка жаба да си знае гьола. Но ако няма такъв вариант и другото не е толкова лошо. И все пак си зависи от хората.
А като имаш дете/деца крещиш докато правиш секс или не правиш секс?
Ако примерно живееш в чужбина и се прибереш за месец в България при родителите си да не би да не правиш секс?!?
Ако примерно живееш в чужбина и се прибереш за месец в България при родителите си да не би да не правиш секс?!?
Искаш да ти отговоря ли или просто ей така си питаш? Трябва ли да крещиш, за да разберат другите че правите секс или не знаеш, че има и други начини да се разбере като скърцане/помръдване на легло, други звуци или за теб секса е все едно двама мъртъвци се излегнали и няма никакъв шум! Хайде моля ти се! Едно е да се обичаш с любимия в дома си друго е на чуждо място, където по-големите имат антени за такива случаи! Дали крещиш или си легнал парализиран човек и едно леко клатене има, когато живееш в не твой дом, секса е много по-сдържан от колкото в своя собствен! Искаш да ти отговоря ли или просто ей така си питаш? Трябва ли да крещиш, за да разберат другите че правите секс или не знаеш, че има и други начини да се разбере като скърцане/помръдване на легло, други звуци или за теб секса е все едно двама мъртъвци се излегнали и няма никакъв шум!
Когато живееш с родителкото тяло независимо дали е твое или на партньора как се прави секс? С тапа в устата?
Ни ми се моли, а виж какво пишеш.
В първия момент помислих, че няма деца, после видях, че има и то на 7 г. И аз не мога да повярвам, че се наслаждава на гимнастиката с пълно гърло, при положение, че детето й спи в другата стая 
Иначе разбирам какво иска да каже, ние също никога нищо не правим, когато сме на гости при родители или те при нас, за мен е табу
Иначе разбирам какво иска да каже, ние също никога нищо не правим, когато сме на гости при родители или те при нас, за мен е табу
Като начало никъде не съм казала, че крещя както се изрази Нинжи, а да не говорим и с пълно гърло... това последното го пазя за други моменти! Второ не е лошо да се гъкне най-малкото по време на секс! А що се отнася до детето ми- ами то има като моята способност- като легне да спи и бомби не го събуждат! Да не говорим, че особено когато са малки децата и да изохкаш те не разбират какво става и после няма нито те да се срамуват като те погледнат в очите, нито ти да се чудиш "усети ли ни или не" ! Ама то тук въпреки писането и цитирането човек все неизписани думи слага в постовете на другите 
По-скоро съдят по себе си. На мен ми е еднакво неудобно и в двата случая, но и моето е по-голямо...
За дълбочината на съня е относително, има баби и дядовци, които спят дълбоко и деца, които се будят от най-малкия шум, както и обратното, въпрос на късмет е какво ще се падне.
Но като цяло колкото повече хора има, токова по-малка е вероятността този късмет да е добър
За дълбочината на съня е относително, има баби и дядовци, които спят дълбоко и деца, които се будят от най-малкия шум, както и обратното, въпрос на късмет е какво ще се падне.
Но като цяло колкото повече хора има, токова по-малка е вероятността този късмет да е добър
Незнам защо се притеснявате толкова да не ви чуят родителите. Вярно е, че сме по сдържани, когато сме при тях, но дотам. Те едва ли биха ви разпитвали на другия ден и да се чудите какви обяснения да давате. Също не вярвам и да стоят пред вратата да подслушват. Я ви чули, я не Моите родители биха ме разбрали. Предполагам и вашите също няма да кажат нещо. Докато с децата не е така.
Съжалявам, но с тапата леко ме заблуди
Вярно е. Няма как да се поставиш на мястото на друг, като четеш само някакво мнение по въпрос, но не си наясно с цялата ситуация.
Моите родители биха ме разбрали. Предполагам и вашите също няма да кажат нещо. Докато с децата не е така. Като начало никъде не съм казала, че крещя както се изрази Нинжи, а да не говорим и с пълно гърло...
По-скоро съдят по себе си.
Според мен много зависи от конкретната ситуация и от конкретните хора. От свекърва до свекърва и от снаха до снаха има разлика от земята до небето. Предимството да живееш с родителите е (така си мисля, никога не съм живяла след 19 год възраст), че си поделяте домашната работа (или свекървата я поема изцяло), поделяте си разходите (което в определени случаи не е без значение) и можеш да разчиташ на детегледач по всяко време (евентуално). В същото време обаче трябва да се съобразяваш за всичко - наредба на дома, домакинска работа, дневен режим, шум, отношения.... всичко. При самостоятелния живот имаш малко повече работа и разходи, но пък имаш свободата да решаваш всичко сам за дома и семейството си.
Кое е по-добро не може да се каже еднозначно. Всичко е до човек. Зависи кое ти е по-важно - да спиш неделя до 11ч и да можеш да излизаш вечер, въпреки че имаш бебе или свободата. Лично за мен свободата да решавам е по-важна от всичко друго и трудно търпя някой да ми налага мнението си. Но аз съм лъв, нормално е. За друг тип човек сигурно ще е различно.
Кое е по-добро не може да се каже еднозначно. Всичко е до човек. Зависи кое ти е по-важно - да спиш неделя до 11ч и да можеш да излизаш вечер, въпреки че имаш бебе или свободата. Лично за мен свободата да решавам е по-важна от всичко друго и трудно търпя някой да ми налага мнението си. Но аз съм лъв, нормално е. За друг тип човек сигурно ще е различно.
За нито един плюс не сещам при съжителство на младо семейство с родителите, освен да се изнервят с годините, друго не може да стане. Ако бабите искат да гледат внуците, ще ги гледат, макар да не живеят всички като в дядовата ръкавичка. Когато моите деца бяха малки и имаха нужда от възрастен да ги погледа, майка ми и свеки са идвали у нас или пък ние сме оставяли децата у тях. Откакто живея отделно, никога не ми се е налагало да замръквам у мамини или у свеки, едно такси и пет лева, и съм си у нас, така че темата за секс с родителско тяло в съседство, не ме е вълнувала от тийнейджърските години, когато си беше дебнене за терен.
Децата изобщо не ме притесняват - големият постоянно е със слушалки в ушите, а малкият още е доста неориентиран, дори не знае какво е секс, освен ако батко му не го е ограмотил.
Децата изобщо не ме притесняват - големият постоянно е със слушалки в ушите, а малкият още е доста неориентиран, дори не знае какво е секс, освен ако батко му не го е ограмотил.
Или някой да ти слугува и да ти гледа децата, защото ти не можеш да се справиш или те мързи.
За мъжете обаче е много удобен вариант, поне за голяма част от тях. При две жени в къщата за тях не остава никаква домакинска работа или пък гледане на децата. Е, веднъж на високосна ще ремонтират нещо развалено и дотам... За ежедневното поддържане на дома и гледането на децата си има мама и съпруга, които на всичко отгоре се изпотрепват да си ги мерят и да се доказват коя е по-по-най.
Рай, рай е за Мунчовците съвместното съжителство!
За мъжете обаче е много удобен вариант, поне за голяма част от тях. При две жени в къщата за тях не остава никаква домакинска работа или пък гледане на децата. Е, веднъж на високосна ще ремонтират нещо развалено и дотам... За ежедневното поддържане на дома и гледането на децата си има мама и съпруга, които на всичко отгоре се изпотрепват да си ги мерят и да се доказват коя е по-по-най.
Рай, рай е за Мунчовците съвместното съжителство!
Интересувам се от темата трябва ли /по-добре ли е/ младо семейство да живее самостоятелно...
Друга опция освен "самостоятелно" няма.
Лично за мен свободата да решавам е по-важна от всичко друго и трудно търпя някой да ми налага мнението си.
Не търпиш "някой" да ти налага мнение - този някой само родители ли са, или и съпругът? Или той не налага, а мама и тате налагат? Значи с него успяваш да постигнеш компромис и баланс, а с родители не можеш?
За протокола - аз винаги съм живял отделно от родители, но не отричам че си има както предимства, така и недостатъци. Ама да казваш, че само лоши страни има... накъде е тръгнал света, то след още едно поколение всеки сам ще си живее, дори със съпруг/съпруга няма да могат да се спогаждат и да търпят чуждо мнение, а всеки ще си е сам господар в собствения дом, а децата ще ги гледат на разменни начала.
Интересувам се от темата трябва ли /по-добре ли е/ младо семейство да живее самостоятелно...
Друга опция освен "самостоятелно" няма.
И за мен е абсурден, ама...
ПП Нито майка ми, нито двете ми баби са живели с родители след сключването на брак. Но дори и да го бяха правили, какво значение има как са живеели някога? Защото, убедена съм, че някъде далече в миналото имам роднини, които са живеели и в пещери. Да вземем пример и от тях ли?
ПП Нито майка ми, нито двете ми баби са живели с родители след сключването на брак. Но дори и да го бяха правили, какво значение има как са живеели някога? Защото, убедена съм, че някъде далече в миналото имам роднини, които са живеели и в пещери. Да вземем пример и от тях ли?
chris78, едни млади хора, които скоро са станали семейство могат да се напаснат един към друг, само ако живеят самостоятелно, а не ако мама/свекърва/ е в другата стая. Колкото и да е тактична, все ще намери повод да се намеси и да обърка нещата.
Някога са живели заедно две поколения най - вече заради традицията за контрол на старите върху младите и заради подчиненото положение на жената в семейството.
Сега коя жена с прилични доходи ще иде да се завре със свекърва си или със майка си? Повечето го правят от безизходица или от това, че си мислят, че са в безизходица
Някога са живели заедно две поколения най - вече заради традицията за контрол на старите върху младите и заради подчиненото положение на жената в семейството.
Сега коя жена с прилични доходи ще иде да се завре със свекърва си или със майка си? Повечето го правят от безизходица или от това, че си мислят, че са в безизходица
Да, живели са под един покрив и отношенията, които са възниквали под общия покрив, са били толкова интересни, че не един български писател си е завъртал творбата около тях. Още Ния през 19-ти век искаше да живее отделно от свекърва си Султана, вие в 21-ви век ми говорите за предимства. Наистина, както Сийка пише, само за Мунчовците може да е рай подобно съжителство.
Дори да има някакви предимства, не си представям да съм семейна и да се вра в една стая с мъжа и децата и да споделям една баня с още 5 човека. То това е казарма, не жилище.
Дори да има някакви предимства, не си представям да съм семейна и да се вра в една стая с мъжа и децата и да споделям една баня с още 5 човека. То това е казарма, не жилище.
Ще кажеш, че майките ви и бабите ви не са живеели със старите под един покрив векове наред. Само допреди 50 години това е било масовия модел, доказал се с времето. Защо са го правели, ако има само недостатъци? И не е заради липса на възможност - и бедни, и богати така са правели, макар вторите да са имали възможност да отделят младите...
Живели са, защото това е било традиция, и не е толкова просто младите да се опълчат на старите, за да я променят. "Ама как така, ние това нали за вас сме го правили, къде ще ходите", сръдни... От деца те си знаят, че животът им ще протече по еди какъв си начин, а си се отклонил, значи се правиш на интересен.
Но мога да те уверя, че никога не се чувстваш така "като у вас си", докато живееш с други, дори да приемем, че отношенията са перфектни. А винаги има повод за проблем, един иска едно за ремонт/обзавеждане, друг друго, един има едни навици, другия иска да ходи по гащи и т.н., и т.н.
За мен - самостоятелно жилище, дори и малко да е или пък квартира. Удобството от това да сте сами нищо не може да ти го замени.
Тази тема ми напомня за моя позната - живеят при свекърите и само се оплаква от тях, карат се и т.н. Имат техен свободен апартамент, но не се местят, защото "не можела тя така", трябвало някой да й помага за детето.... Ами, тогава - налягай си парцалите и благодари на свекърва си, че ти гледа детето, вместо да си предявяваш претенциите!!!
Тази тема ми напомня за моя позната - живеят при свекърите и само се оплаква от тях, карат се и т.н. Имат техен свободен апартамент, но не се местят, защото "не можела тя така", трябвало някой да й помага за детето.... Ами, тогава - налягай си парцалите и благодари на свекърва си, че ти гледа детето, вместо да си предявяваш претенциите!!!
Никакви предимства не виждам, освен ако не става въпрос за оцеляване.
Като жена с деца не мога да си представя да разчитам, че някой ще ми е нещо като слуга и помощница. Бабите са, за да помагат от време на време, не да поемат ежедневието.
Освен това е супер стресово да поделяш ежедневие с друга жена. Ми то няма да може да си позволиш мързелив ден- как така някоя по-възрастна ще се върти около теб да прави нещо, а ти ще си вдигнеш краката да четеш?
Докато в собствено жилище ехей, когато и както искаш домакинстваш, и според своите критерии, без някой тихичко да оценява отстрани.
Като жена с деца не мога да си представя да разчитам, че някой ще ми е нещо като слуга и помощница. Бабите са, за да помагат от време на време, не да поемат ежедневието.
Освен това е супер стресово да поделяш ежедневие с друга жена. Ми то няма да може да си позволиш мързелив ден- как така някоя по-възрастна ще се върти около теб да прави нещо, а ти ще си вдигнеш краката да четеш?
Докато в собствено жилище ехей, когато и както искаш домакинстваш, и според своите критерии, без някой тихичко да оценява отстрани.
Ако съдя по себе си и повечето мои приятелки, които са свекърви, нямаме никакво желание да живеем заедно със синове и снахи. Това, че свекървите едва ли не умират за съвместно съжителство е преекспонирана тема.
Спокойствието и личното пространство са еднакво важни и за млади, и за по-стари и най-стари. Помощта е друго нещо.
Спокойствието и личното пространство са еднакво важни и за млади, и за по-стари и най-стари. Помощта е друго нещо.
Живяла съм седем години при свекър и свекърва, вярно, на отделен етаж, но в една къща, защото мъжът ми не искаше да плащаме квартира, при положение, че си имал къща. Много се разбирах със свекърва ми, свястна жена беше, но въпреки това не ми беше приятно и често се налагаше да премълчавам неща, които не ми харесваха. После живях няколко години при нашите, ужас беше, с майка ми постоянно бяхме на нож, ама бях тогава сама, с две деца и малка заплата, та нямах изход. С две ръце ЗА отделно живеене. Сещам се за едни познати, които дълги години живяха три семейства в един двустаен апартамент при семейството на жената. И като се отделиха и си взеха собствено жилище, мъжът три дни марширувал из апартамента по слипове и пеел: "Стига робство и тиранство"!
В момента живеем при майка ми, с малко дете сме. Ами какво да ви кажа, ако имахме възможност за самостоятелно жилище веднага бих се изнесла. Това да си си в къщата е незаменимо, а няма как да се почувстваш у дома в чужда къща, пък била тя и на собствената ти майка. Минусите да много от постоянните забележки, до съобразяването с графика на всеки един от семейството.
Имаме едни приятели които въпреки,че имат възможност живеят при тъста и тъщата.
Тъстът плаща сметките и пазарува,а тъщата гледа бебето,готви и пере.
Те младите работят ,но с паричките си ходят по заведения,на почивка,на екскурзия...
Тъстът им купи апартамент в съседен блок,но те не искаха да се изнесат.Дадоха го под наем.
Тъстът плаща сметките и пазарува,а тъщата гледа бебето,готви и пере.
Те младите работят ,но с паричките си ходят по заведения,на почивка,на екскурзия...
Тъстът им купи апартамент в съседен блок,но те не искаха да се изнесат.Дадоха го под наем.
В момента живеем с моите родители. Разбира се притеснявах се за мъжа ми как ще се чувства. Но за него беше най-важното моето спокойствие и сега сме си много добре. Решихме така за да ни помагат за детето. И съм си у нас. Мъжа ми също.😊Това и нашият дом. Той е служител в системата на Мвр и кара нощни смени. Няма шанс да стоя по нощите сама с бебе. Много причини имахме да се върнем тук. Живеехме и сами, в София под наем. Няма спор че това си е най-добре. Но всичко има две0] страни. За нас на този етап това е най-доброто решение. И сме си на самостоятелен етаж, разбира се
Само едно ще кажа-човек се нагажда според обстоятелствата и кое приема като приоритет. На мен не ми е лошо, имам помощ и това е моят дом. Мъжа ми е от другия край на страната. Да живеем с техните няма как а и аз никога не бих живяла със свекърва! Никога.
Те са свикнали сами и само да постоим 1 месец и все нещо ще стане да се подразним.
Зависи много от ситуацията. Ние сме в огромна къща и всеки си има самостоятелност . В противен случай не бих дошла.
Няма нищо по-хубаво от в къщи. Аз друг дом нямам за момента и не приемам за свой.
Живот и здраве за по-нататък ще помислим какво ще решим. Дали ще останем тук или ще строим(теглим заем за наше общо жилище).
Не знам каква е целта на темата. От любопитство ли е пусната. Или просто авторката се колебае за нещо.
За мен едно нещо е невъзможно( да не ми се налага дано) и то е да живея със свекъри. И съветвам да не допускате мъжите ви да ви убеждават на такова съжителство. Само като гледам половината ми приятелки как живеят с тях и като чета свекървенската тема и лошо ми става.
Ние с нашите много се разбираме.
Само едно ще кажа-човек се нагажда според обстоятелствата и кое приема като приоритет. На мен не ми е лошо, имам помощ и това е моят дом. Мъжа ми е от другия край на страната. Да живеем с техните няма как а и аз никога не бих живяла със свекърва! Никога.
Те са свикнали сами и само да постоим 1 месец и все нещо ще стане да се подразним.
Зависи много от ситуацията. Ние сме в огромна къща и всеки си има самостоятелност . В противен случай не бих дошла.
Няма нищо по-хубаво от в къщи. Аз друг дом нямам за момента и не приемам за свой.
Живот и здраве за по-нататък ще помислим какво ще решим. Дали ще останем тук или ще строим(теглим заем за наше общо жилище).
Не знам каква е целта на темата. От любопитство ли е пусната. Или просто авторката се колебае за нещо.
За мен едно нещо е невъзможно( да не ми се налага дано) и то е да живея със свекъри. И съветвам да не допускате мъжите ви да ви убеждават на такова съжителство. Само като гледам половината ми приятелки как живеят с тях и като чета свекървенската тема и лошо ми става.
Ние с нашите много се разбираме.
Преди години имах колежка, която живееше със семейството си в апартамента на свекъра и свекървата. Двустаен апартамент с хол, спалня и малка кухничка. Казвам живееха, но те още живеят там, имат една дъщеря, която докато стана студентка, спеше в стаята на родителите си. Питали сме ги как правят секс, по едно време свекърът започна работа като пазач нощни смени през вечер и тогава детето спеше при баба си. Честно, аз не бих могла да живея така! Питала съм я защо не се изнесат, да си вземат апартамент под наем, а тя все мънкаше, че доскоро взимала по-малка заплата, пък на мъжа и не му плащали редовно, та затова, но иначе всяка седмица бяха по кръчми. На всичкото отгоре работата ни беше на две крачки от тях и свекървата по три пъти на ден минаваше да я проверява, даже се шегувахме с нея, че ако реши да изневери, свекърва и ще разбере преди нея. Аз, като знам как си браня личното пространство със зъби и нокти, не си представям такъв живот. Сега имам един колега, живеят у тъщата и тъста, апартаментът е голям, 4-5 стаен. Почти бяха решили да теглят кредит за жилище и да се изнасят, старите като ревнаха: имало място за всички, това за кого щяло да остане и вместо за жилище, теглиха кредит за ремонт. Обаче минаха няколко месеца и сега вече окончателно търсят жилище, не че са се карали, но просто различни поколения, не се получават нещата, искат си спокойствие и да си бъдат само двамата.
Живели сме в началото с бившия ми съпруг и с майка ми в едно жилище, което е собственост на майка ми и мой роден дом. Не е имало търкания, много ми е помагала, после се изнесе и останахме сами. Обаче 8-9 години по-късно, не мисля, че в момента бих могла да изтърпя съжителство за повече от 2-3 седмици. Наистина, голяма помощ е, обаче започвам да се дразня.
А тези, които живеете на различни етажи от къща, примерно, не се ли притеснявате като правите секс да не ви чуят? Не мога да си представя постоянно да се съобразявам и да хапя възглавницата
И особено после, като отивате до банята, цялата къща да разбира какво се е случвало? На мен не би ми било много удобно, макар и да не съм хич срамежлива. В апартамента поне имаш някаква анонимност. Аз, примерно съм спокойна, защото отдолу, отгоре и отстрани няма никой, само едna обща стена на техния коридор имаме с комшиите, ама те едва ли стоят там, че да ни чуят.
А тези, които живеете на различни етажи от къща, примерно, не се ли притеснявате като правите секс да не ви чуят? Не мога да си представя постоянно да се съобразявам и да хапя възглавницата
И особено после, като отивате до банята, цялата къща да разбира какво се е случвало? На мен не би ми било много удобно, макар и да не съм хич срамежлива. В апартамента поне имаш някаква анонимност. Аз, примерно съм спокойна, защото отдолу, отгоре и отстрани няма никой, само едna обща стена на техния коридор имаме с комшиите, ама те едва ли стоят там, че да ни чуят.
А тези, които живеете на различни етажи от къща, примерно, не се ли притеснявате като правите секс да не ви чуят? Не мога да си представя постоянно да се съобразявам и да хапя възглавницата
Когато живеехме при свекъра и свекървата, тяхната спалня не беше под нашата, а в другата част на къщата, така че нямаше как да ни чуят. Но после когато живяхме известно време сами в една къща на майка ми, детската и спалнята ги делеше една стена. И си спомням веднъж как синът ми се събудил сутринта и казал на сестра си: "Снощи майка и татко пак правиха секс". Бяха някъде десетинагодишни тогава, но аз от малки се опитвах да ги науча, че сексът не е нещо мръсно, а нещо хубаво и съвсем естествено. Надявам се да съм успяла, дъщеря ми беше вече студентка, когато веднъж в разговор на тази тема каза, че и било някак противно да си представи, че ние с баща и правим секс, при което аз се разсмях и казах: "Ами да, вас двамата с брат ти, ви донесе щъркелът..."
Е да, но не е като да те чуят свекъра и свекървата, или майка ти и баща ти.
Стига да не ви завиват по време на секса ...
Интересувам се от темата трябва ли /по-добре ли е/ младо семейство да живее самостоятелно... Предимства и недостатъци. Знам различни хора различни мнения
Ние започнахме заедно с неговото семейство да живеем, докато бяхме гаджета (да живеем с баща му и майка му). Много хубаво започна. Исках да помагам на майка му и да я отменям, но не ми позволи. В действителност бившият доста я отменяше, защото беше маниак на темо чистота.
На практика аз бях за украса там, хем опитвах по някакъв начин да помагам, но просто ми се отказваше. Аз спрях да настоявам.
Удобно беше от тази гледна точка, че все имаше сготвено, оправено, но ми беше някак наготово и настоявах да се отделим. Не заради друго, ами за да имаме самостоятелност, независимост. На всички мои разговори в посока отделяне, се отвръщаше по един и същи начин "не". На практика насила го извлякох от апартамента на родителите му и отидохме в друго жилище, което не беше дори обзаведено докрай, но бях щастлива, защото бяхме отделно най-накрая. За съжаление жилището беше близо до това на родителите му и все висеше при тях или майка му все носеше тенджери с ядене както той обичал. Не коментирам това, че баща му си набави ключ от квартирата и само опитваше да отключи.
Аз съм определено за независимост.
Аз като живеех с бащата на детето си бяхме 2 къщи в един двор.Ние в едната, баща му и баба му в другата. Правим си секс един ден и се влиза в стаята и баща му ни вижда и съвсем спокойно пита "имате ли цигари" . Потънах в земята от срам.
Аз тъкмо тръгнах да разказвам как преди години една сутрин синът ми, тогава на около 3 години, и явно през нощта чул нещо, ме попита: “Мамо, ти защо въздишаше?” ... И тогава аз умрях от срам, обаче естествено твоят разказ бие всички рекорди
Аз като живеех с бащата на детето си бяхме 2 къщи в един двор.Ние в едната, баща му и баба му в другата. Правим си секс един ден и се влиза в стаята и баща му ни вижда и съвсем спокойно пита "имате ли цигари" . Потънах в земята от срам.
Аз тъкмо тръгнах да разказвам как преди години една сутрин синът ми, тогава на около 3 години, и явно през нощта чул нещо, ме попита: “Мамо, ти защо въздишаше?” ... И тогава аз умрях от срам, обаче естествено твоят разказ бие всички рекорди
Всеки дом си има един/ една господар/ка. Дори не двама - един, другият (партньорът) е втората цигулка. Това най-често е стопанката на дома, по-рядко - стопанинът (той е по-вероятно да "хазяйства" в двора, гаража, работилницата и т.н., ако има такива). Единственият вариант млада съпруга да играе ролята на стопанката е ако е прибрала възратен родител / баба / дядо (свой или на партньора), вече неспособен да се грижи за себе си, в СОБСТВЕНОТО СИ жилище. Ако тя отиде в жилището на въпросният неспособен да се грижи сам за себе си роднина, вече не е стопанката на дома, не задава тона, съобразява се с порядките, наложени от стопаните.
И, забележете, това кой е стопанинът / стопанката не зависи от това кой физически извършва домакинската работа (примерно), а от това кой я разпределя. Кой казва къде да стои стола или картината. Кой задава порядките. Това са двамата стопани, в синхрон, но... винаги е повече единият. (по-често, но в никой случай непременно, жената).