Авторе, всичко е така и е чудесно, сигурна съм.
Само че..ако беше чак толкова вълшебно и истинско, с тази романтика в теб, едва ли щеше така да се самоизяждаш от чувство за вина.
Докато имаш съмнения е увлечение, когато направиш крачката - ще си сигурен дали е любов.
Само че..ако беше чак толкова вълшебно и истинско, с тази романтика в теб, едва ли щеше така да се самоизяждаш от чувство за вина.
Докато имаш съмнения е увлечение, когато направиш крачката - ще си сигурен дали е любов.
Той не се самоизяжда от чувство за вина, нито пък има съмнения - той крачката я е направил, просто отсрещната страна го е спряла.
Това, което мъчи авторът, е фактът, че връзката не може да продължи да се развива, нито изконсумира, защото жената е сложила спирачка. Това е цялата работа.
Оттам и цялата романтика, страст и трагедия, просто любовта му не е споделена и това е реалният проблем - не жена му, не детето, не семейството.
, което нито е осъдително , нито е грешно и на всеки може да се случи. 
В момента борбата му е вътрешна - той отговорен, планиращ и зрял човек ли е или чувствителен човек, рискуващ, да разруши подредения си свят и да го сметнат за безотговорен.