Женен съм, но влюбен в друга

fiolio, на жените никога не им идва много сладкото

Mushmoranka, не изразих мнение, дали съм за, или против изневярата.
в съвременния свят, хората рядко се женят девствени. какво остава да се пазиш, когато си склонен от любов да развалиш семейството си, за да създадеш ново. не си се пазил за "законния", а ще се пазиш за "греховния", с проекцията да стане законен. просто не го вярвам. 

Преди мнооого години бях с един италианец, който ми сваляше Луна, звезди... абе всички небесни тела! В началото беше интересно, но след седмица му бих шута! Аз си падам по лошите момчета  
виж ти, разбирам те, но пък аз лично предпочитам да прекратя връзката от колкото на официалния да му сложа рогца! Това са моите етични закони и аз така процедирах! Затова и предпочитам да видя един човек да прекрати връзката, от колкото да изневери... раздялата е грозна в този случай! Затова и попитах така

Мушмуранка, ти си жена и си способна на това. Няма мъж, който да зареже сигурното, за да гони дивото, преди да го е пробвал. И мъжете не гледат така на изневярата, както жените. Така че хич не го вярвам това.

Роналд исках да кажа ,че съм съгласна с това което ти каза 
 точно класика в жанра

Абсурд , изобщо не съм мъжемразка ,аз мразя нерешителността ,подкрепям възможността за двоумене ,но нерешителността ми бърка в здравето 

Две хубави очи. Душата на дете
     в две хубави очи; - музика - лъчи
     Не искат и не обещават те...
     Душата ми се моли,
     дете,
     душата ми се моли!
Страсти и неволи
     ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
     не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
     Душата ми се моли,
     дете,
     душата ми се моли...
     Не искат и не обещават те! -
     Две хубави очи. Музика, лъчи
     в две хубави очи. Душата на дете...
 Пейо Яворов

А защо си мислите, че всичко, което ни е разказал автора го е казал и на нея?! И че хората си изтропват всичко, което им е на душата, сърцето и езика?! Някои неща си остават дълбоко интимни и съкровени, но е хубаво когато ги има

Песен на Песента ми

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава —
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога —
аз всичко знам…
Но знай и ти: умряха там
и дявола, и бога.
 
Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими…
Къде от ревност не горях
и в летен зной, и в зимен мраз?
 
На труженик ли дрипав, гладно леден,
в прихлупената изба ти не бе —
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?
Из дебрите на тъмните балкани —
посестрима хайдушка — и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли дума на съблазън
безсрамно ти не шепна,
                без срам остала навсегда!
 
И ето че се връщаш уморена,
изплашена, отвърната, сломена.
…Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
                с хули на проклятия?
 
И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай — няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни през тишината
на спомена мъглив.
 
Разбойник същ, подире ти вървях
и питах аз:
                какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и мислех аз:
                какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
        претърсвах ги тогаз —
на миг пленените души.
 
Напразно търсих истина у тях,
създадена в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата —
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично,
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата…
 
И ей ме днес: погледай връх е — самота.
И те се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми — кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои — пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.
 
И ти се върна! — празник ден…
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен — бъди у мен…
сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
        дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.
 
Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим,
красиви в мрачна грозота
и грозни в сяйна красота —
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!

Бе, т'ва са поети. А жените си падат по лоши момчета Да гледат строго, да удрят с юмрук по масата, нощем да ги блъскат като кооперативна щайга. А какви са тези лигльовци...стихове ще ми редят, влюбени с косичката ми, видели там нещо в очите ми   Душа?! Пфууу

ти знаеш ли какви стават влюбените лоши момчета? стихийно бедствие

Мда, почва се с :
Не ме обърквай със парфюма си,
ни на червилото с лъха.
В сърцето ми за мен по- друга си -
със топлината на дъха,
със формите, които галя,
със пламналата си уста,
с коприната неудържима
на бухналата ти коса,
на светлината сянка плаха,
материалност и мечта.
Не ме обърквай със парфюма си,
ни на червилото с лъха.

... и после  някак си  продължава:

...Но запомни,че Бог докосна с пръст Адама,
дух даде му и рече му  - върви!
До рамото му тръгнала жена му,
що господ от реброто сътвори.
И тъй - наследственост или измама,
през вековете все до нас върви -
Известно е в реброто мозък няма,
а търсим го у нашите жени.

Стихове от баща ми, писани  за една и съща жена, по различно време  

Блестящите очи, лицето, рамената,
изящните ръце, които аз възпях
.......................................................
Златистите коси, походката позната
и веселия звън на ангелския смях....

Фр. Петрарка


Дали Петрарка за Лаура сонети щеше да реди,
ако съпруг и беше?!

Дж. Байрон

Композиторът Лист има голяма любов с една омъжена жена, която избягва при него и живеят няколко десетилетия заедно, опитвайки се тя да получи развод, което е доста трудно, немислимо при католиците.
Накрая, решават, че няма смисъл да се борят за каузата "развод".
Продължават да живеят заедно.

Вие малко изместихте темата , но аз като човек, който има какво да каже от личен опит по темата, искам да  предупредя автора, че нищо хубаво не го чака.
И ти като мен, няма да оставиш семейството си. Защото семейство не се оставяло заради емоции и някакви тръпки, заради хората, заради статуса, заради децата, близките, отговорностите и още много наложени ни правила. Правим се, че можем да ги заобиколим, ама малцина го правят.
И одисеята с мацката ще поизбледнее, няма да я забравиш, но ще приемеш факта, че не може да сте заедно. Ще се насилиш да мислиш, че си постъпил правилно и си един отговорен и стойностен човек. И сега следва най-лошото: чака те една голяма ПРАЗНОТА. Едва ли ще намериш радости в обикновените семейни неща, които си правил преди. Веднъж усетил онова, което описваш, повярвай ми ще си в постоянна абстиненция, нищо друго няма да е в състояние да те запали и да се чувстваш живеещ. И да...пак ще потърсиш тази емоция, но в един момент ще стигнеш до заключението, че тези неща няма смисъл, защото все попадаш на същото шибано място. Накрая ще се примириш, айде сега 7 милиарда хора има по земята, ти ли пък ще имаш някакъв специален живот- с истинска голяма любов, жажда и копнеж към другия и след 10 години заедно!

Между другото се сетих от вашите лирики, че навремето една девойка побърка шефа ми с подобни стихове.Уж на майтап той го прие в началото.  .но така се влюби, разведе се и се ожениха.Целия офис падахме от смях, но явно не сме познавали скритата романтична страна на мъжете.
Аз също съм бомбандирала със сонетите на Шекспир, но не съм сигурна за крайния резултат, че си духнах под опашката
Но определено има "Особен "ефект 

хич не е задължителен подобен мрачен сценарий

стихчета из темата