За правото на лично пространство

уж положително качество, но всъщност тънко подмятане за маниащина 

Има хора, които наистина никога, ама никога не клюкарстват. Не си позволяват и една ехидна дума за някого, говорят за книги, природа, пътешествия, спорт. Или пък за здравето си.
Обаче са рядкост и не става да се насилваш, трябва да ти идва отвъртре.
Аз не съм от тях, де, но познавам такива. Идват ми малко скучни на моменти, па макар и чисти, и извисени.

Женското съскане е сложно изкуство, но някои жени достигат до завидни висоти.
Талант! Но и 98% труд... 

нали 
но другата страна също трябва да е добре обучена да чува смисъла зад думите 

Добре де, да махнем маниащината.
"Супер е у тях, винаги е чисто, все едно току що обзаведен нов апартамент."
"Да, и аз съм забелязала. Не знам кога успява тая жена, но у тях е като в аптека. С удоволствие и ходя на гости".
Това не е ли пак клю-клю, макар и супер положително? Къде е границата на позволеното и непозволеното? В примера на Кака Сийка също не е необходимо да се стига до чак такива крайности. Може с едно изречение да се спомене:
"Тя не чисти много-много".
"Да, и аз съм забелязала. То и откъде време, с толкова неща се занимава".
Факт - изнасяш неприятна информация, макар и добронамерено и извинително. Та докъде е позволеното? И трябва ли да си слагаме чак такава цедка на езика, когато разговаряме с най-близките си - майка, сестра и т.н? Трябва ли постоянно да мислим "уф, това сега клюка ли е, не е ли, прилично ли е да го кажа или не", преди да кажем каквото и да било? Ами аз лично не бих си го причинила! Не издавам държавни тайни все пак, нито каквито и да било тайни, обикновено подобни неща се забелязват от всички, имащи контакт с коментирания човек. Нека да е съскане, понякога имам нужда да си посъскам пък! А не мога да кажа, че спадам към злословещите на килограм, всеки, който ме познава би го потвърдил.

1."Ох, вчера ми беше направо ужасен ден....работа, шефове на главата, допълнителна работа...добре, че Милото успя да излезе по-рано, да вземе детето и да го заведе на мача.Че и за вечерята се погрижили след това.Как да не ги обичаш...!        "

2."Ох, вчера ми беше направо ужасен ден...работа, шефове, пак работа....никакво време, и на всичкото отгоре моят Муньо не успя да излезе от работа да вземе детето, та пак аз си наврях главата в торбата пред шефа...Ами, какво да направя, детето има мач, а на баща му не му дреме особено!      " .

Ако някой не вижда ОГРОМНАТА разлика, аз нямам какво повече да кажа.   

Естествено, че има разлика. Но защо едното можеш да го кажеш, а другото не? Значи да хвалиш можеш, да се оплакваш не можеш. И защо? И хайде да не изпадаме в крайности и вулгарности, можеш да се оплачеш и без цинизми!

Защото едното не обижда и не злепоставя въпросния човек, а другото точно това прави, а и точно това му е целта - да уязви, злепостави, подиграе, подрони имиджа и авторитета на (обикновено) неприятен ни човек.
Че всички говорим за другите - говорим. Въпросът е как и доколко си отпускаме езиците. И тук е като при лекарствата - в дозата е отровата

Да споделиш, че някой ти е влязъл в положението и ти се е притекъл на помощ, е нещо като "публична благодарност".Аз поне такова чувство влагам в похвалите.
Да опишеш някого по втория начин, е най-малкото, невъзпитано.Използвам крайни думи, защото не вярвам мъжът на авторката да се е обидил чак толкова от:
"-Детето ми се похвали, че пускало прахосмукачката, докато било у баба си и събрало една торба боклук.
 -Е, мамо, ти нали я знаеш свекървата, чисти веднъж седмично и то боклука се събира."

НАй-вероятно доста по-крайно и обидно са я обсъждали, за да се засегне мъжа толкова, че да си засъбира багажа.

Най-вероятно, най-невероятно.... Не знаеш кой от какво се обижда, има дебелокожи, има и такива, които само при намек за критика са готови да ревнат. Така че всички тук си дрънкаме през собствената призма и собствените представи за нещата, но точния разговор само те си го знаят.

Авторката зачезна нещо. Не каза в крайна сметка дали си е събра багажа мъжът след толкова тежката обида за маминка.

Винаги съм учила децата си, че едно и също нещо можеш да го кажеш по най-малко три различни начина. 1. Да ти докара наказанаие. 2. Да получиш бонус. 3. Да не предизвика реакция.
Всеки сам избира кой от трите начина да използва.

Обижда се от истината, защото го боли.Майка му не поддържа  нужната/според теб/ хигиена в къщата си, но тича по разходки, което означава, че просто не обича да чисти.Нейна си работа.За това той те дебне, дали всичко свети във вашия дом, за да те закове, че и ти не си съвършена.Да бръкне в телефона ти е със същата цел.Отново да ти докаже как не си идеална и о, ужас говорила си лоши неща за неговата майка със собствената си.Така погледната ситуацията, вие си доказвате колко неправ е другият и се карате заради майките си.Неговата, защото е мърла и твоята защото го обсъжда с охота с теб/клюкарите зад гърба му/, но думите на детето са поводът.

Имаш два варианта.Единият е директно да му теглиш майната, да му помогнеш в стягането на куфара и да го пратиш с обратна разписка на майка му.Така ще си останете с детето на чистичко, но сами.Вторият е, да разговаряте с мъжът ти и да промениш някой от навиците си.Спираш да лъскаш вилиците така осторожно и отиваш на една екскурзия.Докато оглеждаш някой водопад, детето ти и мъжът ти да минат с прахосмукачата и да измият банята.Можеш да му предложиш да се оплаче на майка си, ако започне да недоволства, а ти няма да си събираш багажа обидено.По този начин ще си размените ролите и е възможно да започнете да проявявате повече разбиране един към друг.

За личното пространство.В нас е забранено да се бърка в чужда чанта, да се вдига чужд мобилен телефон и да се четат съобщения в социалните мрежи.Единодушни сме с мм и дъщеря ми.Имаме си абсолютно доверие и ако единият иска да каже нещо на другия, го прави в открит разговор и в прав текст.

Естествено, че е така.Никой не е в техните "обувки".
Но пак опираме до това, че авторката трябва да си го познава нейничкия.И ако е тооолкова тънкообиден, да се съобразява с това.Нали тя си го е избирала?!

При нас пък е обратното - всеки чете на всеки
Разни хора, разни идеали, важното е да са ви еднакви