Вече претърпях някоя и друга нервна криза... да не говорим, че не мога да спя сама на тъмно - изпитвам страх, а толкова често съм сама ... Почти не ям и не спя, и не отслабвам дори, което е най-безумното ... Живота ми е пълен боклук
- Публикувана: 16 юни 2016, 10:15 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2016, 17:50 ч.
Отчаяние
Не съм сигурна дали тук е мястото точно, но повече не издържам!
Депресирана съм от години, отчаяна и все повече се задълбочават нещата..... сама съм и не мога повече така....
Далече съм от близките си, съпругът ми не ме обича и е на път да ме остави .... Нямаме деца... 6години съвместен живот.. вече не знам какво да правя, почти нямам приятели тук, само разни познати ...
Не ми се става сутрин от леглото, нямам желание да работя, нямам желание за нищо - да се облека, да се гримирам, да ям, да се изкъпя, не искам да стоя у дома сама, не искам и да излизам защото отново съм сама... Нищо в живота ми не ме радва, няма нещо заради, което да живея .... може би единствената причина да не се самоубия е защото знам, че майка ми колкото и да е далече от мен не би могла да го преживее .... само това... но все пак и тя е жена на възраст, когато един ден тя си отиде аз .. какво ще правя ....
Нямам сили за нищо, дори не мога да мисля какво мога да променя.... опитах се да се включвам в разни групи - йога, танци, все са ми далече от вкъщи и давам маса пари на месец... а парите не са ми никак много и започнаха да не стигат и реших, че трябва да се откажа... вече не знам, нито как мога да се справя със съпруга си - да погледне на мен отново както преди, къде да намеря нови приятели...
Чувствам се като жена на 70-80год останала вече без живи роднини и приятели и на доизживяване
Депресирана съм от години, отчаяна и все повече се задълбочават нещата..... сама съм и не мога повече така....
Далече съм от близките си, съпругът ми не ме обича и е на път да ме остави .... Нямаме деца... 6години съвместен живот.. вече не знам какво да правя, почти нямам приятели тук, само разни познати ...
Не ми се става сутрин от леглото, нямам желание да работя, нямам желание за нищо - да се облека, да се гримирам, да ям, да се изкъпя, не искам да стоя у дома сама, не искам и да излизам защото отново съм сама... Нищо в живота ми не ме радва, няма нещо заради, което да живея .... може би единствената причина да не се самоубия е защото знам, че майка ми колкото и да е далече от мен не би могла да го преживее .... само това... но все пак и тя е жена на възраст, когато един ден тя си отиде аз .. какво ще правя ....
Нямам сили за нищо, дори не мога да мисля какво мога да променя.... опитах се да се включвам в разни групи - йога, танци, все са ми далече от вкъщи и давам маса пари на месец... а парите не са ми никак много и започнаха да не стигат и реших, че трябва да се откажа... вече не знам, нито как мога да се справя със съпруга си - да погледне на мен отново както преди, къде да намеря нови приятели...
Чувствам се като жена на 70-80год останала вече без живи роднини и приятели и на доизживяване
Мъжът ти /наричам го така, не разбрах имате ли брак/ не иска ли деца? Не сте ли говорили за това? Или е много отдаден на кариерата си?
Имам толкова много любов в себе си и няма към кого да я насоча - освен родителите и малкото приятели, които обаче са далеч ....
И аз мисля, че просто още не смее да ме остави, но че в един момент ще го направи и тогава окончателно ще рухна .. Как за всичките ми тези години не можах да срещна мъж, който да иска просто да ме вижда щастлива ?! Все не им пука за мен ... Пък аз ... все се раздавам за другите
Авторке, спри да се самосъжаляваш и се вземи в ръце. Защо ще рухнеш, ако те изостави мъж, който така и така не те обича и не си щастлива с него? И въобще ти си чудя защо си с него. Я по-добре го остави ти, така и така нещата не вървят между вас и нямате деца. И да видиш как няма да рухнеш, ами ще започнеш нов живот. Ако го искаш, разбира се и ако се научиш да се обичаш, както тук са те посъветвали вече.
Не се харесвам... за няколко години напълнях, погрознях, постоянно имам някакви здравословни проблеми ....и сякаш на никой не му пука... майка ми само ми казва -"пази се" какво значи да се пазя, като аз нищо не прав я и пак проблеми... едно нещо нямам нормално в живота си да се хвана за него просто 
Как за всичките ми тези години не можах да срещна мъж, който да иска просто да ме вижда щастлива ?! Все не им пука за мен ... Пък аз ... все се раздавам за другите
Защо очакваш, че след като на теб не ти пука за себе си, на другите ще им пука?
Защо очакваш и те да се раздават за другите, вместо първо да се научат да дават на себе си?
Как да те види някой щастлива, като не искаш да се почувстваш вътрешно самодостатъчна, а чакаш някой отвън да те ощастливява?
Ето- хванала си се като удавник за сламка за мъжа си и го обвиняваш че не иска да те направи и гледа щастлива.
Ами, никой не иска да мъкне на гърба си тежестта от "раздаването" ти.
Не е така! Преди да се срещнем с мъжа ми, бях сама дълго време, бях си свикнала. Чувствах се добре сама със себе си, или с приятели. Докато вече никак не се чувствам добре.. Седя и плача
Потърси си такъв, консултирай се и после най-добре отиди на гости на майка си.
Здравословните проблеми са най-вероятно от душевното неудовлетворение. А и как да срещнеш мъж, който да те цени, като в момента си се втренчила в твоя и си в депресия. Дори да има някой наоколо, ти няма и да го видиш. Наистина, вземи го напусни твоя, ще страдаш известно време, все пак шест години сте били заедно, пък после ще се проясни хоризонта.
Това си е емоционален тормоз, да те държи в страх, че ще те напусне. Не го оставяй така, а си направи план какво и как искаш да промениш в живота ти и следвай този план.
Това си е емоционален тормоз, да те държи в страх, че ще те напусне. Не го оставяй така, а си направи план какво и как искаш да промениш в живота ти и следвай този план.