Отговори
# 30
  • Мнения: 46 599
И аз за нищо не се сещам...

Скрит текст:
Не реват всички. Е, ако нещо го боли, да, но има бебета, на които не им чуваш гласчето.
Двамата родители спокойно могат да се оправят и без странична помощ, и без майката да е залепена нон стоп за бебето. Всичко зависи от приоритетите и избора на професия спрямо тях.

# 31
  • Мнения: 14 478
Някои професии са по-съвместими от други с отглеждането на дете.  Peace
Eстествено. Ако си  пилот например няма как да кърмиш пеленаче, докато приземяваш самолета. Макар че може и такива да има в бг мамата или пилотките от бг мама като родят и хвърлят бебето на тати и заминават да вършат трудовите си подвизи... Crazy

# 32
  • Мнения: 46 599
То пък всички други, които не сме се отделяли от бебето все едно сме кърмили до една  Simple Smile
И при такива професии не е невъзможно, ако другият родител е на смени, просто се прави график. Въпреки че това е много краен вариант, няма професия, която да е чак толкова належаща, че да не си ползват майчинството Crazy

# 33
  • Мнения: 3 784
Аз имам предвид след свършването на майчинството. Когато поне единият работи от дома, или половината му работен ден е от дома, логистично такава работа е по-съвместима с отглеждането на деца, отколкото друга, която изисква осем- или десетчасово отсъствие и за двамата родители.

# 34
  • Мнения: 10
А ще ли ви се някакви навици да си бяхте създали? Аз примерно искам да вляза във форма. От месец вече се стягам малко по малко физически, а и откъм хранителни навици.

# 35
  • София
  • Мнения: 17 595

Не.
Навиците се създават в детството.
После... По принуда - медицинска, най-вече...
Не ти трябват нито специални навици, нито специално хранене, нито да влизаш във или извън форма - и изобщо, не е и нужно да мислиш особено много за себе си - или по-скоро не е нужно да се прави специално във връзка с правенето на дете... По-скоро обратното, добър навик би бил да свикнеш да мислиш за "ние", не толкова за "аз".

# 36
  • Мнения: 12 473
Глупости. Навиците се създават, когато имаш цел и стимул.

# 37
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 746
Много интеренса тема, браво!
Сега сигурно ще си противореча с ценностите на бг мама (добронамерена ирония!), но за мен 22 години е рано за дете в днешно време. Знам, знам, че има изключения и някои и на 16 са готови. Но за мен това са години за учене, започване на кариера, пътуване, опознаване на самия себе си ако щеш...Не че не може и на обратно (първо дете и като порасне да се навакса), просто лично мнение.
Аз се наживях максимално- и работих, и пътувах, и в чужбина живях, и връзката ни беше минала през какво ли не...И пак ми липсваха много неща след като се появи детето. Определено не може да се пътува по същия начин, няма спонтанност, няма "хайде да вечеряме в Пловдив (ако си от София)", защотооо- ама то му е време за ядене/сън/болно е, ако всичко му е наред- ок, ще отидем, но ще оправяме багаж поне 2 часа и докато тръгнем е време за още едно хранене и то вече е късно да се ходи изобщо. Това е груб пример.

Макар че го има и моментът, че е както свикнеш: аз бях свикнала на много активен живот с много пътуване и движение и промяната беше рязка. Ако си домошар няма да те удари чак толкова.

За кг също мислех- исках да стана под 60, че да има накъде да раста бременна и дори да запазя няколко отгоре, да не е фатално (както и стана, още се боря).

Хаотично ми е заради късния час, май трябцаше утре да пиша...

# 38
  • Мнения: 350
Вече не помня, което поне за мен би следвало да означава, че не ще да е било толкова важно и да ми липсва...

# 39
  • Мнения: 10

Не.
Навиците се създават в детството.
После... По принуда - медицинска, най-вече...
Не ти трябват нито специални навици, нито специално хранене, нито да влизаш във или извън форма - и изобщо, не е и нужно да мислиш особено много за себе си - или по-скоро не е нужно да се прави специално във връзка с правенето на дете... По-скоро обратното, добър навик би бил да свикнеш да мислиш за "ние", не толкова за "аз".


Дисциплината е тази, която се придобива в детството. Навици - добри или лоши се създават в хода на целия ни живот. Цигарите, кафето, седенето пред компютъра? Ставането рано сутрин или късно следобед? Всичко е въпрос на вътрешната ти нагласа и дисциплината, която си създал в главата.

И другото нещо, с което не мога да се съглася е, това че по медицинска принуда трябва да си създаваш навици. Глупости. Лекарите не са длъжни да ни опяват на главите какво да пием, ядем, колко да дебелеем и как да отслабване. Здравето си е чисто лична отговорност и всеки човек индивидуално трябва да се интересува от него. Лекарите не те принуждават да си създаваш навици - напротив, те те съветват кое е най-добре за теб в даден случай! А това дали ти ще избереш да го изпълняваш, или не си е лично твое решение. Stuck Out Tongue

(Извинявам се за голямото открлонение от темата!)

smile3525

Цитат
но за мен 22 години е рано за дете в днешно време.

На мен пък точно обратното ми се струва. Колкото повече чакам, толкова по-трудно и късно ще ми бъде. Да си имах едно детенце сега, да си се грижа за него и да му осигуря едно хубаво детство, така както моето беше.  Blush Ама... време и пари трябват, така си е.

Цитат
Определено не може да се пътува по същия начин, няма спонтанност, няма "хайде да вечеряме в Пловдив (ако си от София)", защотооо- ама то му е време за ядене/сън/болно е, ако всичко му е наред- ок, ще отидем, но ще оправяме багаж поне 2 часа и докато тръгнем е време за още едно хранене и то вече е късно да се ходи изобщо. Това е груб пример.

Аз пък не съм фен на спонтанното пътуване. Rolling Eyes Твърде много рискове не ми се поемат по пътищата, като знам какви катастрофи стават с каквито и да е превозни средства. Най-добре си седи на дупето по-често, ама бачкай здравата и разпускай, когато му е време.  Това си бих написала аз като девиз/девис. (Как се пише тая дума?!  Mr. Green)

# 40
  • Мнения: 683
С кое дете? първото, второто или третото?

Липси съм имала само с пъвото и те не са свързани с детето, а с баща му. Поправих се.

# 41
  • някъде
  • Мнения: 979
Когато децата ми бяха в бебешка възраст,имах чувството,че животът ми е спрял или се върти 24 часа около шишета,памперси,разходки,нощни безсъници и умора.Но колкото по-големи стават, става все по-лесно и сега,въпреки,че пак не са много големи,мисля,че имам време за доста неща.Имам време да чета,да пътуваме,да отделям време за хоби.А и също така в много от нещата ги включваме и тях.Така че не се тревожи,че след идването на дете няма да може да правиш вече нищо.Просто има един период от няколко години,когато живота просто забавя ритъм и се концентрираш само върху бебето.Може би ще бъде добре ако завършиш преди да родиш.

# 42
  • Мнения: X
И аз мисля, че можехме повече да пътуваме, макар че и сега ще пътуваме само още малко да порасне бебчо  Heart Eyes

# 43
  • София
  • Мнения: 17 595


И другото нещо, с което не мога да се съглася е, това че по медицинска принуда трябва да си създаваш навици. Глупости. Лекарите не са длъжни да ни опяват на главите какво да пием, ядем, колко да дебелеем и как да отслабване. Здравето си е чисто лична отговорност и всеки човек индивидуално трябва да се интересува от него. Лекарите не те принуждават да си създаваш навици - напротив, те те съветват кое е най-добре за теб в даден случай! А това дали ти ще избереш да го изпълняваш, или не си е лично твое решение. Stuck Out Tongue



Не бъркай "медицинска принуда" с "принуда, реализирана от медицински лица".
Медицинската принуда е просто принудително - не избрано свободно - поведение, предизвикано от болестно - хронично или остро - състояние... Примерно имаш диабет. Не е нужно да ти виси лекар на главата - ще набиваш ли сладко? И т.н.

# 44
  • Мнения: 54 883
Не съм пропуснала нищо, но все пак не съм родила рано, на 34 бях. Wink

Общи условия

Активация на акаунт