"Завръщане"/SILA/-С участието на Джансу Дере и Мехмет А.Алакурт~Тема 45

Изпростяването  и то е навлязло като важна черта на хората.
Аз също не се вълнувам кой как се облича и държи, но лошото е че детето ми е принудено да расте в такава среда. Ти колкото и добре да го възпитаваш и да му даваш хубав пример, отиди ли в училище и се озовава при деца, които нямат ценност и морал.
Разбира се не всички са такива, но повярвайте ми повече са. Възмущението ми е огромно от селянията, навлязла в живота ни.

Точно такива са и моите притеснения  . Наистина колкото и добре да възпитаваме децата си, в градината и училищата дружат с други деца, които са нагли и невъзпитани и нашите деца взимат за пример тяхното поведение и начин на изразяване, което е много страшно 

Обществото ни е с изкривени представи, но семейството и училището са двете средства, то да върви в правилното русло. В момента те се обвиняват кой е виновен за изтрещяването за младите, вместо да се съюзят и да се запитат какво да сторят, за да спрат това изтрещяване. Винаги е имало и ще има проститутки, алкохолици, насилници, убийци, крадци, лъжци и т.н. Улицата винаги може да влияе. Не живеем в стерилна стая. Дори да си добър човек, понякога вземаш лошо и грешно решение, но това няма да те направи лош, а ще те накара да се замислиш какво си си сторил и какво сторваш на другите.

Част трета
Катрина отвори вратата на апартамента си, светна осветлението, остави чантата си на шкафа за обувки в антрето, седна отгоре и с огромно удоволствие събу високите си обувки. Изпита огромно удоволствие от допира на босите й крака върху хладната повърхност на гранитогреса в коридора. Стана и тръгна към кухнята. Устата й беше пресъхнала и тя си наля чаша вода, която пресуши на един дъх.
Без да включва осветлението, отиде в хола, седна на дивана и включи телевизора. Часовникът показваше единадесет часа. Въпреки че беше много уморена, не й се спеше. Може би заради дългия работен ден и много работа по делото на Бианка или заради прекрасната вечеря в хубавата компания на сержант Порто, или накратко Давид. Спомни си забавните разговори от вечерта и осъзна, че Давид имаше чувство за хумор като нея, а тя харесваше такива хора. Изведнъж разбра, че не спира да мисли за полицая, откакто се разделиха преди малко. Харесваше й компанията му, а и определено той беше красавец. Вече се надяваше още в понеделник да го срещне, защото се сети, че не му бе дала телефонния си номер. Обеща си, че при следваща им среща непременно щеше да поправи грешката си. Улисана в мислите си, Катрина заспа на дивана пред телевизора.
Събуди се от слънцето, проникващо щедро през тънкото перде на прозореца в жълто-бежови оттенъци, вече огряваше цялата стая. Протягайки се, осъзна, че е прекарала нощта на дивана. Погледна часовника на стената над телевизора. Часът беше 8:30. Вратът и бе схванат. Дали е спала накриво или пък от наведената стойка над папките предния ден в управлението. Стана да си направи кафе и са зачуди какво да закуси.
-   Не искам отново сандвич! – си каза на глас. Трябва да си купя някоя нова готварска книга, че вече се изчерпах откъм куливарни идеи! Тъ като беше свикнала да живее сама, въобще не й се струваше странно, че си говори сама на глас.  Не ми се занимава да плескам палачинки. За 1-2 палачинки, не си заслужава да превръщам кухнята в бойно поле.
Одивайки към банята вече беше решила – ще закуси овесени ядки, макар че ги ненавиждаше. Катрина отвори шкафа горе в ляво, извади купа, дръпна второто чекмедже отдясно на мивката и взе от там пакет овесени ядки. Отсипа две лъжици в купата и се обърна към хладилника, за да вземе млякото. В момента в който, се канеше да го отвори, някой отвън я стресна със силен звук от натиснат клаксон. Катрина се ядоса. Грабна млякото от хладилника и го стовари върху плота, като едва не го разсипа.
-   Кой е този ненормалник, който се е разсвирил в събота рано сутрин! Часът е едва 9.00. Реши, че не си заслужава да се нервира рано сутрин и настанявайке се на единия от високети столове пред плота, се зае да си отсипе мляко в купата.  Отвори шкафа за прибори и си взе една лъжица. До тук добре, но тази отвън не спираше да натиска проклетия клаксон и определено вече й лазеше по нервите и вероятно се канеше да изпита границата на търпението й. А тя не бе никак голяма. Катрина не се стърпя и излезе на терасата, за да му направи забележка.
-   Хей ти! – провикна се тя. Какво искаш? Спри да натискаш проклетия клаксон! Събота сутрин е! Какъв ти е проблема?                               
Мъжът слезе от мотора, свали си каската и поглеждайки към нея , й се усмихна толкова секси, че Катрина онемя.
-   Добро утро, красавице! Теб търся!
-   Мен! – учуди се Катрина. Взря се мъжкото лице и едва тогава видя, че това беше той.
-   Давид?! Какво по дяволите търсиш тук? Събуди целия квартал!
-   Съжелявам захарче, но само това ми хрумна да направя, в предвид, че снощи не ми даде телефона си. По-лесно щеше да е да ти звънна, но нямам номер! Говореше й и не спираше да се усмихва невероятно нежно и красиво.
Ядът на Катрина, се стопи като сняг на майско слънце. Тя също се усмихна чаровно и му му каза:
-   Почакай да се облека и ще сляза!
-   Никъде няма да ходя! – увери я Давид.
Катрина влезе вътре и отиде в спалнята си, за да се облече. Отвори гардероба нахлузи чифт тъмни дънки и облече светло зелена блуза, среса косата си, върза я на небрежна опашка и се погледна в огледалото.
-   Така е добре! – каза си тя и набързо сложи спирала на очите си и малко бледо червило на устните си. Тръгна към коридора, отвори шкафа за обувки и обу тъмносини велурени обувки с равна подметка. Сложи коженото си яке и хунка надолу по стълбите. Излезе от входа на кооперацията и се отправи към Давид, който небрежно се беше подпрял на мотора си.
-   Е! И сега какво! Дойде вдигна цялата коооперация на крак, а сега седиш и просто ми се усмихваш!?
-   Ами поразен съм от красотата ти! Вчера те видях в официален костюм, а сего си ежедневно облечена и пак изглеждаш много секси!
Катрина се изчерви, но определено хареса комплимента му. Не знаеше каво да му отговори, защото той продължаваше да я гледа в очите и тя направо потъна в тези тъмни езера. Винаги беше харесвала мъже със светли очи и си мислеше, че това е идеалът й за мъж. Докато не видя още вчера очите на Давид. Веднага ги определи като маслини. Тъмно кафеви очи, с някаква отразена мекота в тях. Не можеше да ги определи с точност, но знаеше, че не може да спре да го глезда. А тази негова усмивка, ах как само й въздействаше. Направо й омекваха коленета и за миг си помисли, че трябва да се подпре някъде, за да не падне. Дойде й на ум за мотора и като се облегна на кормилото, погледна Давид и го попита:
-   Тъй като ми прекъсна закуската, трябва да се реваншираш по някакъв начин!
-   Точно това си помислих и аз! Каква ще кажеш да се повозим и ще отидем на някое приятно местенце да закусим? Нали не те е страх да се возиш на мотор?
-   Шегуваш ли се? Та аз съм отраснала с коли и мотори. Баща ми беше автомобилен състезател, но много обичаше и мотори.
-   Уаууу! Ето от къде си наследила любовта си по високите скорости!
-   Да, така е! Като дете много обичах да ходя с баща ми на пистите и да го гледам! Вече като тинейджърка се качвах и да карам, но болидите не са ми страст. Виж, тунингованите спортни коли, са друго нещо. В тях се чувствам жива, харесва ми гледката, пречупена под ъгъла на скоростта. Когато съм в колата, сякаш се сливам с нея. Необяснимо е.
Улисани в разговор, стояха до мотора и се гледаха. Сякаш някакви искри преминаха помежду им. И двамата го усетиха.
-   Ще тръгваме ли? -Давид се пресегна и подаде още една каска на Катрина.
-   Да, разбира се! Огладнях.
Тя седна зад Давид, прегърна го през кръста и постави краката си на страничните степенки. Докато пътува по улиците на Мадрид, Катрина се облегна на Давид и усети топлината на тялото му й негово ухание на бергамон и мускус. Отново в нея се зароди желанието да го целуне.

Какво се разбуни тази страна?! Преди от време на време се случваше това, а сега всеки ден  скоро ще стане час по час