За правото на лично пространство

  • 26 075
  • 419
  •   1
Отговори
# 210
  • Бургас
  • Мнения: 1 264
Всичко се изчерпва с думата дискретност  Peace не смятам, че изказването на положително мнение е недискретно.

Защо? Посочи ми една причина, поради която, според собствената ти логика и дефиниция, споделянето на каква да е информация е недискретност? Кое изважда положителните факти и мнения от тази дефиниция?

# 211
  • Sofia
  • Мнения: 16 418
   Защото никой човек не може да бъде компрометиран и дискредитиран чрез споделянето на нещо положително за него. Wink Напротив, даже на това му се вика image-making и си е цяла печеливша индустрия.

   Вас не са ли ви учили, че "когато няма какво добро да кажете, по-добре да не кажете нищо"?

# 212
  • Бургас
  • Мнения: 1 264
Така е, но това не променя факта, че и положителните коментари са навлизане в личното пространство Wink

# 213
  • Sofia
  • Мнения: 16 418
   Не мисля. Peace Поне аз не познавам човек, оплакал се, че го хвалят и обсъждат в положителна светлина. Да не кажа, че за някои нарциси това е манна небесна. Виж, обаче, едва ли някой би останал равнодушен, ако го разнасят по злобен и негативен начин зад гърба му – особено щом иде реч за негови близки. Кофти е...

# 214
  • Мнения: 2 846
Това не е вярно. Може да се коментира нещо изцяло в положителен аспект, но коментираният да се почувства неудобно от самото коментиране.
И да не е съгласен да го коментират.

# 215
  • Sofia
  • Мнения: 16 418
   Едно е да изпитваш леко чувство на свян и притеснителност тогава, когато чуваш суперлативи за себе си, но въпреки това да ти е хубаво от чутото, съвсем друго – да ти е откровено неприятно, като някой реши да изрази вербално признание на заслугите ти. Двете неща нямат общо. И както казах, не познавам хора от втория тип. Естествено, не говорим за злобни и лицемерни прояви, предрешени като искрени похвали – мисля, че е повече от ясно, че никой не харесва сервилните и подмазвачески настроени хора.

# 216
  • Мнения: X
Първо да се изясни при какви условия попадаш на разговори, които не са за твоите уши. Това ако се обясни честно, без тъпи измислици от типа на случайно видях и търсех номер, евентуално може да се обсъди и самата тема. Но кой ще си признае, че е ревнив гадняр, който иска да обсебва и затова е посегнал на телефона? Няма друга причина да правиш проверки, колкото и да се търсят основания за това. На ревнивия основания не са му нужни.
Аз си признавам.
Всичко ни е отворено и всеки може да чете каквото желае, ако пожелае. Нищо нямам за криене.
А за криенето си има изтриване, инкогнито търсене и т.н. не-оставяне на истории.

Не бих могла да живея в семейство, което всеки крие нещо, има пароли навсякъде и никой на никого не дава отчет за нищо. Т.е. живяла съм и съзнателно търсех друг модел.

Разбирам семейството като НСЧ.

# 217
  • Бургас
  • Мнения: 1 264
Така де, въртим сучем, все до егото стигаме Laughing Всички тия неща за суперлативите и клеветите са субективни. Аз говоря за обективните факти - е ли всякакво обсъждане на други хора навлизане в личното пространство? Аз смятам, че е, обективно погледнато. Субективно - положителното е похвала и няма проблем, негативното - долно клеветене Mr. Green
Независимо дали споделеното е неоспорим факт или субективно мнение, обектът на споделяне избирателно се ласкае или обижда, пак според собствените си субективни възприятия. С две думи, когато ни отърва сме ок, когато не ни харесва, дори да е вярно - не сме ок. Това е нормално. Но не променя факта, че при всички положения, да споделяме каквито и да е факти от чужди животи, си е намеса в личното им пространство. Да се оправдаваме, че в единия случай хвалим и на човека му е густо, си е чисто лицемерие.

# 218
  • Мнения: 47 352
Защо? Посочи ми една причина, поради която, според собствената ти логика и дефиниция, споделянето на каква да е информация е недискретност? Кое изважда положителните факти и мнения от тази дефиниция?
Като кажа, че баба Пенка е добър човек, какво от личните неща, които стават зад вратата на дома й изваждам на показ?

# 219
  • Варна
  • Мнения: 25 836
Наистина не те разбирам. Да изразиш положително мнение е едно, да си дискретен към личния живот на човек, допуснал те до него - съвсем друго. Не знам по какъв друг начин да го обясня...
Да де, значи положителните неща не изискват дискретност. Когато говорим за тях е споделяне. Ако говорим за отрицателните - клюкарене и недискретност.
Като кажеш "Баба Пенка е чистофайница" - това е споделяне.
Ако кажеш "Баба Пенка не чисти" - клюкарене.
Правилно ли съм схванала? Чистофайстването не изисква ли дискретност? Не е ли изнасяне на нещо за човек, допуснал те до себе си?

# 220
  • София
  • Мнения: 35 263
Положителните неща също могат да бъдат лични. И тогава споделянето им е недискретност.

# 221
  • Варна
  • Мнения: 25 836
Ами именно. Каквото за едните, такова и за другите. Само че не вярвам да има човек, който никога не е коментирал някого в негово отсъствие, все едно в положителен или отрицателен аспект. Това е просто абсурдно. Срещам се с приятелка примерно и си приказваме. КАк точно ще успеем да проведем разговор, по-дълъг от 2 изречения, без да намесим трети човек? Че то по тая логика и децата си не можема да обсъдим, ако липсват. За какво да си говорим, за тревичките и цветенцата ли? Или все пак се допуска да хвалим околните, но ако искаме да се оплачем от някого - не може! Навлизаме му в личното пространство! Айде моля, толкова е нелепо, че чак е смешно.

# 222
  • Мнения: 28 958

Като кажеш "Баба Пенка е чистофайница" - това е споделяне.
Ако кажеш "Баба Пенка не чисти" - клюкарене.
Правилно ли съм схванала?

Не.  Laughing
"Баба Пенка не чисти" е информация.
Клюкарене е например:
- Абе, баба Пенка, егати жената, голяма мърла. Никога не е чисто у тях, що за жена е изобщо? Винаги, когато отида, навсякъде е потънало в прах и гнусотии, да ти се доповръща направо. Никаква хигиена, ни-как-ва... По цял ден лежи на дивана, зяпа сериали, то затова вече не може да си промуши гъза през вратата... Даже детето, представяш ли си, даже детето забелязало колко е мръсно при баба му, оплака ми се, че като пуснало прахосмукачката, направо се задръстила от мръсотия!  Crazy
- Да бе, и аз съм забелязала! Ужасна кочина е у тях! Хора ли живеят там, прасета ли... Ама у нас, на село, прасето е много по-чисто, защото аз му чистя кочината сутрин и вечер, а тя една прахосмукачка не се сеща да пусне... Ужасна домакиня е, направо се чудя как я търпи нейният. Ама и той муньо под чехъл. Ако беше моят Пенчо, щеше да я строява с големите шамари по три пъти на ден! Ама хак му е на свата, като си е взел мързелива фльорца от града, нека сега да живее в мръсотията!
И т.н., и т.н. В резултат на което синът на баба Пенка се фръцва обиден и отива да си стяга багажа.  Mr. Green

# 223
  • Мнения: 2 846
Давам пример със себе си - брат ми обсъждал с приятелката си колко много съм отслабнала, та ми каза вчера, че тя много искала да й кажа диетата, дето съм следвала. После говорили какво лошо нещо ми се било случило, пък аз колко съм силна и как съм се справила. Приятелката му е много симпатична, но не я познавам добре, а тя ми знае вече толкова лични неща от живота. Брат ми много ме обича и лоша дума за мен няма да каже, но пак не е дискретен, дори в стремежа си да ме похвали.

# 224
  • Варна
  • Мнения: 25 836
А какво е
"Баба Пенка само с метлата ходи, еййй, не се спря. Изблиза къщата бре!"
"Да, вярно, колкото пъти отида не можем едно кафе да изпием, все чисти. Ама у тях може да ядеш на земята, даже в тоалетната, кеф ти прави, мдаммм".
Това допустимо ли е или не? И както и да ги наричате вие никога ли не сте водили такива разговори? Как се придържате към неутрални теми, изключващи отсъстващи хора?

Общи условия

Активация на акаунт