За правото на лично пространство

  • 25 946
  • 419
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 47 352
Ясно. Значи дори една жена да позволи на мъжа си да й погледне телефона, първо трябва да пита любовника й дали е съгласен  Mr. Green

Ок, всеки възприема нещата по различен начин, но ако разсъждаваме по това, че горните неща не са лично пространство, то на практика нямаме такова. И мейл, и телефон, и фейсбук и т.н., всичко е свързано И с друг Rolling Eyes

# 406
  • София
  • Мнения: 35 220
Няма да си правя труда да извинявам недискретността с несъществуващ любовник.

Да, естествено – комуникацията между двама човека не е лично пространство само на единия. За да бъде изнесена, трябва съгласие и на двамата. Неслучайно дадох за пример личните съобщения във форума.

# 407
  • София
  • Мнения: 24 839
Това не е вярно – личната кореспонденция между двама, принадлежи на двамата. Все едно да покажа на мъжа ми или на друг близък приятел личните съобщения с лична информация, които са ми пратени, само защото са в моята пощенска кутия. Нямам правото и не бих го направила без съгласието на хората, които са ми писали тази лична информация.
Това, в кой закон го пише? newsm78

# 408
  • София
  • Мнения: 35 220
Това не е вярно – личната кореспонденция между двама, принадлежи на двамата. Все едно да покажа на мъжа ми или на друг близък приятел личните съобщения с лична информация, които са ми пратени, само защото са в моята пощенска кутия. Нямам правото и не бих го направила без съгласието на хората, които са ми писали тази лична информация.
Това, в кой закон го пише? newsm78

В същия, в който пише, че човек трябва да е възпитан, дискретен...  Разбира се, може да избере да е невъзпитан, недискретен...

# 409
  • София
  • Мнения: 24 839
В същия, в който пише, че човек трябва да е възпитан, дискретен...  Разбира се, може да избере да е невъзпитан, недискретен...
Това не е отговор.
Дадоха ти примера с любовника, а и твоя пример с приятелката е показателен.
Отделно, виждането на различните хора за конфиденциалност е различно и се поражда от различни ситуации, та хайде да не въздигаме в закон собственото си силно субективно виждане.

# 410
  • Мнения: 47 352
Лични съобщения нямам право да вадя и разисквам публично, но у нас да си оставя компютъра отворен и да е достъпен за хора, които съм допуснала в личното си пространство - това си е моя работа и ако го направя, то е защото знам, че от вкъщи нищо не излиза и дискретността е 100% гарантирана.

Извън темата - гледайте да не пишете неща, които не искате да се знаят, че стават грешки, като нищо ще го пуснете не на когото трябва.
Скрит текст:
Последно майка ми беше пратила своя снимка на клиент, вместо на мен  hahaha

# 411
  • София
  • Мнения: 35 220
В същия, в който пише, че човек трябва да е възпитан, дискретен...  Разбира се, може да избере да е невъзпитан, недискретен...
Това не е отговор.
Дадоха ти примера с любовника, а и твоя пример с приятелката е показателен.
Отделно, виждането на различните хора за конфиденциалност е различно и се поражда от различни ситуации, та хайде да не въздигаме в закон собственото си силно субективно виждане.
Да, "първите седем години" не ги пише в никакъв закон. Твое право е да ги прескочиш, ако избереш да се водиш само от законовите разпоредби. Моят избор е друг.

Иначе закон не мога и не искам да налагам. Мога и имах претенции само за личната информация, която дадох за себе си.

НСЧ, информацията, която бях писала в имейла, беше за нейно улеснение, исках да се знае от нея, но не и от друг, в случая мъжа ѝ.

# 412
  • Мнения: 47 352
Подобна информация не се пише черно на бяло. Иначе винаги съществува риск, все пак говорим за техника, всичко се случва.

# 413
  • София
  • Мнения: 35 220
Да, риск съществува – винаги може да ти хакнат пощата, примерно. Това ми е ясно и съм избрала да го приемам. Това, за което не подозирах и не бях приела, беше нейната недискретност.

# 414
  • Мнения: 47 352
Недискретност за мен е излизането на довереното от дома й. Ако си седи вътре е пълна дискретност.

# 415
  • София
  • Мнения: 24 839

Да, "първите седем години" не ги пише в никакъв закон. Твое право е да ги прескочиш, ако избереш да се водиш само от законовите разпоредби. Моят избор е друг.

Иначе закон не мога и не искам да налагам. Мога и имах претенции само за личната информация, която дадох за себе си.

НСЧ, информацията, която бях писала в имейла, беше за нейно улеснение, исках да се знае от нея, но не и от друг, в случая мъжа ѝ.
Наистина ли не разбра какво ти написах или просто си се заяждаш?
Ще повторя, дано схванеш.
Различните хора, дори и в една и съща ситуация, различно определят информацията като конфиденциална и съответно, как да постъпят с нея.
В твоя случай, би ли пояснила кое те възмути- че е видял информацията, или че е разбрал че ти си източника? newsm78

# 416
  • София
  • Мнения: 35 220
А за мен георафското местоположение не определя дискретността.

Абсурд, пусни си климатик.
Бавно: Ядосах се, че Х чете информация за личен проблем, която не съм пратила до него и която не съм искала да бъде четена от трети човек.

# 417
  • Бургас
  • Мнения: 1 264
Щом е в нейния мейл е в нейното лично пространство. Твое право е вече да прецениш докъде да я допуснеш в твоето...
Това не е вярно – личната кореспонденция между двама, принадлежи на двамата. Все едно да покажа на мъжа ми или на друг близък приятел личните съобщения с лична информация, които са ми пратени, само защото са в моята пощенска кутия. Нямам правото и не бих го направила без съгласието на хората, които са ми писали тази лична информация.

+1000! Изумена съм, щом и това оспорвате, значи няма смисъл от дебат. В различни измерения сме.

Колкото до моя случай, НСЧ беше най-близо до това, което исках да кажа. Не дадох примера заради четенето на личната ми кореспонденция, а заради възклицанието на absurd за шутовете Simple Smile Някой каза, че не съм била шут. Бих и още как, поисках развод, но съпругът ми успя с поведение да ме убеди, че все още можем да спасим брака си. Не стана за 2 дни. Бих казала, че все още е в изпитателен срок, но все пак нещата се получиха, защото успя да ми докаже, чще има какво да спасявам.

Absurd, ако беше чела по-внимателно, щеше да забележиш, че не прокламирам раздяла при първи признак за проблеми. Омъжена съм от 10 години, нали не смяташ, че всичко е било винаги цветя и рози? Не, но намирахме начин да вървим в една посока. Докато виждах, че си струва, крепях. Като видях, че вече няма смисъл, ако нещата бяха продължили, каквито бяха към онзи момент, направих каквото беше разумно. Многократно преди да му поискам развод водих разговори и обяснявах до къде ще се стигне. Една връзка се гради от двама. Единият като спре, той вече е демонстрирал решението си. Тогава просто биеш шута и продължаваш напред. Това се опитах да обясня и съм сигурна, че който поиска - разбра. На който не му отърва, се прави на неразбрал Wink

# 418
  • Мнения: 29
събери си го ти - не е редно да рови в личната ти кореспондения
а ти имаш ли кво да криеш от мъжа си? #Crazy hahaha

# 419
  • Мнения: 37 263
събери си го ти - не е редно да рови в личната ти кореспондения
а ти имаш ли кво да криеш от мъжа си? #Crazy hahaha

добреммм, привлече ми вниманието - имаш предупреждение от модератор за цинизмите, които успях да прочета, написани от твоя профил  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт