Имам предвид, че знам колко е плашещо, детето колко се травмира. Аз ходех навсякъде с него, за да мога да реагирам навреме. Не спях по цяла нощ от страх.
Той също е нещо като "злояд", напоследък(година и половина) хапва по 5 лъжици от нещо и няколко парчета краставици на ден, до преди месец беше на 99% кърма. Месеци наред съм готвила и хвърляла, той се съгласява да яде краставица или ябълка нарязана на кубчета, не се храни с прибор или да хваща нещо голямо и да го гризе. Дъвче, но отказва всичко по-течно или нещо за пиене с вкус
С храна се е задавял няколко пъти, но съм забелязала, че някои родители казват задавяне на пригаждането, с което избутват храната нагоре по гърлото. То си изглежда точно като начало на задавяне, позив за повръщане и лицето почервенява.Но се справят сами. Моят страх, например, често се е предавал на него и аз го пазя от неща, на които е способен.
За храненето направих много грешки, затова той не иска да се храни сам и аз го къткам по 1 час с лъжица или кубчета краставица, всичко си дойде от мен
Нужно е да се свикне с новата консистенция, може би от пригаждането няма да премине към задушаване, а детето ще се справи. Особено ако ние се стресираме и започнем да вадим, да тупаме, то се травмира още повече от цялата ситуация.
В крайна сметка е нужно да се премине към обща храна, с някакви опити на родителя или с помощта на специалист. Предложих краставица, бисквита, картоф по-скоро като предположения за нещо, което детето обича и да се съгласи да го гризка. Постепенно да свикне и с другите.
При супа с парченца или някаква манджа, то директно очаква нещо течно и се изненадва от кубчетата и топчета вътре. Ако е парче и нещо за хващане с ръка, то няма как да се излъже.