Женен съм, но влюбен в друга

Авторе, смятам, че ще е честно да кажеш на жена си как се чувстваш, та да си потърси някой, който наистина ще иска да остарее с нея. Разбирам, че си се поувлякъл, особено при много дълги връзки се случва често, но се запитай дали обекта на желанията ти наистина е Жената или е просто нещо ново, което жена ти не е. Ако отговорът е Да не губи времето на съпругата си. И тя има право да се почувства специална за някой.

Кой е този бряг? Пък и това беше в отговор на коментара на прикрилия се потребител! 

Да де ясно ти на какво отговаряш,но аз си представих на всеки ъгъл по един Дон Жуан клекнал и  обясняващ се колко са ми влажни и дълбоки очите и ми се

Мъжете само 2 вида ли биват Едните с отношение към жената, проявяват романтика, полагат грижи, сещат се да подарят някоя китка, помагат в домакинството. А другият тип - сурови, жилави мъже, които смятат, че романтиката ще убие великия мъж в тях и анатемосват всяка проява на чувство. Т.е. мъжете или са романтични лигльовци, или са сурови дървосекачи от Аляска

да, хубаво е, че не сме черно-бели. и би било прекрасно да гледаме на житейските ситуации с очите на художник. цветовете са много, нюансите също.

А, не, никой не е казал, че са два вида.   Има различни мъже, но има една категория льольовци, дето някак не им се удава романтиката, вместо да си поласкан, се чувстваш отблъснат. Та този, казах, с начина си на изразяване, ми прилича на един от тях, а дали е такъв не мога да знам. Току виж се оказал истински мачо от Аляска.  Просто постът му ме подсеща за онези мъже, в които жени трудно се влюбват, независимо от качествата им
А и, ако леко перифразирам една френска мъдрост: “Стойностният мъж се познава по отношението към собствената му жена, защото към чуждата и дивакът е внимателен”.
А нашият романтик (по неговите думи) никога не е припознавал собствената си жена в бабата, с която мечтае да остарее емоционалната му душа...

Някъде по-напред го казах- имах такъв опит и не ми хареса! Колкото и да обичам сладкото,, прекалено сладко ми е много! 

Споделям мнението ти! Затова и бях написала,  че как пък никога не е виждал жена си така, а пък са заедно толкова време. Странно е как досега не се е опитал да променихскучния семеен живот и изведнъж хоп му завъртат главата. Винаги има начин да се променят нещата стига да ива желание. А той си е седял мирно и кротко така докато му е изнасяло и изведнъж хоп някоя му завъртяла главата. Ако толкова си влюбен развежзай се и остави жена си да си живее и тя живота. Ама да я лъжеш и караш да страда, не е поведение на зрял мъж.
ПП: не ми е набора

Толкова много, че всеки опит за опростяване на случващото се звучи почти обидно.

Забелязала съм тази преобладаваща тенденция във форума- всяка случка или история трябва да се сведе до няколко житейски клишета, да се рамкира и етикира. Сякаш без това е трудно да се осмисли и оцени.

Сега ще ти кажа как би могло да стане, а сигурно има и други начини. Значи, това "шеметно" залитане при един уж толкова подреден живот не идва така безпричинно. Всичко, което се случва с чувствата ни идва някъде отвътре в нас. Без "украсата" от Автора, тази история би била за двама колеги, които работят заедно. Лудването по някаква извивка обаче, си е лично преживяване. Да видим как описва Авторът досегашния си живот ... все мислел за другите, пренебрегвал себе си и накрая искал да има нещо лично. Как така една жена-съпруга не е "лично" занимание, а една жена-любовница е лично неговото нещо ... как собствените му деца не са личния му живот? Кой ги е искал, кой ги е правил тези деца? Защо времето за тях авторът го смята като време за някой друг, за ангажимент, а времето, което ще му трябва за новата жена го определя като "време за себе си"? Една непозната е нещо по-лично от децата? Нима тази жена няма да иска също време, емоции, внимание? Просто човекът не е живял собствения си живот по начин, който му харесва и сега иска да компенсира. Вместо обаче да се замисли, да изследва нещата и да открие причините в себе си ... защото той лично си е вземал решенията за живота си и е пренебрегвал себе си по свое желание, вероятно получавайки не малко лично удовлетворение от това, че се грижи за семейството си. Обаче промените са трудни, трябва нагласа, мислене, време, сили ... колко по-бърз и голям ефект има едно влюбване? Най-леснодостъпното средство за запълване на празнини. Ако се вгледа човек и потърси причините в себе си, може да стигне до много интересни неща и да се окаже, че е допуснал много грешки, за да се стигне до дадено положение. Човек с желание животът му да е подреден, планиран, да контролира всичко - най-логично в един момент да (поиска да)  загуби контрол с гръм и трясък - какво по-добро оправдание от любовта? Така че понякога тези извънмерни неща, които преживяваме са резултат от големи празнини, които сами сме си отваряли в живота си. Може да се окаже, че човекът въплъщава цялата си неудовлетвореност в едното влюбване без значение точно обектът на чувствата, просто защото се е появил в подходящият момент. Може да се окаже, че като човек жена му е много по-стойностна и подходяща, но той й е приписал причината за неудовлетвореността от собствените му решения. То е все едно сам да решиш да се погрижиш за някого и в един момент да обвиниш другия човек, че се грижиш за него, а не гледаш себе си ... а жената може да си е много читава иначе. И най-интересното е, че Авторът се определя като "успешен" ... очевидно има съвсем изкривена представа за успех под формата на престижна и добре платена професия, семейство, материални придобивки, а истински успял е щастливият човек. след като човек "се запознае" със себе си, с причините за нещата, които му се случват и преживява и си отговори защо ги преживява точно така, е напълно възможно да се раздели с партньора си, много е вероятно да не се събере и с новия човек, но вече ще е осъзнато. От всичките му думи и оправдания прозира, че не е наясно със себе си и моят съвет е първо да се изясни, а после да предприема, каквото ще предприема. Човек е длъжен да подреди собствения си пъзел по начин, по който да се чувства в мир със себе си. Чак когато направи това, може да погледне отново дали парченцето до него му пасва и дали го иска в живота си. Нищо чудно парченцето до него да се окаже единственото вярно поставено в целия му пъзел. В противен случай рискува да го махне и да сложи на негово място следващото непасващо му парче.

Добре де, кое му е толкова сложно, цветно, нюансно на ситуацията?
Имаме един мъж, със сравнително дълъг брак, поуморен от отговорностите, явно със скучна работа в известна степен, жена му вече не му чаак толкова интересна, и хоп-на "сцената излиза" новата колежка-"прясна", непозната, явно склонна към флиртове.И нашият "герой" поддава.По мое мнение, повечето мъже в подобно положение биха поддали.
Ако шавливата колежка беше склонила, най-вероятно темата нямаше да я има."Героят на нашето време" щеше да си е получил дозата адреналин, и намяше да напира да се "бори за любовта на живота си".
Но, уви.Не е получил каквото е искал, а "забраненото" му действа като червено на бик.Както на повечето мъже, междувпрочем.    
Та, нищо ново, нищо цветно, нищо чааак толкова живописно и нетрадицинно.
С една дума, класика в жанра.    

Аз затова препоръчах, да намери начин да уреди 3 дни някъде с новата "любов на живота си", да я изч..а едно хубаво, а после да се прибира при жена и деца и да забрави, че въпросната персона изобщо съществува.
Така хем "вълкът ще е сит, хем агнето ще остане цяло".


Пп:начинът на изразяване на автора е такъв, че и грам не вярвам, че е влюбен в колежката.
Просто му се ще да опита как е "навън".
И рано или късно ще му се отвори парашута, дали с тази или с друга...."Който търси, намира!"   

Много точно казано, Love.
За съжаление хората тук се връзват на праха в очите - т..е., любовните мантри вече въздихат човечеца на пиедестал. А това е една толкова клиширана житейска драма, че... чак не си заслужава и тема в бг-мама.
И рима има

Love!, защо не приемаш вероятността, едното ч..ане да не слага край на интереса между хората.
някои се обсебват още повече.
нюансите усещаш, когато познаваш хората и техните истории.
а не ги четеш във форум като типично клише. може да е такова, а може и да не е.

Бе, то е по- честно и поне с ника си да пишеш, ама на- криеш се.......
Ти, даваш ли си сметка какво ще настане, ако всеки път през живота си, когато почувстваш някого по- специален, се развеждаш и правиш опит да му се овесиш на шията?

Естествено, че допускам и подобна вероятност.Не и в тази, така поднесена ни история.
В масовия случай, когато едното чу..не води до връзка, разводи, нов брак и т.н., обикновено има едно дълготрайно, тенденциозно и непреодолимо огорчение от половинката.Нищо подобно тук не "видях".
А и някак не мога да си представя, че е възможно да се развихри една буйна, неподдаваща се на овладяване и страстна любов ей така от нищото, на фона на едно сравнително добро, обичащо се и уважаващо се семейство.
Когато "базата" в семейството е стабилна, мъжкият "поглед навън" (когато има такъв) обикновено е за нещо бързо, преходно и забравящо се.Тъй де, що да си разваля хубавото семейство заради единия "сърбел".
Когато "базата" е вече гнила, рущаша се, тогава се търсят нови любови, съзнателно или не.И една такава може да срине света на всички.
Ако авторът беше дотолкова "изперкал" от любов по новата, досега да е зарязал и жена, и деца.