За правото на лично пространство

Аз също се съмнявам, защото има и трети, пети и десети вариант. И понеже не знам, а само се съмнявам, затова не мога и няма да говоря за вина на авторката.

dina5
Аз винаги съм била за истината,ако това което си обсъдила с майка ти за свекървата е вярно, то синът и няма право да се сърди... Заставаш зад думите си и толкоз..,като иска да се изнася,като не му изнася истината...!!!!!!

Ами да се изнася, щом чете чужда кореспонденция 
Изцяло подкрепям правото на лично пространство, Янечек го е казала най-директно и точно 

Не разбирам как хора от едно семейство смятат, че едва ли не са едно цяло и всичко трябва да им е на показ за другите в дома 
Ами, не, хора, всеки си е личност, има си нужда и да остане сам, и да си има свое кътче, и да си пише и говори със собствени приятели, било то и клюкини за свекърва, зълва и който и да било. То пък защото свекървата не обсъжда снаха си със сестра си или с някоя приятелка, та сега и авторката да се чувства виновна, че си казала нещо с майка си за нея  Еми, ще си казва, то си има нужда човек да се разтовари психологически с някой, който чувства близък и който няма да го предаде.

Бракът не е Биг Брадър, не може нон-стоп следене и сърдене да има и то за такива елементарни неща.
Иначе за всички, които намират следенето на партньора за нормално, има и приложение за мобилни телефони вече. Правите си някакво взаимно валидиране и всеки може да види другия къде е във всеки един момент, като отвори приложението. Аз не бих си качила такова нещо, нито искам мъжът ми да си качва. И двамата смятаме, че това е прекалено. Евентуално мога да го сложа на телефона на детето, но и то, като го възпиташ на отговорност, май няма нужда да го държиш чак на такава каишка.

Аз те разбрах, макар че в началото ми беше малко странно.
Имаш предвид, да възпитаваме децата си да не клюкарят. Принципно правилно и съм съгласна. Не е много достойно. Но пък в случая може би детето е дете, което е споделило нещо, а майката /на нашата авторка/, сиреч бабата на детето, е раздухала нещата. Т.е. тя и авторката са клюкарките. Така погледното, между другото, си права. Те клюкарки, той дебне, ми - всеки с недостатъците си. Но мъж дето се цупи като настъпана госпожица, не ми го хвали. /И то за нещо, което е ачик ачик вярно - майка му не чисти много много/.
Врабчо, кое е приложението, прати ми го на лични...

Да, то май ще се окаже, че този й проблем хич не й е проблем, на фона на останалите, "надничащи" между редовете.....     

Хм, нещо не ми стана ясно на мен. Да видим дали съм разбрала - споделянето на негативни факти и впечатления за някого с трети лица е клюкарене и навлизане в личното пространство. В такъв случай, споделянето на положителни факти и впечатления не е ли същото? Или тогава вече е няма проблем да се похвалим. Доста от потребителките, които тук настоятелно застъпват тезата, че всеки негативен коментар спрямо друг човек, особено от семейството, е навлизане в личното му пространство /пък в същото време, в едно семейство нямало лично пространство, всичко било общо, обърках се вече /, съм ги виждала в други теми доста охотно да обсъждат съпрузите си, разбира се - в положителна светлина. Ами, някак ми се струва, че така им нарушавате личното пространство, но явни си мислите, че щом споделеното е положително, то значи няма проблем. На двоен аршин някак ми намирисва работата, но може и аз да не съм разбрала

По темата - неприятно е да ти се ровят в телефона. Аналогът с домашния телефон е неуместен, мобилните телефони са лични, та няма място за сравнение. У дома никой няма пароли на мобилните си устройства, случва се да си менкаме таблети и лаптопи /телефоните - не/, но никой от двама ни не следи кореспонденцията на другия. Не мисля, че е уместно. Не приемам тезата, че като сме семейство, то трябва да се слеем в едно цяло и да загубим личното си пространство. Абсурдно е това. Не мисля, че трябва да споделям с мъжа си всяка мисъл прелетяла през главата ми, нито той с мен. Да споделяш постоянно негативни мнения за роднини на партньора си с него, може да е много натоварващо за човека. Кому е нужно, в повечето случаи, той си знае що за стока са роднините му, та да му съобщаваш час по час и твоето мнение, не виждам с какво ще помогне, освен да го накараш да заеме отбранителна позиция. При нас свекърът е проблемен, при конкретни ситуации съм казвала на мъжа ми директно какво е мнението ми за баща му и повече не съм считала за нужно да му обяснявам. След последната му простотия просто прекратих всякакъв контакт, обясних на мъжа си причината и повече не повдигам темата, дори не споменавам родителя му.
Моята майка също има дразнещи черти и мъжът ми не ми е спестявал от какво точно се дразни. Нито някой от нас се е тръшкал, нито се е заразвеждал, защото другият си казал мнението. Но, убедена съм, че ако често-често сме си открити и прями и ден през ден си разменяме реплики- "а пък баща ти така, майка ти онака", надали ще е много найс
Да, обсъждам свекър си с трети лица. Поведението и характерът му не са тайна за никого. А когато ме вбеси с нещо, конкретно касаещо мен, то предпочитам да споделя със сестра ми, примерно, отколкото да го излея на мъжа ми. Той чудесно знае що за стока е баща му, но все пак му е родител и ако всеки път като ме издразни тичкам да му пея, няма да му е много приятно. Та си спестяваме взаимно неприятните емоции.

Вероятно не си разбрала Когато е нещо положително, говорим за споделяне. Когато е отрицателно, е злословене и клюкарене. Пък и положителните неща, ако стигнат до съпруга, той не би се разсърдил

Може би в случая е натежало не какво, а как е обсъждано. Истината си е истина, но едно е ако кажеш, "да, баба Х много-много не си пада по чистенето" и приключиш с коментарите, друго е ако половин ден дробиш клюка с майка си колко мързелива, мръсна и гнусна е свекървата, как не ти се стъпва у тях, защото те отвращава, и как миналия месец, или преди година, или преди три е направила/ненаправила едикакво си... За да се обиди чак толкова мъжът, предполагам, че е било второто - обсъждали са майка му грозно и злобно.
Друг е въпросът, че в чужд телефон, фб, скайп и пр. непоканен не се наднича

Аз го наричам възпитание. Но щом не правите разлика м/у споделяне на нещо положително и клюкарене зад гърба на човек, едва ли ще успея да го обясня.

За телефоните и лаптопите не знам защо решихте, че някой ви кара да си ги менкате взаимно? Просто няколко човека споделихме, че ги ползваме единствено от практична гледна точка и не ги приемаме за лично пространство. Вие си имате друго усещане - нищо против, всеки има право да си измисля каквито му душа иска ограничения, друг иска да живее без такива, избор свободен, нали?

Не мога да правя разлика между две еднакви неща. И в двата случая се споделя някаква информация, просто в единият тя е положителна, в другия - отрицателна. Какво общо има възпитанието? То тогава и положителните неща е невъзпитано да се споделят, но като гледам - никой не мисли така. Двоен аршин е и още как

Не лаптопите са лично пространство, а приложенията, които ползваме на тях. Не случайно всяко от тях е създадено да се ползва с парола, или?

Наистина не те разбирам. Да изразиш положително мнение е едно, да си дискретен към личния живот на човек, допуснал те до него - съвсем друго. Не знам по какъв друг начин да го обясня...

ох, а ние, всички четящи и списващи в СО, даващи акъл и ръчкайки чужди животи публично, се все едни светици сме се сбрали ... 

Все пак тези хора са дошли и са ни допуснали до личния си живот. Решението е тяхно. Не съм светица, но и няма да седна да обяснявам колко чисто или мръсно е у свекърва ми

Така де, така  

Не се сърди Човече, да споделиш дори и положително мнение, не е ли пак изнасяне на информация, до която си бил допуснат?  Аз също не разбирам ти защо разграничаваш двете неща.

Всичко се изчерпва с думата дискретност  не смятам, че изказването на положително мнение е недискретно.