За първи път, като слушах албума и си помислих, че това е една топла, обезгазирана "Лимонада". Наистина си вдигна летвата много с предишният си албум и не успя да я прескочи. Единствено на "Формейшън" все едно мястото и не е там. Има повече от четири, които на мен ми допадат, но чак тотални хитове не мисля. Въртя си албума и в колата, но не предизвиква в мен луди пориви да танцувам и пея, а у останалите шофьори недоумяващи погледи. Припявам си тихо и кротко.
Разбира се, че звучи лично. За мен Би е една от най-големите актриси в пеенето и пресъздаването на чувство чрез музика, но много плоско ми стои идеята на албума. Гузният Джей Зи, който освен че участва в клиповете, но и продуцира албума.Тази прекалена показност нагарча и отблъсква. Много по успешно щеше да бъде, ако бяха направили просто тематичен албум, без излишна показност на личните отношения. И естествено по-малко фалш.
Така и не разбрах, защо сестрата на Би налагаше Джей Зи в асансьора.
Препратките към Джей Зи и баща й са ми откровени, това, което ми нагарча е афро-американската тема, която въпреки, че не спира да е актуална в САЩ е чужда за Европа.
Турнето и албума са много успешни, отношенията с Джей Зи - не мога да коментирам, никой не е у тях, за да знае как точно стоят нещата. Това, че последната песен е за прошка, казва всичко и оправдава брака, тя посочва, че е любимата й от този албум.
И да допълня: харесва ми, че напоследък прави песни с други артисти и разнообразява - Hymn for the weekend и Runnin' са различни и успешни, също.


Я, стига!