Nucremaa как си , пиши моля те.
- Публикувана: 2 юни 2016, 19:05 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2016, 18:37 ч.
Да го направя ли?
Благодаря ви много 
Все така съм. Дори и да пия хапчета, няма как да забравя миналото, пропилените години, злото, което съм сътворила. Дори и да продължа аз няма да си простя,но децата дали ще ми простят..Чудя се обаче аз как да се събера, не мога да се наспя, не мога да си почина, не ям, защото се чувствам виновна и не заслужавам...хапчетата няма да ми помогнат.
Чудя се как да се изчистя душевно.
Все така съм. Дори и да пия хапчета, няма как да забравя миналото, пропилените години, злото, което съм сътворила. Дори и да продължа аз няма да си простя,но децата дали ще ми простят..Чудя се обаче аз как да се събера, не мога да се наспя, не мога да си почина, не ям, защото се чувствам виновна и не заслужавам...хапчетата няма да ми помогнат.
Чудя се как да се изчистя душевно.
Опитай да се концентрираш само е един ден -днес. Като дойдат мислите за миналото или как са можели/ трябвало да бъдат различни нещата, отпъди ги веднага, кажи си "утре ще се тревожа за това". Опитай само един ден да изкараш без мисли за миналото или бъдещето. Само какво ще ядем, какво ще играем, къде да се разходим, какво филмче да гледаме вечерта, какви дрехи да облечем, трябва ли нещо да се купи.
Концентрирай се в страхотен обяд с красива маса, разходка в любим парк. Опитай се с само днешния ден да бъде наистина хубав за децата, само един ден.
Концентрирай се в страхотен обяд с красива маса, разходка в любим парк. Опитай се с само днешния ден да бъде наистина хубав за децата, само един ден.
Лошото е, че аз съм живяла досега без да мисля-това се е отразило на децата, стесирала съм ги. Представяте ли си Господ ме е дарил с 2 прекрасни деца, а аз съм ги оставила на произвола на съдбата.Яд ме е, защото можеше да ги гледам перфектно, а аз съм живяла все едно не гледам собствените си деца.Само се оплаквах,.че мрънкат, че не ядат,че не спят..Идобщо не се вглеждах в тях, правех всичко като робот.Поне да не си бях губила разсъдъка, че сега незнам как да си го върна.
Пак продължаваш да говориш само за миналото, и как "можеше" да ги гледаш "перфектно". Ето тези мисли и изречения трябва да си забраниш.
Миналото е приключено, затворена страница. Но можеш днес, само за един ден, да ги гледаш както смяташ, че трябва да се гледат деца. Защото утре, това днес ще е минало. И ти пак ще съжаляваш за него. Изобщо, създай си хубаво минало сега
А и това е най-добрия начин да се погрижиш за близките си, да им покажеш, че съжаляваш и че ти пука за тях.
Чувството за вина е най-деструктивното и вредно чувство. Има само един начин да поправиш нещата - действията ти днес.
И мисля, че преувеличаваш вредите и неглижирането на децата. Имат ли контузии или здравословни прблеми заради теб? Или депресии и нервни кризи? Предполагам, че не. Живи ли са? Да. Пренебрегна ли ги до степен да пострадар в инцидент? Не.
Единствено си загубила време, което е можело по-пълноценно да прекараш с тях, и сега губиш още като се упрекваш. Но това е изцяло поправимо, децата са малки, тепърва имате време и страхотни моменти заедно! Ще им трябваш много, даже повече в първи клас, в десети клас, когато някой в училище ги тормози, или когато се влюбят за пръв път.
И зарежи чувството за вина. Заради него така хубаво ще ги разглезиш, че после наистина ще има за какво да съжаляваш.
Било каквото било, история, на никого не му пука, освен на теб. Време е да пишеш новата ти история, а тя започва от днес. И пак няма да е "перфектна", но ти вече ще знаеш, че не е нужно да си перфектна, защото никой не е.
Миналото е приключено, затворена страница. Но можеш днес, само за един ден, да ги гледаш както смяташ, че трябва да се гледат деца. Защото утре, това днес ще е минало. И ти пак ще съжаляваш за него. Изобщо, създай си хубаво минало сега
А и това е най-добрия начин да се погрижиш за близките си, да им покажеш, че съжаляваш и че ти пука за тях.Чувството за вина е най-деструктивното и вредно чувство. Има само един начин да поправиш нещата - действията ти днес.
И мисля, че преувеличаваш вредите и неглижирането на децата. Имат ли контузии или здравословни прблеми заради теб? Или депресии и нервни кризи? Предполагам, че не. Живи ли са? Да. Пренебрегна ли ги до степен да пострадар в инцидент? Не.
Единствено си загубила време, което е можело по-пълноценно да прекараш с тях, и сега губиш още като се упрекваш. Но това е изцяло поправимо, децата са малки, тепърва имате време и страхотни моменти заедно! Ще им трябваш много, даже повече в първи клас, в десети клас, когато някой в училище ги тормози, или когато се влюбят за пръв път.
И зарежи чувството за вина. Заради него така хубаво ще ги разглезиш, че после наистина ще има за какво да съжаляваш.
Било каквото било, история, на никого не му пука, освен на теб. Време е да пишеш новата ти история, а тя започва от днес. И пак няма да е "перфектна", но ти вече ще знаеш, че не е нужно да си перфектна, защото никой не е.
Знаеш ли, аз също много пъти съм се чувствала зле, че се карам на дъщеря си, която е още малка и не може да разбере напълно нещата. Било ми е много мъчно и съм се обвинявала, колко лоша майка съм, как мога да се карам на това невинно същество, което още е необременено от живота и има съвсем различен светоглед от "нашия". Плакала съм и съм съжалявала, но стореното вече е било факт. След такива моменти на неадекватно според мен поведение от моя страна съм осъзнавала грешката си и съм си обещавала, че повече няма да се държа по този начин. И да, виждаш как има ефект. Как детето се променя, защото ти си се променил. Вече не мрънка за щяло и нещяло. Усмихнато е. Прави смешки и се закача. И осъзнаваш, че ако ти си спокоен и гледаш детето си без напрежение, то ще ти отвърне със същото. Когато ти се усмихваш и то се усмихва. Когато ти му се радваш и то ти се радва. Естествено пак идва момент на умора, напрежение, нервност. Отново се караш и детето се променя. Но тези моменти стават все по-редки, защото вече си осъзнал, че когато ти си щастлив и детето ти е щастливо. Когато ти се чувстваш добре е добре за всички.
Накарай децата ти да се усмихват и да бъдат щастливи, за да се чувстваш и ти така.
Накарай децата ти да се усмихват и да бъдат щастливи, за да се чувстваш и ти така.
Благодаря ви много
Все така съм. Дори и да пия хапчета, няма как да забравя миналото, пропилените години, злото, което съм сътворила. Дори и да продължа аз няма да си простя,но децата дали ще ми простят..Чудя се обаче аз как да се събера, не мога да се наспя, не мога да си почина, не ям, защото се чувствам виновна и не заслужавам...хапчетата няма да ми помогнат.
Чудя се как да се изчистя душевно.
Все така съм. Дори и да пия хапчета, няма как да забравя миналото, пропилените години, злото, което съм сътворила. Дори и да продължа аз няма да си простя,но децата дали ще ми простят..Чудя се обаче аз как да се събера, не мога да се наспя, не мога да си почина, не ям, защото се чувствам виновна и не заслужавам...хапчетата няма да ми помогнат.
Чудя се как да се изчистя душевно.
Радвам се, че писа.
Бях се притеснила за теб.Хапчетата ще ти помогнат.Сигурна съм.Просто отиди на лекар.Моля те.Това, което се случва с теб, е плод на недоспиване, умора и загубата на баща ти.Това са много сериозни причини, състоянието ти да е такова.Ти нямаш вина.Хората са казали "Бог помага, но в кошара не вкарва".Ти трябва да направиш първата крачка към оцеляването ти, за да имат децата ти майка.Няма лоша или добра майка.Има майка, Нукрема.Прощава се на грешен човек.Ти нямаш грехове.Дори нямаш грешки.Ти си просто човек от плът и кръв, като всички нас.
Така, изпитваш Угризения по отношение на децата си.
Само това, само по себе си, показва, че си добра майка.
Мъжът ти какво прави по въпроса? Като вижда, това, което ти се случва? Той не предлага ли посещение при психиатър, психотерапевт?
А на телефона, който са ти дали, не ти ли препоръчаха същото? Не ти ли казаха, че състоянието ти депресия, че имаш .. каквото там, не съм специалист, и че трябва да се обърнеш към лекар.
Социалните не взимат деца при болна майка, спокойно.
И мен ме 'пратиха' тука съфорумки към социалните, имала съм мисли за самоубийство, не ги споделих тук обаче, справям си се самосиндикално с тях. Сега видях темата ти, като намеря време ще ти пиша, ако мога да ти бъда полезна.
Реално антидепресантът ме 'вдигна', т.е. започнах да чувствам, че имам контрол върху живота си и Нещата зависят от мен, а преди това чувствах само отчаяние и безизходица. Започнах да предприемам неща, за да подобря живота си. Това стана след една голяма житейска промяна в положителен смисъл, която дойде обаче след 4 години потъване, и заедно с действието на медикамента. Т.е. съвета ми е - помощ от доверен човек + медикамент. Ще прочета темата ти подробно и съветите, които са ти дали, инак аз твоите постове ги прочетох, чувствала съм се по подобен начин и .... бавно е, измъкването е бавно. Нелекувана депресия го наричат някои, ако се е задълбочавала 4 години, просто спешно трябва да започнеш да я лекуваш. От днес, зарежи всичко и се погрижи за себе си.
Само това, само по себе си, показва, че си добра майка.
Мъжът ти какво прави по въпроса? Като вижда, това, което ти се случва? Той не предлага ли посещение при психиатър, психотерапевт?
А на телефона, който са ти дали, не ти ли препоръчаха същото? Не ти ли казаха, че състоянието ти депресия, че имаш .. каквото там, не съм специалист, и че трябва да се обърнеш към лекар.
Социалните не взимат деца при болна майка, спокойно.
И мен ме 'пратиха' тука съфорумки към социалните, имала съм мисли за самоубийство, не ги споделих тук обаче, справям си се самосиндикално с тях. Сега видях темата ти, като намеря време ще ти пиша, ако мога да ти бъда полезна. Реално антидепресантът ме 'вдигна', т.е. започнах да чувствам, че имам контрол върху живота си и Нещата зависят от мен, а преди това чувствах само отчаяние и безизходица. Започнах да предприемам неща, за да подобря живота си. Това стана след една голяма житейска промяна в положителен смисъл, която дойде обаче след 4 години потъване, и заедно с действието на медикамента. Т.е. съвета ми е - помощ от доверен човек + медикамент. Ще прочета темата ти подробно и съветите, които са ти дали, инак аз твоите постове ги прочетох, чувствала съм се по подобен начин и .... бавно е, измъкването е бавно. Нелекувана депресия го наричат някои, ако се е задълбочавала 4 години, просто спешно трябва да започнеш да я лекуваш. От днес, зарежи всичко и се погрижи за себе си.
Разбирам те напълно, моята ситуация е различна, но често ми минават през главата подобни мисли. Като чета другите, наистина разбирам, че е абсурдно и такива мисли са за слаби хора.
Не се оставай по течението, замисли се за хората които те обичат и какво би им причинила.
Всичко е поправимо и има решение.
Стискам палци и бързо възстановяване от депресивните състояния.
Не се оставай по течението, замисли се за хората които те обичат и какво би им причинила.
Всичко е поправимо и има решение.
Стискам палци и бързо възстановяване от депресивните състояния.
Самоубийството е постоянно решение на временен проблем.
А иначе антидепресантите вдигат, да, но зависи какви са. Започваш да виждаш, че нещата са в твоите ръце. В някакъв смисъл повишават активността, решителността. Само че не става бързо, така че трябва да се заемеш веднага. Ще отнеме поне месец-два, в това ти състояние просто нямаш време за губене. Паралелно ще ти дадат и друго, което ще потуши пагубните мисли, докато антидепресантът подейства. Въпросът е, че ако лекарството не ти действа, не бива да губиш и ден, ами пак отиваш, да ти го сменят. И аз не вярвах и така повече от 2 години се опитвах сама да се дърпам за косата, жалко за изгубеното време.
А иначе антидепресантите вдигат, да, но зависи какви са. Започваш да виждаш, че нещата са в твоите ръце. В някакъв смисъл повишават активността, решителността. Само че не става бързо, така че трябва да се заемеш веднага. Ще отнеме поне месец-два, в това ти състояние просто нямаш време за губене. Паралелно ще ти дадат и друго, което ще потуши пагубните мисли, докато антидепресантът подейства. Въпросът е, че ако лекарството не ти действа, не бива да губиш и ден, ами пак отиваш, да ти го сменят. И аз не вярвах и така повече от 2 години се опитвах сама да се дърпам за косата, жалко за изгубеното време.
Миличка, виж само колко хора тук, които не познаваш, са искрено загрижени за тебе! Ако беше толкова ужасна, както ти се струва, щеше ли да е така?
А какво остава за близките ти! Особено пък за милите ти дечица! Може да имаш всякакви недостатъци - истински или въображаеми - но за тях ти си единствената и най-добрата! Защото си ТЯХНАТА майка! Никоя друга няма да е по-добра, нито ще ги обича с такава сила! И за миг не си помисляй, че отсъствието ти от живота им ще ги травмира по-малко от каквото и да си им сторила до момента.
Не се обвинявай, просто твоите нерви не са издържали на напрежението. Все едно човек да се обвинява, че си е навехнал крака. Това не те прави лош човек и лоша майка. Нито означава, че лошият период ще продължи вечно.
Аз разбирам много добре, че в момента мозъкът ти не работи рационално и всякакви аргументи са за тебе просто думи. Зациклила си в черната дупка и не виждаш нищо друго. И дори и малко да успееш да се оттласнеш от дъното, постоянно си на ръба, и най-малкото нещо може да те срути обратно. Но не трябва да се обвиняваш за това! То е все едно да се обвиняваш, че не можеш да тичаш с счупен крак. И както след физическа травма човек започва бавно да се учи отново от малките неща, за да проходи, така е и с психическата. Не трябва да си поставяш веднага големи цели. Не с цялостни графици, не с големи амбиции, че от утре вече всичко ще е перфектно. С мънички стъпки. Но неотклонно и всеки ден - малко повече. Днес примерно - да видя 3 неща, които ще ме зарадват. Утре - да направя с всяко от двете деца поне по 1 нещо, което ни е приятно. И така. Закачи си навсякъде големи надписи - ЛОШОТО Е САМО В МОЯТА ГЛАВА! Знам, че нямаш желание за нищо. Затова не се нахвърляй с амбициозни планове. Започни с пасивни занимания, които са приятни: отпускаща книга, музика, съзерцание, нещо вкусно за ядене. Научи се да познаваш признаците на гнева, преди да те обземе, и тичай някъде на изолирано място - примерно в банята, водата много помага.
Мога да ти пиша цели страници с такива съвети, защото и аз съм минала през твоя ад - с всички симптоми, включително месеци наред мисли за самоубийство. Още съм жива и здрава, гледам си децата, работя. Не пих лекарства. Но по едно време не вярвах, че ще преживея нощта.
А какво остава за близките ти! Особено пък за милите ти дечица! Може да имаш всякакви недостатъци - истински или въображаеми - но за тях ти си единствената и най-добрата! Защото си ТЯХНАТА майка! Никоя друга няма да е по-добра, нито ще ги обича с такава сила! И за миг не си помисляй, че отсъствието ти от живота им ще ги травмира по-малко от каквото и да си им сторила до момента.
Не се обвинявай, просто твоите нерви не са издържали на напрежението. Все едно човек да се обвинява, че си е навехнал крака. Това не те прави лош човек и лоша майка. Нито означава, че лошият период ще продължи вечно.
Аз разбирам много добре, че в момента мозъкът ти не работи рационално и всякакви аргументи са за тебе просто думи. Зациклила си в черната дупка и не виждаш нищо друго. И дори и малко да успееш да се оттласнеш от дъното, постоянно си на ръба, и най-малкото нещо може да те срути обратно. Но не трябва да се обвиняваш за това! То е все едно да се обвиняваш, че не можеш да тичаш с счупен крак. И както след физическа травма човек започва бавно да се учи отново от малките неща, за да проходи, така е и с психическата. Не трябва да си поставяш веднага големи цели. Не с цялостни графици, не с големи амбиции, че от утре вече всичко ще е перфектно. С мънички стъпки. Но неотклонно и всеки ден - малко повече. Днес примерно - да видя 3 неща, които ще ме зарадват. Утре - да направя с всяко от двете деца поне по 1 нещо, което ни е приятно. И така. Закачи си навсякъде големи надписи - ЛОШОТО Е САМО В МОЯТА ГЛАВА! Знам, че нямаш желание за нищо. Затова не се нахвърляй с амбициозни планове. Започни с пасивни занимания, които са приятни: отпускаща книга, музика, съзерцание, нещо вкусно за ядене. Научи се да познаваш признаците на гнева, преди да те обземе, и тичай някъде на изолирано място - примерно в банята, водата много помага.
Мога да ти пиша цели страници с такива съвети, защото и аз съм минала през твоя ад - с всички симптоми, включително месеци наред мисли за самоубийство. Още съм жива и здрава, гледам си децата, работя. Не пих лекарства. Но по едно време не вярвах, че ще преживея нощта.