Да го направя ли?

Разбира се, че не издържа. Няма кой да издържи на това непрестанно самосъжаление. А на теб да се самосъжаляваш ти харесва. Вземи се в ръце. Тук сме ти дали много добри предложения. Недей да ходиш на лекар, който ще ти изпише успокоителни. Отиди на психотерапевт и се погрижи за себе си.
Недей да изпадаш в крайности. ТИ НЕ ЗНАЕШ какво ще бъде след като се оправиш. Сигурна съм, че ще мислиш по съвсем различен начин. Ти предпочиташ да се самоубиеш за да ти приключат проблемите, вместо да се хванеш в ръце, да помогнеш на себе си и да прекараш остатъка от живота си създавайки  радост и щастие в твоите любими хора. Това е пораженческа позиция. Сигурна съм че зад това отчаяние стои силен човек.

На личния ми лекар не мога да разчитам изобщо.
Наистина съм силен човек, справяла съм се с много неща сама. Но този път ми дойде в повече и ми е много трудно. .Трудно ми е да си дам шанс,да си простя за глупостта. Трябваше навреме да се взема в ръце. По принцип съм много организиран човек, ценящ всеки миг от живота и ме е яд, че изгубих вече 1 година. Дано наистина не е късно.
Благодаря ви много за съветите  Ще пиша скоро.

Няма да забравиш, разбира се, но може да се промени гледната ти точка, може да се промени начинът, по който приемаш нещата и нагласата ти.
Депресията е коварна болест, но е лечима. Имаш нужда от помощ и съм убедена, че може да ти се помогне.

Всички ми казват да променя начина си на мислене, но не знам как.
Притеснявам се, че губя връзка с децата си.Още преди мъжа ми не ме оставяше да взимам решения относно детето си и това много ме дразнеше, сякаш не мога спокойно да бъда майка.
Ето сега дава на 1 годишното сандвич от Макдоналдс   Моято дума не се чува, така е за почти всичко.

Изобщо не е нужно дори да разчиташ на личния си лекар. Само вземаш направление от него за психиатър и оттам нататък е ясно. Не можеш да кажеш, че вече е късно да се лекуваш... Късно щеше да е ако беше болна от неизлечима болест. А и тогава нищо нямаше да е сигурно.

Просто спри да си повтаряш, че е късно и такива неща, а предприеми тази стъпка. Дали са ти и тук телефони на психиатри. Естествено, че на този етап като си в тежка депресия всичко ще ти се струва като празни приказки и ще си мислиш, че нищо не може да спаси положението, но нещата изобщо не са така.

А промяната на мисленето, промяната във всичко ще започне да идва когато започнеш да се лекуваш и ти просветне. Няма как да пропуснеш стъпка и без да си се подложила на лечение, без дори да си отишла на психиатър и да си споделила всичко онова, което написа и тук и хоп да ти стане по-добре. От вкъщи ще продължаваш да си повтаряш и да дълбаеш колко лоша съпруга и майка си, в което изобщо не съм убедена. Просто всичко е в главата ти.

Спрях да влизам във форума и да пиша, но специално влезнах в твоята тема за да видя дали си отишла на лекар. Направи го! Това е важно! Твоето семейство има нужда от теб! Не се бави и миг. Постави си го като задача за тази седмица и го свърши без да го мислиш. Сигурна съм, че почти всички писали в тази тема сме имали такива лоши периоди и сме се допитвали до психиатър. Аз самата в момента се лекувам и пия антидепресанти. През годините съм била няколко пъти в тежка депресия, която се повлия чудесно от лечение.
Просто в напрегнатия ни живот няма как човек да не се повлияе по някакъв начин негативно и това да не се отрази на психиката му. И тогава най-важната стъпка е веднага да се предприеме лечение.

И така... Успех и не се бави. Човек винаги ще си намери оправдание за да не направи дадено нещо. Избери трудния път и се лекувай Заслужаваш го, заслужаваш да си щастлива, да се радваш на семейството си, да се радваш на децата си, да ги гледаш как растат, да остарееш спокойно и т.н. И децата ти заслужават да се радват на теб А не да те гледат на снимка и да ги сочат с пръст, че майка им се е самоубила. Това ще се отрази пагубно върху тях. А ти самата виждам си загрижена за тях и смяташ, че не полагаш добри грижи. Това другото ще е много по-лошо...

 

Nuckremaa, това са мъжете. Винаги, когато оставя моят мъж да гледа децата, едното е с разбито нещо по него, защото паднал, другото не е с написано домашно, цялата къща е с краката нагоре. Разбитай яли в леглата, играли където каквото искали, ама нищо не прибрали, естествено заварвайки ги да привършват купата със сладолед пред телевизора. Разбирай потоп. Всеки път се изумявам как успяват да извадят всичко от всички шкафове. И на въпроса ми защо е толкова разхвърляно вкъщи, мъжо само се оглежда в стил не бях аз и казва: че кое му е разхвърляното? На коментара: казах че децата са наказани и телевизията е забранена, отговора е много ме слушаха и затова позволих. На въпроса: защо ядат сладолед преди вечеря, отговора е какво толкова.... На въпроса: какво се е случило с малкия, че пак си е счупил главата, отговора е голям праз, дете е и мъж трябва да става. Нищо му нямало На въпроса, защо голямото все още не е написало домашните, отговора е питах я три пъти, каза че няма за домашно. Колко пъти казвам децата да се в креватите в еди колко си часа, а не са. В началото много палех и крещях.  С времето свикнах. Броя до десет и хладно заявявам, че ако не видя апартамента до 5 мин. във вида, в който го оставих, не отговарям за себе си. И понеже са ме виждали в състояние: Не отговарям за себе си.   Ела да видиш как се впрягат и тримата да чистят. Такива са мъжете. В повечето случаи, те ги глезят, а майките сме лошите.

И още нещо. Казах ти. Мъжа ти е отделен човек, съответно си има своят начин да прави нещата. Говорете много,  но не пред децата. Трябва и той да се научи да уважава твоята дума, нотрябва и ти да се научиш да уважаваш неговата. Сигурна съм, че макдоналдс не е ежедневното меню на децата, така че понякога може да ги води. Не бъди съвсем крайна в решенията си. Него го няма по цял ден. Със сигурност се чувства ужасно виновен и с глезотии се опитва да компенсира липсата му. Да това не е правилно, но при мен беше същото.

Хм, ами ти имаш проблем с мъжа, то нещата са навързани, депресия, проблеми в семейството, безизходица.... В София ли си? От родители нямаш ли подкрепа, при това положение. Ми той ти уронва авторитета пред собствените ти деца. Той ли ти внуши, че имаш вина към тях? Хм.... 
Където има дим, има и огън. Където има депресия, има и някакви тежки обстоятелства. Не искам да те разпитвам, не ме и интересува какви са точно, това ти си знаеш, но съм убедена, че не е така от нищото, ето, ти лека полека започваш да споделяш, че имаш и друг проблем, а именно - със съпруга. Състоянието ти било 'смешно' и 'несериозно' - така ли се беше изразил...? За майка не ставаш.. ? Ми че това чувство за вина ти е насадено от него.  Хубаво помисли и търси помощ другаде. Ако не в него, все някой друг трябва да има - щом личен лекар не е читав /аз така говоря, понеже моята е много свястна, но е рядкост, да/, родители, други роднини. Приятел... Нещо, отнякъде трябва да се разплете.
При мен се разплита 2 години, ти с твоята една година си направо прелест.  Ама гледай да не станат като моите - 2, че втората беше по-тежка. 

мен това ме втрещи от вчера, но гледам птицата ме е изпреварила.....

Голям праз, че му дава. От веднъж нищо няма да му стане.

Хайде до края на седмицата да отидеш на лекар. И после ще пишеш взела ли си направление и час. Не отлагай повече и не гледай само лошото около теб. Мъжът ти ще те подкрепи, като види, че отново действаш.

Мъжът й е Редно да я подкрепи Точно тогава, когато Не действа.
Тя когато Сама, Пишейки тук, или Не пишейки тук, се задейства, за какво й е този мъж? Нали, да си Помагаме, уж, е идеята на Заедността?
Не е много по темата. Нукрема, как е положението?

Все така.Днес съм на психиатър.
Чувствам се много сама, във всичко. Понеже през тези години мъжа ми взимаше решенията за всичко,затова имам чувството, че не съм ги гледала. Не ме оставяше да бъда майка, не се и чувствах като такава. А сега ми вика"те имат нужда от майка", а аз не мога да бъда такава

Много се радвам,че направи първата крачка сигурна съм,че ще се справиш и стъпка по стъпка ще вървиш към хармонията със себе си.

На теб да те ти е втълпявано, че не ставаш за нищо?
Ако е така, както си и по лабилна, разбирам защо се чувстваш по тоя начин 

Хайде сега и внушете, че мъжът и не и трябва.

Авторке ти започна темата с това, че мъжът ти те подкрепя . Разбера се, че в периода в който си се чувствала зле, той е вземал много решения относно децата.
Ако между вас има някакъв проблем психиатърът ще ти помогне да стигнеш до причината му.  Тук никой не може да знае как стоят нещата между вас, най много да изхожда от собствения си опит  и гняв, а ти в момента се мяташ от самообвинения към обвинения на мъжа ти.

Лекарят ще ти помогне.

Когато съм споделяла тук, все съм получавала укорително отношение, от родата също. Така че номерът май е да си си супер самодостатъчен. Дано лекарствата ти помогнат, но истината е че можеш да разчиташ само на себе си. Самооценката ти си е изцяло твоя грижа.