Отговори
  • Мнения: 10
Здравейте!

Нова съм във вашия форум и съм на скромните 22 години, за които ми се струва обаче, че отлитат толкова бързо, а аз не съм ни най-малко готова за това, което предстои. Но това е нормално. Всички сме така в някои моменти от нашия живот, нали?

С приятелят ми искаме да имаме дете след 2 години, когато аз завърша и той се премести да живее при мен. Затова реших да направя малка инвестиция в себе си, нас, a и бъдещите ни деца - като се допитам до вас - настоящите родители.

Какво според вас беше добра идея да започнете да правите преди да имате деца? Отговорите може да са банални, не се страхувайте да се изразите. Ще съм доволна, ако някой каже само "спорт" или "да спра да пуша"!

Благодаря ви предварително, и лек и хубав летен ден на всички ви!

-imissu9r

# 1
  • Мнения: 318
Не успяхме да попътуваме. Peace

# 2
  • Мнения: 10
Не успяхме да попътуваме. Peace

Здравей! Благодаря ти за отговора! А какъв точно е проблемът с пътуването сега? Липса на пари, време, и двете? Или сте по-скоро изморени? Simple Smile

(Приятелят ми се притеснява именно от това, а аз - не, понеже за мен пътуването не е голям приоритет.)

# 3
  • Мнения: 25 724

Какво според вас беше добра идея да започнете да правите преди да имате деца?

Да осигурим дом, в който да ги отглеждаме.

# 4
  • Мнения: 10

Какво според вас беше добра идея да започнете да правите преди да имате деца?

Да осигурим дом, в който да ги отглеждаме.

Благодаря ти за отговора. Имаш прекрасен аватар.

# 5
  • Мнения: 10 709
Re: Какво ви се иска да бяхте започнали да правите преди да станете родители?

Моят отговор е : Нищо. Всичко май вече съм направила , само бебчо чакаме  Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 2 494
За мен най-важно е бъдещите родители да имат стабилна работа и да бъдат независими  във всяко отношение. Добре е майката да се е осигурявала на висока заплата

# 7
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Нищо не ме е спирало да правя, след като родих първото си дете точно на 22 години. И учех, и работех, и пътувах, нищо не ми е липсвало.
Сега след 18 години не виждам нищо, което е трябвало да направя преди детето. Всичко може да се прави, детето не е болест или пречка.

# 8
  • Мнения: 2 309
Татуировки  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 5 513
Ааааа,много използваха раждането на детето за да си направят татуировки. Laughing

# 10
  • Мнения: 2 309
И аз след като родих си направих защото раждах без никакви упойки дори при зашиването и така знаех, че колкото и да боли няма да е повече от раждането! Съжалявам че толкова години изгубих прекарани в страх, който сама си бях въобразила!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 184
  Според мен най-важното е двамата партньори да се познават достатъчно добре, така че когато бебето се появи, да са си опора. Също да имат работа, така че да могат да отглеждат детето, без да разчитат на чужда финансова помощ. И да попътуват ей така без деца, спонтанно. После и с деца е прекрасно, но тогава се гледа на света по съвсем друг начин. Нещата трябва да са доста по-планирани - особено с повече от едно. И най-вече бъдещия татко също да иска дете. На мен малко ми е странно таткото да си гледа животът, както и преди детето, а майката да се скапва.

# 12
  • Мнения: 1 283
Не си загубила много! Mr. Green

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 179
Бих пътувала повече. Бих спестявяла повече. Бих инвестирала по-малко средства в парфюми, козметика, дрехи.

# 14
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 255
Не исках нищо освен да си имам детенце. Иначе с ММ си отживяхме здравата преди да се оженим.

# 15
  • Мнения: 10
Не исках нищо освен да си имам детенце. Иначе с ММ си отживяхме здравата преди да се оженим.



Awww. Simple Smile Няма нещо по-хубаво от това. Поздравления.

Страхотен аватар, с приятеля ми обожаваме зайци!  Heart Eyes

# 16
  • Мнения: 14 478
Преди да си имате детенце какво ли може да правите?
Ами правете детето...усилено.
После като ревне през нощта ще ви пречи да правите второто... Mr. Green

# 17
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не всички деца реват през нощта.

# 18
  • Мнения: 14 478
Всички деца реват. Ако не реват през нощта, то реват през деня.
Даже възрастните реват, което е още по-отвратитерлно... Mr. Green

# 19
  • Мнения: X
Спи по много и до късно преди да имаш бебе.  Wink

Иначе 3 месеца преди това е добре да започнеш да пиеш фолиева киселина.

Друго за което се сещам, че е хубаво да направите, е да се ожените. Ако искате.
 Mr. Green
И да си купите апартамент, ако имате пари.
 Laughing

# 20
  • Мнения: 3 784
Преди да си имате детенце какво ли може да правите?
Ами правете детето...усилено.
После като ревне през нощта ще ви пречи да правите второто... Mr. Green

Това си го мисля и аз.  Laughing Най-отприщеният и див секс, като хвърлиш всички предпазни мерки и не ти пука за нищо, щото нали, предишната причина за предпазването вече е търсен ефект  Mr. Green - и - тъкмо си почнал, 'оп, вземе че стане още в началото на опитите - и край на купона.

# 21
  • София
  • Мнения: 17 592

Няма такова нещо, което да ми липсва - да съжалявам, че не съм направила преди Врячето. Всичко, което съм искала да направя преди това, съм го направила... каквото не съм правила е било просто понеже никога е съм го желала. Но пък и късничко се захванах с бебене, де. Имах време бол.
Какво е най-важното нещо, което трябва да се направи преди бебето... да му се намери подходящ баща.

# 22
  • Бургас
  • Мнения: 6 470

Какво според вас беше добра идея да започнете да правите преди да имате деца?
Всичко, което исках преди това го направих. Станах майка за първи път на 27г, съвсем осъзнато и планирано. Няма нещо, което да съм искала и да съм го пропуснала преди това, даже съжалявам, че не родих по-рано.
Това обаче съм аз, не слушай нас, попитай себе си и намери отговорите вътре в теб. Точно за теб самата те са единствените правилни. Като не забравяш, че е добре да имаш работа и дом преди да тръгнеш да създаваш деца.  Hug

# 23
  • Мнения: 179
Вземи шофьорска книжка. Много е полезно за майки с деца.

# 24
  • Мнения: 827
Нищо не ме е спирало да правя, след като родих първото си дете точно на 22 години. И учех, и работех, и пътувах, нищо не ми е липсвало.
Сега след 18 години не виждам нищо, което е трябвало да направя преди детето. Всичко може да се прави, детето не е болест или пречка.

Моите уважения!
Искрено се възхищавам на хора, които могат да съчетаят дете с учене и работа. И много правилно - реши ли човек за нещо, детето не е пречка.

# 25
  • Мнения: 14 478
Нищо не ме е спирало да правя, след като родих първото си дете точно на 22 години. И учех, и работех, и пътувах, нищо не ми е липсвало.
Сега след 18 години не виждам нищо, което е трябвало да направя преди детето. Всичко може да се прави, детето не е болест или пречка.

Моите уважения!
Искрено се възхищавам на хора, които могат да съчетаят дете с учене и работа. И много правилно - реши ли човек за нещо, детето не е пречка.
Твойте уважения трябва да изразиш на хората, които помагат на майката да върши всички гореизброени неща, докато се грижи за новородено бебе.
 Без подкрепа от близки нито учене, пътуване, хеле пък работене може да се случи с пеленаче.

# 26
  • Мнения: 12 473
Единственото, за което съжалявам, че не ми се се случи преди да родя - е това, да се опозная, приема и центрирам в себе си.
Но пък така е трябвало да стане. Peace

# 27
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
...
Твойте уважения трябва да изразиш на хората, които помагат на майката да върши всички гореизброени неща, докато се грижи за новородено бебе.
 Без подкрепа от близки нито учене, пътуване, хеле пък работене може да се случи с пеленаче.
И за двете деца имах една година майчинство и пеленаче не съм оставяла за да уча и работя. При първото имах помощ, понеже учех в друг град, но при второто - никой не ни е помагал. Двете ни деца имат не само майка.

# 28
  • Мнения: 14 478
Двете ни деца имат не само майка.
Ами нали и аз това казвам. Че близките хора помагат,  иначе не може да работиш, докато гледаш пеленаче.
Макар че аз И това съм правила, но не го пожелавам  на никой...

# 29
  • Мнения: 3 784
Някои професии са по-съвместими от други с отглеждането на дете.  Peace

# 30
  • Мнения: 46 565
И аз за нищо не се сещам...

Скрит текст:
Не реват всички. Е, ако нещо го боли, да, но има бебета, на които не им чуваш гласчето.
Двамата родители спокойно могат да се оправят и без странична помощ, и без майката да е залепена нон стоп за бебето. Всичко зависи от приоритетите и избора на професия спрямо тях.

# 31
  • Мнения: 14 478
Някои професии са по-съвместими от други с отглеждането на дете.  Peace
Eстествено. Ако си  пилот например няма как да кърмиш пеленаче, докато приземяваш самолета. Макар че може и такива да има в бг мамата или пилотките от бг мама като родят и хвърлят бебето на тати и заминават да вършат трудовите си подвизи... Crazy

# 32
  • Мнения: 46 565
То пък всички други, които не сме се отделяли от бебето все едно сме кърмили до една  Simple Smile
И при такива професии не е невъзможно, ако другият родител е на смени, просто се прави график. Въпреки че това е много краен вариант, няма професия, която да е чак толкова належаща, че да не си ползват майчинството Crazy

# 33
  • Мнения: 3 784
Аз имам предвид след свършването на майчинството. Когато поне единият работи от дома, или половината му работен ден е от дома, логистично такава работа е по-съвместима с отглеждането на деца, отколкото друга, която изисква осем- или десетчасово отсъствие и за двамата родители.

# 34
  • Мнения: 10
А ще ли ви се някакви навици да си бяхте създали? Аз примерно искам да вляза във форма. От месец вече се стягам малко по малко физически, а и откъм хранителни навици.

# 35
  • София
  • Мнения: 17 592

Не.
Навиците се създават в детството.
После... По принуда - медицинска, най-вече...
Не ти трябват нито специални навици, нито специално хранене, нито да влизаш във или извън форма - и изобщо, не е и нужно да мислиш особено много за себе си - или по-скоро не е нужно да се прави специално във връзка с правенето на дете... По-скоро обратното, добър навик би бил да свикнеш да мислиш за "ние", не толкова за "аз".

# 36
  • Мнения: 12 473
Глупости. Навиците се създават, когато имаш цел и стимул.

# 37
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 743
Много интеренса тема, браво!
Сега сигурно ще си противореча с ценностите на бг мама (добронамерена ирония!), но за мен 22 години е рано за дете в днешно време. Знам, знам, че има изключения и някои и на 16 са готови. Но за мен това са години за учене, започване на кариера, пътуване, опознаване на самия себе си ако щеш...Не че не може и на обратно (първо дете и като порасне да се навакса), просто лично мнение.
Аз се наживях максимално- и работих, и пътувах, и в чужбина живях, и връзката ни беше минала през какво ли не...И пак ми липсваха много неща след като се появи детето. Определено не може да се пътува по същия начин, няма спонтанност, няма "хайде да вечеряме в Пловдив (ако си от София)", защотооо- ама то му е време за ядене/сън/болно е, ако всичко му е наред- ок, ще отидем, но ще оправяме багаж поне 2 часа и докато тръгнем е време за още едно хранене и то вече е късно да се ходи изобщо. Това е груб пример.

Макар че го има и моментът, че е както свикнеш: аз бях свикнала на много активен живот с много пътуване и движение и промяната беше рязка. Ако си домошар няма да те удари чак толкова.

За кг също мислех- исках да стана под 60, че да има накъде да раста бременна и дори да запазя няколко отгоре, да не е фатално (както и стана, още се боря).

Хаотично ми е заради късния час, май трябцаше утре да пиша...

# 38
  • Мнения: 350
Вече не помня, което поне за мен би следвало да означава, че не ще да е било толкова важно и да ми липсва...

# 39
  • Мнения: 10

Не.
Навиците се създават в детството.
После... По принуда - медицинска, най-вече...
Не ти трябват нито специални навици, нито специално хранене, нито да влизаш във или извън форма - и изобщо, не е и нужно да мислиш особено много за себе си - или по-скоро не е нужно да се прави специално във връзка с правенето на дете... По-скоро обратното, добър навик би бил да свикнеш да мислиш за "ние", не толкова за "аз".


Дисциплината е тази, която се придобива в детството. Навици - добри или лоши се създават в хода на целия ни живот. Цигарите, кафето, седенето пред компютъра? Ставането рано сутрин или късно следобед? Всичко е въпрос на вътрешната ти нагласа и дисциплината, която си създал в главата.

И другото нещо, с което не мога да се съглася е, това че по медицинска принуда трябва да си създаваш навици. Глупости. Лекарите не са длъжни да ни опяват на главите какво да пием, ядем, колко да дебелеем и как да отслабване. Здравето си е чисто лична отговорност и всеки човек индивидуално трябва да се интересува от него. Лекарите не те принуждават да си създаваш навици - напротив, те те съветват кое е най-добре за теб в даден случай! А това дали ти ще избереш да го изпълняваш, или не си е лично твое решение. Stuck Out Tongue

(Извинявам се за голямото открлонение от темата!)

smile3525

Цитат
но за мен 22 години е рано за дете в днешно време.

На мен пък точно обратното ми се струва. Колкото повече чакам, толкова по-трудно и късно ще ми бъде. Да си имах едно детенце сега, да си се грижа за него и да му осигуря едно хубаво детство, така както моето беше.  Blush Ама... време и пари трябват, така си е.

Цитат
Определено не може да се пътува по същия начин, няма спонтанност, няма "хайде да вечеряме в Пловдив (ако си от София)", защотооо- ама то му е време за ядене/сън/болно е, ако всичко му е наред- ок, ще отидем, но ще оправяме багаж поне 2 часа и докато тръгнем е време за още едно хранене и то вече е късно да се ходи изобщо. Това е груб пример.

Аз пък не съм фен на спонтанното пътуване. Rolling Eyes Твърде много рискове не ми се поемат по пътищата, като знам какви катастрофи стават с каквито и да е превозни средства. Най-добре си седи на дупето по-често, ама бачкай здравата и разпускай, когато му е време.  Това си бих написала аз като девиз/девис. (Как се пише тая дума?!  Mr. Green)

# 40
  • Мнения: 683
С кое дете? първото, второто или третото?

Липси съм имала само с пъвото и те не са свързани с детето, а с баща му. Поправих се.

# 41
  • някъде
  • Мнения: 979
Когато децата ми бяха в бебешка възраст,имах чувството,че животът ми е спрял или се върти 24 часа около шишета,памперси,разходки,нощни безсъници и умора.Но колкото по-големи стават, става все по-лесно и сега,въпреки,че пак не са много големи,мисля,че имам време за доста неща.Имам време да чета,да пътуваме,да отделям време за хоби.А и също така в много от нещата ги включваме и тях.Така че не се тревожи,че след идването на дете няма да може да правиш вече нищо.Просто има един период от няколко години,когато живота просто забавя ритъм и се концентрираш само върху бебето.Може би ще бъде добре ако завършиш преди да родиш.

# 42
  • Мнения: X
И аз мисля, че можехме повече да пътуваме, макар че и сега ще пътуваме само още малко да порасне бебчо  Heart Eyes

# 43
  • София
  • Мнения: 17 592


И другото нещо, с което не мога да се съглася е, това че по медицинска принуда трябва да си създаваш навици. Глупости. Лекарите не са длъжни да ни опяват на главите какво да пием, ядем, колко да дебелеем и как да отслабване. Здравето си е чисто лична отговорност и всеки човек индивидуално трябва да се интересува от него. Лекарите не те принуждават да си създаваш навици - напротив, те те съветват кое е най-добре за теб в даден случай! А това дали ти ще избереш да го изпълняваш, или не си е лично твое решение. Stuck Out Tongue



Не бъркай "медицинска принуда" с "принуда, реализирана от медицински лица".
Медицинската принуда е просто принудително - не избрано свободно - поведение, предизвикано от болестно - хронично или остро - състояние... Примерно имаш диабет. Не е нужно да ти виси лекар на главата - ще набиваш ли сладко? И т.н.

# 44
  • Мнения: 54 646
Не съм пропуснала нищо, но все пак не съм родила рано, на 34 бях. Wink

# 45
  • Мнения: 10


И другото нещо, с което не мога да се съглася е, това че по медицинска принуда трябва да си създаваш навици. Глупости. Лекарите не са длъжни да ни опяват на главите какво да пием, ядем, колко да дебелеем и как да отслабване. Здравето си е чисто лична отговорност и всеки човек индивидуално трябва да се интересува от него. Лекарите не те принуждават да си създаваш навици - напротив, те те съветват кое е най-добре за теб в даден случай! А това дали ти ще избереш да го изпълняваш, или не си е лично твое решение. Stuck Out Tongue




Не бъркай "медицинска принуда" с "принуда, реализирана от медицински лица".
Медицинската принуда е просто принудително - не избрано свободно - поведение, предизвикано от болестно - хронично или остро - състояние... Примерно имаш диабет. Не е нужно да ти виси лекар на главата - ще набиваш ли сладко? И т.н.




Да, наистина имаш право, не го бях погледждала от тази страна. Но пък има и диабетици с лош контрол над болестта си. Ама вече наистина тръгвам да се отклонявам много от темата. Grinning Но да, прав/а си - накара ме да се позамисля.

# 46
  • Мнения: 832
Съжалявам единствено,че не ходих на фитнес да направя мускулна маса и да съм във форма... НЕ,че съм била дебела,дори и пълна не бях, но съм си ,,кекла,,.. И сега почти две години  след като родих и отдавна си върнах старите килограми/даже съм и по-малко/ми е много зор да вдигам 15 килограмовия си син...,боли ме кръст,получавам схващания на стомаха,постоянно съм с мускулна треска... Това нямаше да е така,ако бях тренирала активно година преди да забременея... Peace Peace
Иначе за нищо друго не съжалявам, имаме си наш дом, осигурявах се на много висока сума, поживяхме си,попътувахме... Grinning Grinning Grinning

Общи условия

Активация на акаунт