Да го направя ли?

Никой не е казвал, че ще ти бъде лесно докато се възстановяваш.Лесно е, само да си отнемеш живота и така да отнемеш бъдещето на децата си.Щом имаш съвест, редно е да помислиш върху това.Нужна ти е истинска квалифицирана помощ.Не си готова все още да бъдеш окуражавана.Тъпчеш на едно място и сякаш ти е добре да се самоизмъчваш.Това е мазохистично и не е правилно.От тук трябва да започнеш.Да спреш да се самоизмъчваш и да се приемеш такава каквато си.Аз мога хиляди пъти да ти кажа, че си чудесна майка, но ти трябва сама да осъзнаеш това и да си повярваш.Следващата стъпка е, да се успокоиш и последната да мислиш с обич за себе си.Това изисква време.Осигури си го с прием на медикаменти и консултации с психотерапевт.Ако не искаш лекарства, поне отиди на психотерапевт.Нужно ти е одобрение, не прошката на другите.За да го получиш, трябва да се съсредоточиш и да започнеш да работиш върху себе си.Направи си план и стриктно го следвай.Имай цел и я следвай.Не стой в едни и същи мисли.Помисли и напиши какво мислиш да предприемеш.

Разбирам, да. И то от личен опит (по-назад обяснявах вече, не е нужно да го правя пак).
Причината да се съмнявам в истинността на думите й е, че й се задават въпроси, на които тя отговаря с една и съща заучена фраза "Не бях добра майка", а когато човек наистина се обвинява за нещо гледа да изтъкне всеки свой гаф за да убеди и себе си, и околните, че е наистина "черен".

аз и прочетох всички публикации и наистина има доста в здравни теми ,но има и един дълъг пост в който обяснява как се грижи за децата си и дава всичко от себе си , не вярвам това което казва да е истинската причина

Зациклянето на един и същ въпрос също е типичен.Мозъка и не асимилира информацията,която получава и за това задава въпроса отново и отново.

Зизу и всички останали, които пишат в темата, моля ви просто напишете "тежка депресия"  или още по-добре "severe depression"  в гугъл. Елементарно е и дава отговор на повечето въпроси не на място в тази тема. Носим отговорност,  когато просто си пишем в такива случаи.  Nucremmaa, всичко,което споделяш е много характерно за хора изпаднали в депресия. Най-доброто,коетомижеш да направиш е да посетиш психотерапевт с опитва лечението на депресия възможно най-бързо. Струва пари и подобрението е постепенно, но това е начинът да се.справиш. Има милиони хора като теб по света и има неопроверцими доказателства, че депресията е лечима. Тя е болестно състояние, за което не си виновна и често човек не може да.се.измъкне сам. Разбирам много добре болката ти и чувството за вина като майка, имам дете с увреждане.  Засега пробвай да си записват всяко хубаво нещо, което си направила, включително, че постоянно мислиш за.доборто на.децата си. Дребни факти, като това,че си ги гушнала,нахрани, усмихнала им си се,пели сте.песничка и т.н. Направи някое от тези неща сега, веднага, то има смисъл за всички ви. НАИСТИНА Е МНОГО ВАЖНО ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОТЕРАПЕВТ.

Нукрема , силно се надявам да се оправиш , защото съм човек пострадал от загубата на близък , моля те пиши

Моите преки впечатления са други- точно като нея, не можеше дори и да формулира какво толкова е направил.
Но, беше истински ужасен, че ги закопава с всеки изминал ден и че е направил неща, за които те и идея нямат.
Нищо такова не излезе наяве след смъртта му.

Абсурт , същия случай е и при мен 

Taf Taf, разбираме отлично какво се случва с нея.Залепнала е в абсурдна идея, породена от състоянието й и е  загубила връзка с реалността.Има нужда постоянно да й се казват нещата такива, каквито са.Знам какво й е, но с удоволствие бих поговорила и със съпругът й.Всеки път когато тя "залепне" или зацикли, той трябва да е до нея и да я връща в реалността, не да й прощава.Тя се нуждае от квалифицирана психиатрична помощ.Проблемът е разрешим

ако толкова много оби4аш децата си не ги оставяй без майка, колкото и да си ,,лоша,,нужна си им много

Що ли не се измъчиш малко с правописа, че да не ни тормозиш нас?
ПП. Спомни си първи клас, там се учат буквите и цифрите, та дано се сетиш кое- къде се пише.

трудно пиша с тази клавиатура извинявай за неудобството

Нукрема, взе ли час за специалист?
Ако още не си се ориентирала, поне се обади и посети личния ти лекар. Още утре. Ако трябва вкъщи го извикай и разкажи за болестта си.
Ще ти помогнат.Ще ти просветне и ще се успокоиш. Разбери, че в момента си болна. Лекувай се!

nucremaa как си днес 

Нукрема, мила, предполагам колко ти е трудно в момента да го осъзнаеш, но животът е прекрасен и е най-ценният дар, който имаме. Освен това имаш две деца и мъж, а това е страхотно. Много хора нямат семейство, на което да се радват. Убедена съм, че не си лоша майка, но дори и най-лошата майка е по-добра от самоубийцата. Ако обичаш децата си ще разбереш, че в момента просто имаш лош период, проблем, който обаче със силна воля и помощ от специалист ще можеш да преодолееш. Вероятно си в тежка депресия, но разбери, че това не е нещо непоправимо, може да бъде преодоляно и отнова да се радваш на живота. Дори да си допуснала грешки към своите деца ще имаш цял живот да наваксаш изпуснатото и да им се радваш. Помисли си само какво би пропуснала, ако направиш грешката да си отнемеш живота. На второ място - горките дечица ще останат без майка. Сигурна съм, че някой ден отново ще се чувстваш добре и ще се чудиш сама на себе си как си могла да мислиш за самоубийство. Пак казвам, вероятно в момента не можеш да осъзнаеш тези неща именно защото си в депресия, но трябва да знаеш. че има изход от това състояние и да вярваш, че ще се оправиш, колкото и зле да се чувстваш в момента. Изключително важно е да намериш добър специалист!

Незнам каква е причината за депресията ти, може би смъртта на близък човек. Все пак това е основна предпоставка за депресия. Паническите атаки, обаче често сполетяват именно чувствителните хора, също и перфекционистите.  Аз лично два пъти живота си съм имала период с панически атаки. Първият път беше в университета, когато учех денонощно и правех всичко с маниакален перфекционизъм. Постоянно бях под  напрежение и исках възможно най-добър резултат във всичко. И така една вечер докато подготвях курсова работа получих ПА. Дотогава не знаех какво е това, просто си мислех, че умирам и то без да знам защо. Следващите атаки пък бяха именно поради страха да преживея отново нещо подобно и попаднах в омагьосан кръг. Накрая си дадох сметка, че начинът ми на мислене е причината за това което ми се случва, а не нещо друго много страшно и така успях да го преодолея. Вторият ми период беше по време на тежко и продължително заболяване на баща ми. Бях в лека депресия и от време на време получавах ПА, макар и леки. Изчетох доста информация по темата и смятам, че това до голяма степен ми помогна. Отново се справих сама и вече от много време  насам съм пълноценна и щастлзива. Сега чак ми е странно, че съм имала такива състояния, но ето случва се и минава.

Като обобщение, на първо място потърси добър психиатър. На второ - търси и чети по темата за паническите атаки. Колкото повече знаеш за това и за депресията, толкова по-вероятно е да ги преодолееш. Животът не е черен, просто ти в момента го виждаш такъв. Имай вяра и искай да се оправиш. Това е най-доброто, което в момента можеш да направиш и за себе си, и за децата. Помисли за себе си в момента. Това не е егоизъм, а е нещо което правиш и заради тях. Важно е да имаш около себе си хора, които те разбират и помагат. Тук също може да споделяш. Не мисли повече за самоубийство, а приеми, че страданието ти в момента е временно и преодолимо и се амбицирай с воля да се справиш. Наградата е щастието да се радваш на живота си и на семейството си. Съжалявам за дългия пост, но се надявам да е бил полезен. Прегръщам те