Дългото чакане след трансфер - 50

Няма лечение, при жените с оплаквания и минали фазата деца се лекува с хистеректомия. При тези целящи деца някои лекари прилагат подтискане на цикъла с хормони няколко месеца преди опит с цел да се "приспи" за кратко подобно на ЕМ. И всичко още е на експериментален етап. Дори в чужбина много малко специалисти го прилагат, но попаднах на много случаи с жени с редица неуспешни трансфери, които успяват по този начин. Другите прибягват към сурогатно майчинство, което не е опция при нас. На някои места, например Турция, се съобразяват  и поставят ембрионите на подходящо място в матката незасегнато от аденото. За съжаление аденото е доста рядко явление още, само от няколко години е разграничено от ЕМ като отделна болест. Няма голям опит с нея особено в БГ. За нещастие няма и с какво много да се сбърка освен полипи.
При мен се получи кофти, защото при последното ми лапаро ми насрочиха малко късно датата и освен това О ми подрани, лигавицата вече е била по-дебела и нищо не можахме да диагностицираме. Сега освен ЯМР не виждам как може да стане.  Но нямам идея дали има къде да ми го направят качествено. Освен това и да я докажем не знам как бихме могли да я борим. Док не е привърженик на спирането на цикъла дори при ЕМ, а и аз си имам своите предубеждения. Пък връщането на ембрионите на правилното място ми е малко в сферата на научната фантастика.

Док ме застреля с тези подозрения още на първичния преглед. За пръв път чух тогава за такова животно. За ЕМ съм запозната от почти десет години, когато сравнително малко се говореше за нея. Един лекар ме беше наплашил, че я имам. Но и на двете лапароскопии не се откри следа от ЕМ. Възможно е аденото да се появила на по-късен етап особено след последното абразио при миседа преди две години. Не са много ясни причините за нейната поява все още. На лапарото си говорихме за нея и коментирахме, че и да я има не може да се борим с нея. В онзи момент не бях склонна да се тъпча с хормони и да спирам цикъл. Просто се предадох и реших да си затворя очите с нея с надеждата, че ще стане пак чудо и ще забременея спонтанно след лапарото, както стана след първото. Уви второто показа и нагънати тръби, което е още по-притеснително и намалява шансовете за спонтанна бременност и увеличава риска от извънматочна. След тази кратка имплантация за съжаление страховете за аденото нахлуха отново. През цялото време се опитвах да се убеждавам, че неуспешните ми бременности са били просто случайност и основния ми проблем е, че забременявам трудно. Сега обаче нещата май по-скоро се изместват към това, че не се задържа и е притеснително. А няма кой знае какво повече да направим. Щитовидната е в релси, вит.  Д също, правя вливки, имам терапия за тромбофилиите, ЕМ и възможни полипи са отписани. Остава просто някакъв скрит проблем с лигавицата. Чак толкова да не може да направим качествени ембриониме съмнява. Колкото и да ми се форсират хормоните, резервът уж ми е ок и като антрални и като АМХ, при ММ само морфологията е на границата. Не са толкова фатални нещата. Хората с къде по-сериозни проблеми имат хубави ембриони. Разбира се винаги има шанс нещо да се обърка колкото и всичко да изглежда идеално. Случаи всякакви.