Скандали заради името на бебето

Аз намирам името си за красиво и интернационално и на запад много се харесва и винаги съм получавала коментари и комплименти какво красиво име имам. Но пък един италианец ми съобщи, че в Италия моето име вече е много демоде Уведомих го, че колкото и млада да изглеждам, не съм раждана тази година.


Както и да си кръстите децата, когато пораснат модите ще са други. Никога не бих съдила за човек по името му.  Все пак човек с имена Барак Хусейн стана американски президент. Аз съм избрала имена, но не ми пука толкова много.

Все си спомням и онази народна песен, която се учеше в училище  "Нарекоха я Грозданка, за да й е грозно името". Смятало се е, че грозното име пази от уроки.

За подигравки в училище, не си спомням някой да  НЕ е бил подиграван в училище. Моето име завършва на --та и с какво ли не са го римували.  . Защитата от подигравките е в поведението на детето и социалните му умения, а не красотата на името му.

Най-важното е името да е избрано с любов и от двамата родители, а не да започват да се налагат или още по-противното - роднините да настояват и да се тръшкат на кого ТРЯБВАЛО да се кръсти детето. Когато забременях, за свекърите уж нямаше значение как ще се казва детето, но от 4-5тия месец буквално всеки ден ми се обясняваше, че ТРЯБВАЛО да го кръстя на свекъра  Да, ама НЕ!Детето ми щеше да се различава от дядо си само по ЕГН-то, защото и трите им имена щяха да са идентични.
Още от детската градина знам, че ще имам син и той ще се казва Александър. Когато ми казаха, че няма да имам деца, погледнах доктора и му казах, че греши, защото аз ще имам син и той ще се казва Александър....
С мъжа ми толкова много сме се карали, че не искам да кръстя детето на баща му, че не знам как не се разделихме  Скандали и натяквания всеки божи ден.
Мислихме хиляди компромисни имена, но самата мисъл, че са компромис, ме влудяваше. Разбирам мъжът ми да има някое любимо име, но това беше просто каприз на баща му. Истината е, че на ММ, името наистина му харесва, но се заинати заради пустата им традиция.
Важно е като кръщаваш едно дете на някого, да знаеш, че го орисваш по някакъв начин с това име. Ако човекът е прост женкар, шофьор и пройдоха, ако ще и най-хубавото име да има, никога не бих си кръстила детето на него! Детето е почти на три годинки и свекъра го е виждал сумарно 15 пъти най-много.
В крайна сметка аз спечелих, хем синът ми се казва, както винаги съм мечтала, хем не се виждам със свекъра 

Колкото и да искаме да си запазим културата, това не става само с имената. Българските имена са започнали постепенно да изчезват още от покръстването на България, когато на "миряните" са давани християнски имена (които масово са еврейски, гръцки и римски). Това се наблюдава не само у нас, а и у всички християнски държави. Хората носят разновидност на едни и същи имена Иван/Йоан/Джон/Жан ; Николай/Никалъс/Николас/Никос и още хиляди примери. Като казваме, че тези християнски имена не са български, не е съвсем коректно, защото те са били символ на вярата на народа ни и са отстоявани цели дванайсет века  Националното съзнание не идва от името, а от това какво правиш.
Тези имена са универсални за християнския свят, което при тази глобализация помага да не се разправяш с часове как да ти напишат името, или недай си боже да трябва да оправят официален документ 

7no6ti,добре, че не си отстъпила от мечтата си, синът ти някой ден да се казва Александър! Може би и защото не само си го искала, но и вярвала в това.
Когато бяхме деца моята приятелка все повтаряше, че когато има дете, то ще се казва Гергана/на баща ѝ Георги и майка ѝ Ган/к/а Георги и Гана = на Гергана.
Да, но и до ден днешен няма деца и вече няма ѝ да има. Не направиха нищо по въпроса/примиренчески,такава им била съдбата/, сестрата на съпруга ѝ също няма собствени, но си осинови поне.

Помня, че още не ходех на училище, когато заявих, че детето ми ще се казва Лани. Последва гръмък смях от цялото ми семейство и всички роднини, докато разбера, че това "лани", което съм чувала всеки ден на село не било име, а означавало "миналата година"  много се бях влюбила в това "име" 

Преди няколко години се намирах в един от най-сложните ми периоди. Тогава се случи нещо, което беше свързано с и без това любимото ми име и още тогава знаех, че ако някога имам дъщеря ще се казва така. Майка ми и най-добрата ми приятелка, която се надявам като му дойде времето да бъде кръстница на детето ми, носят същото име. Със съпруга ми също сме свързани по начин с името. Не сме го обсъждали с никой, дори между нас беше ясно как ще я наречем. Само първоначално ми бяха казали, че ще е момче и за около 10мин бяхме избрали име, въпреки че мъжът ми се съмняваше и мислеше, че са сбъркали и така се оказа.  

Така е, но защо приемаме, че български са само Кормисош, Кубрат, Тервел! Все пак ние отдавна сме българи, не прабългари От тях ни делят повече от 13 века история. Да не говорим, че имаме и силен славянски елемент привнесен. Повече от нормално е християнските имена, характерни за православието, с времето да се утвърдят като български. Така че имена като Иван, Николай, Тодор, Спас, Добрин и пр. са си съвсем наши си. Разликите с останалите православни обикновено е в окончанието на имената. Никола е нашето, Николай - руското, Николаос - гръцкото. Различията с католическите имена естествено са по-големи, различно е цялостното звучене на името, не само окончанието му. Никълас вече е чуждо и странно, независимо че е на същия светия името.

vasq_5, и аз се радвам, че не отстъпих, цял живот щях тайничко да съжалявам иначе. Но съм му обещала на ММ, ако имаме друго дете, той да му избере името, но да имам право на вето, ако съвсем не ми харесва.
За приятелката ти, тъжно е, но има много хора, които нямат деца. Животът понякога просто така се стича, че: "или не му е било времето, или не е бил човекът, а вече пък е късно". Това са думи на една от най-близките ми приятелки, която все не случваше на човек, а когато вече го намери, се оказа, че за нея вече е късно. Колкото и да обича децата, реши че не иска да осинови, а предпочита просто да е лелята мечта за децата на сестра си. Осиновяването не е за всеки. Желанието трябва да ти дойде отвътре, но и да е добре обмислено.

unchita, това с Лани, много ме развесели 

Vermilion`, ето че и ти си знаела 

птица, разбира се, че християнските имена си имат типично български варианти. Силата на прабългарите е била в това, че са успели да обединят различните народи в рамките на държавата и всички заедно да станат българи.
А за Никалъс, просто имам едно старо гадже, дето се казваше така, ама той е от Австралия.

Аз като изтупках на баба ми как ще си кръстя детето, щеше да припадне. Тя от далече почна въпроса- --Име на детето избрали ли сте?
Да!
На кого ще го кръстите
На нея си
Ама да не е някое европейско, модерно?
Скандинавско е
И тук като го казах, последва мълчание, оглеждане на всички присъстващи .........пак мълчание, поглежда се в чинията.....и се казва- ааааа, ама от  на баща ти/Венелин/ и малко на сестра ти/Ивелина/, много хубаво сте го избрали!/Детето се казва Ивейн и никога не съм си мислила, че го кръщавам на баща ми или на сестра ми, макар и в последствие , за да няма много потресени и най-вече да не се обяснявам на село и тази версия вървеше  


 Ама аз съм инатлива и си ме знаят, че кажа ли нещо и влак да мине през мен ще е на моето......та не се опитаха много да спорят с мен .

Много е важно как отстояваш себе си и какво ще позволяваш или не на роднините. Винаги съм била много отворена и чистосърдечно приемам и обичам всичките си роднини, но едновременно с това ги държа на разстояние и на тях им е пределно ясно , че не могат да ми оказват "акъл" или "влияние"......не се и опитват, а само съветват. Интересното е , че винаги като се опитат да дадат акъл почват с това- аз само да те посъветвам, знам че ще направиш каквото ти си решила.....и аз така, само да посъветвам- Обичайте си роднините и не пропускайте да им го покажете във всеки един момент, но особено ако сте голяма фамилия- не очаквайте угодия, няма как , всеки си е със собствена програма. От момента в който имате мъж и дете, това са хората с които трябва да си решавате семейните проблеми, радости, празници, всички други са само за съвет, но трябва да им стане пределно ясно, че не са фактор, иначе ще ви се качат на главата.

Ами така де, детето все пак трябва да е кръстено на някого 

Ако живеят в чужда страна и искат да се натурализират хората е сигурно естествено да си кръщават децата с тамошни имена.

Тогава роднините тук не могат да имат много претенции името скандинавска ли е, не е ли, след като детето живее там.

А, ако детето живее в България? Не питам за претенциите на роднините.

Детето живее в Бг, името е скандинавско и много ни харесва....това е важно. Не е популярно, може би е единственото, но пък си е нашето име на нашето дете.

В какъв смисъл е скандинавско? На какъв език точно , как се пише на латиница, за да се произнесе точно така? Аз поназнайвам шведски, но не си представям как биха го написали и въобще не ми звучи от шведски произход.

EXACTLYou, браво на теб, роднините наистина трябва да се обичат, но и да знаят, че има граници.

Името си е много хубаво и още по-важното е, че на вас ви харесва. А това със селото беше върха.
Все едно е къде живеете, едно дете от блока са го кръстили Марая, какво пък.

Срещала съм и друга потребителка във форума с дъщеричка на име Ивейн. Съдейки по ника на потребителката, детето е кръстено на героинята от Stardust - Evane/Yvaine.