Отчаяние

Напоследък не пия, ама пуша много! И не спя и не ям... докъде ще я докарам ... не е ясно

Приличаш на този тип хора, които постоянно искат да бъдат съжалявани. Така си обяснявам опита да ни излъжеш. Съжалявам, че го казвам, но не мисля, че за теб е възможно да бъдеш истински щастлива. Познавам доста хора от твоята порода, дори в семейството си имам двама. Те обсебват със своите си трагедии и грам не се интересуват от това какво се случва с околните.

Докъдето ти решиш- до там.
Престани да бягаш от отговорност към самата себе си и да чакаш.............Годо или прозрение свише!  
Или си хващай багажа, или изхвърляй неговия и сменяй ключалката.
Освен ако не си мазохистка, де.

Никого не  обсебвам с нищо, просто търся помощ и съвет в момента! Това са месеци наред лъжи и предателство! И освен всичко, винаги съм била слушател и винаги съм помагала на приятели, че дори и на не толкова близки хора! Не ме познаваш за да се изказваш така за мен.... просто исках да се скрия, че не съм същия човек... беше ме срам! Не искам някой да ме съжалява по никакъв начин, просто да намеря помощ, сили и да изляза от цялата тази помия! 

Търси друг мъж.

Това с другият мъж ѝ беше написано към 1000 пъти. Но очевидно игнорира този вариант.

Мила моя, какво искаш да направим. Никой от нас няма да дойде, да те хване за ръчичката и да те изтегли от помията. Искаш съвет - махай се от тази връзка. Ама как, ама защо, ама с чия помощ - тук ти сама трябва да се справиш. Има къде къде по лоши случаи от твоя. Представи си, че си с дете на ръце, тогава какво правим? Ами ако нямаше работа? Или нямаше роднини? Или още по лошо, съпругът ти да те малтретира освен психически и физически. Черни сценарии мога ти да разказвам до утре сутрин и от всичките има изход, въпрос на мотивация и мобилизация е. 

Добре, да се хвърля през глава в някаква нова връзка или просто да намеря някой за веднъж... аз в момента не вярвам на никого... не мисля, че е много удачен вариант.. мислех го, не отричам, но точно сега не мисля, че е удачно. По -скоро трябва да се събера и след време когато си стъпя на краката да правя каквото и да било ... вчера установих, че няколкото ми приятелки въобще не са ми приятелки, понеже са семейни и явно смятат, че като се разделим, заради мъжете си ще останат приятели с него, а мен ще трябва да игнорират. Смешна история и жалко за тях, дано не им се случва никога подобно нещо и да останат ей така.... Поне ги разбрах и те що за стока са!
Съжалявам за никовете, на тел ми е единия профил, на компа другия ....

Скъпа Авторке, мисля, че раздялата е неизбежна. Не търси любов от човек, който не иска да ти я даде. Спри да гладуваш, защото освен стомашни колики и проблеми да си докараш, него няма да накажеш така. Млада си, можеш да продължеиш  напред. Доколкото помня, си в този град заради него. Тръгни си. Потърси помощ от близките си и от специалист. Не търси и не чакай от него да ти помогне или да те съжали.

Нов мъж едва ли ще ти помогне, според мен. Най-много да привлечеш някой, който ще е същия типаж като предишния. Здравословното време след раздяла да бъдеш сам е около година, година и малко. Да си стъпиш на краката, да се научиш да си добре сама със себе си. Ако поставяш щастието ти винаги в зависимост от някого или нещо външно, винаги ще имаш поводи да си нещастна. Светът не е направен по твой, мой или нечии друг модел.
Поплачи, посамосъжалявай се, нормално е и е здравословно. Нужно е време, дай си го. Вземи решение, че ето две седмици примерно няма нищо да решавам, ще ми е кофти, ще си изживея мъката и предателството, ще плача и ще ми е зле.
Като мине срокът, сядаш, правиш план, и започваш да действаш. И няма да се почувстваш веднага по-добре, дори и след време все още ще си задаваш въпроса дали си взела правилното решение, но АКО ИСКАШ да бъдеш добре - ще бъдеш. Няма лесни раздели за съжаление, независимо дали сме виновни, невинни, жертви или насилници. Всяка промяна е трудна и плашеща. Познатото зло е по-малко зло от огромната неизвестност.

Помисли. Ако имаш дъщеря или сестра или дори майка си си представи в тази ситуация, какво ще я посъветваш? Мисля че понякога раздаваме най-добрите, но трудни за изпълнение съвети на другите.

Дори и да искаш да останеш с настоящия тимъж, в което няма нищо лошо, пак трябва да наложиш дистанция и раздяла за да можете и двамата да направите преоценка на какво се е случило и кое е важно и кое не. Не познавам мъжа ти и не мога да кажа какъв е, неговата гледна точка не е тук, но твоята е тук и явно за теб нещата сега не са добре с него. Отдалечи се. Времето и дистанцията ще помогнат и на тебе и на него да преосмислите случващото се.

Най-важното нещо е човек да се чувства добре, поне през по-голяма част от времето, не може да е непрекъснато и това е естествено . Ако животът си си го подредила така че не се чувстваш добре значи е време за промяна и промяната започва от теб.

Разбира се, че не ти трябва мъж сега!
При развод винаги така се получава- приятелите остават такива с единия, а прекъсват интензивните връзки с другия.
Не се ядосвай, били са ти просто по- близки познати, не приятелки, а пък и е по- добре, да оставиш всичко свързано с двама ви зад гърба си.
Ако ти харесва града, в който си, ако ти харесва работата, ако хората с които работиш са приятни, имаш основа за оттласкване.
Вместо да гладуваш, тръгни на фитнес, зумба и каквото там предлагат.
Важното е, да си сред хора, а да се връщаш в празен апартамент си свикнала- доколкото си спомням постовете ти, от куп време юнакът работи "някъде си" по 17 часа, та не може да се върне............
Успокой се и ще разбереш, че не си толкова не подготвена за раздялата- просто си си затваряла очите и си игнорирала онова гласче, трезвото.

Мисля, че това ще бъде най-разумното, което да направя! Винаги съм искала решенията на момента, но може би точно сега трябва аз да се дистанцирам и да помисля трезво! Не казвам, че мисля да остана с него, нищо не мога да реша..

Според мен авторката няма да се раздели с мъжа си. Просто е "мека Мария", хубави съвети и се дадоха , но не и стиска . Имай малко самоуважение и се научи да се обичаш. Изневерява ти под носа и ти още не си му посочила вратата? Не бих стояла никога в подобна ситуация. Какво чакаш и на какво се надяваш, не ми е ясно. Стегни се и се само издърпай от блатото, друг няма да го направи вместо теб.

Тъкмо това си мислех снощи, преживявах така или иначе по 5-6 дни сама, че понякога и повече, какво толкова ако са повече и какво толкова ако не го чувам с дни .. и преди се е случвало, да крепеше ме надеждата, че си идва и ще сме си заедно, както и че все някога това пътуване ще приключи, ама .... малшанс!

Според мен, не е никакъв малшанс, а напротив!
Шанс е, който не се дава на всяка жена- да се отърве от боклучави персона- без деца, с работа и достатъчно млада.
И за да не ти минават мисли за прошки и самоунижения- почувстваш ли се провокирана, си представи лицето на другата и неговите ръце върху нея.
Мен би ми било достатъчно гадно, за да продължа да обичам.

Мен ме вълнува защо от два профила пише авторката? Това преди беше забранено, ако не се лъжа, а и като цяло не виждам смисъла, зачетох старите постове, ясно си личи, че са един и същи човек.