Да го направя ли?

Здравей, мило объркано момиче! УМОЛЯВАМ ТЕ ДА ПРОЧЕТЕШ НАПИСАНОТО ПО-НАДОЛУ!

Аз страдах от тежко психическо разстройство, което на моменти беше придружено и от депресивни мисли, минавали са ми и суицидни такива, но е било за много кратко време, осъзнавала съм, че това е само някакво моментно състояние, не е било реално желание, а опит за бягство от проблема...

Разбирам, че си мислиш, че няма изход, но не е така. Ще повторя за не знам кой път това, което много момичета и жени вече са ти написали: не оставяй две прекрасни дечица и мъж сами да се справят с живота. В момента състоянието ти - умората, стреса, страха и ужасяващата вина не ти позволяват да мислиш трезво, но дълбоко в себе си знаеш, че всички коментиращи са прави че не трябва да изоставяш близките си. Моля те, помогни си да го осъзнаеш - ти не си лоша майка - напротив, момиче, прекрасна си - ако беше лоша, нямаше да ти пука, нямаше да се чувстваш виновна и нямаше да си в сегашното си положение. Ще бъдеш прекрасната майка, която си представяше в мечтите си, че ще бъдеш, просто си дай шанс.

Много хора ти казаха да посетиш специалист, но не ти препоръчаха конкретен, аз ще го направя - доктор Тодор Първанов - психиатър-психотерапевт, телефонът му е 0883342773, аз лично съм ходила при него, той е прекрасен човек и лекар. Опиши му всичко, което ти минава през ума, разкажи всико за положението си, поговорете дали може да те приема, ако няма възможност би ти препоръчал колега, в зависимост от града, в който се намираш.

Дори и да не потърсиш моя лекар, потърси някой на всяка цена, изключително важно е! Психиатрите и психотерапевтите са виждали много случаи като твоя, че и много, много по-тежки - разбира се, че ще могат да ти помогнат! Не чакай нещо да се промени от самосебе си, нужна ти е помощ, ти си напълно нормален човек, изпаднал в тежка житейска ситуация. На всекиго се случва, но моля те, не търси вина - нито в себе си, нито в другиго. Мило момиче, като човек, който много пъти е бил разяждан от ужасна вина, осъзнавам колко безсмислена и безполезна е тя. Вината само ще ти навреди, тя е ужасно себеразрушаващо чувство, в нея няма нищо градивно, няма никаква полза от нея. Не се самобичувай така. Нещата, които те карат да се чувстваш виновна не са толкова ужасни, и са напълно поправими.

Моля те дай шанс на себе си и на семейството си - заслужавате го!

Пиши, за да знаем какво се случва с теб. Прегръдки!

Много, много ви благодаря  Всички сте прави, но това, което изпитвам е толкова тежко, че не мога да го преодолея. Наистина чувствам, че няма изход. Внуших си, че не заслужавам да живея и това ми пречи 

Пак говориш в минало време "внуших си". Каквото било, било. Опитай се да мислиш само за днес.

Не се чудете и не я обвинявайте, че е зациклила и повтаря едно и също. Такива ирационални фиксации са напълно нормални за депресивните състояния. Не е от глупост или глезотия, просто мозъкът не работи, както трябва в момента. Все едно е компютър, нападнат от вируси. Не е виновно момичето, че не може да се освободи от тези чувства, или че в момента няма сили да се бори. Надявам се, че като й се повтаря постоянно, че нещата не са така черни, накрая това ще достигне до нея. Само да не направи някоя щуротия! Щом пише тук, значи не го иска наистина, но понякога разумът изневерява в някакъв кратък момент и стават бели.

Аз не я обвинявам ни най-малко, знам какво е и че не е виновна. Съжалявам ако е прозвучало така. Само повтарям да се опита да се съсредоточи в днешния ден, защото знам, че това помага.

Опитай се да се вслушаш в думите на хора, които по някакъв начин са били в подобно състояние. Потърси помощ и не се самонавивай, че няма кой и какво да ти помогне. Има психиатри, които са и психотерапевти. Такава комбинация ти е необходима. Да се лекуваш и да говориш със специалист.

Подкрепям напълно мнението!!!
Изход винаги има, друг е въпроса дали искаш да си отвориш очите, да си завъртиш главата наляво-надясно и да го потърсиш. 

Мъжът ти не забелязва ли какво става? Тези неща говориш ли му ги, той как реагира?

Изнервя се.Започва да вика, всичко било глупости.. не издържа вече.

А защо още не си започнала лечение? Давай, не чакай повече.

т.е. нямаш подкрепа от него
така погледното, и той е част от проблема
търси помощ другаде
нали знаеш, че човек със суицидни мисли е добре да ги сподели с близки. Ако мъжът ти не приема нещата насериозно, се обърни към друг човек за подкрепа, но за бога, не отлагай!
тези мисли се лекуват с лекарства, не мисля, че би могло без, дори и да може е в много редки и индивидуални случаи и при хора с висока мотивация, не знам дали си от тях. А след като започнеш да приемаш лекарства, отнема време да подействат, т.е. няма веднага да се почувстваш по-добре, ще отнеме месеци. Доколкото си спомням, нещата са отдавна, това си е нелекувана депресия и не бива да се оставя така.

Тези дни ще отида на лекар, мисля, че е късно, но ще отида. Благодаря на всички.

Имам чувството, че само си търсиш оправдания. За кое е късно? Човек не си убила..Надявам се де.

Ами и да започна лечение, няма да забравя колко съм наранявала най-близките си, горчилката ще си остане.
Физически не съм убила, но психически - да

Виж сега, не разсъждавай ,а действай.
Когато се наложи да отида на психиатър, така ми каза личния ми лекар. 'Не разсъждавай'.
Виж сега, ако не ни вярваш на нас, защо не отидеш при личния си лекар? Имаш ли й/му доверие? Това са сериозни неща.