Отчаяние

Номерът е да имаш човек до себе си, с когото взаимно да се обичате и грижите един за друг. Мъжът ти може завинаги да остане с теб, но ако не се развивате заедно и отношенията ви си останат същите, какво от това, че си с някой...Помисли за промяна в живота си, няма нищо страшно в нея, напротив. Постъпвай според нуждите си и дори да сгрешиш, това ще те води само напред. Никой няма да те възнагради за това, че просто нищо не правиш и се оставяш на течението, че си мила и добра, за да го оцени някой. От опит ти казвам, че когато си такъв перманентно, ставаш безхарактерен и околните се отдръпват, и ти самата се възприемаш недобре, започваш да не се харесваш. Постъпваш точно обратно на това, което е добре за теб, обръщаш се срещу себе си по този начин, в стремеж да се запазиш...Мисли и действай.

Незнам какво и как да променя ... LOVE, май е прави, че трябва всичко да променя.. искам спокойствие, в същото време разнообразие .. а как да го постигна сам сама ... не знам просто вече ..

Това разбрахме, а какво ще кажеш за съветите да отидеш на психиатър- терапевт?

Ще потърся.

Bilval за всеки човек абсолютно кардинална промяна е много плашеща и трудно осъществима.Според мен е необходимо първо да си отговориш на въпроса ти искаш ли да си мъжа ти - обичаш ли го и мислиш ли,че отношенията ви могат да се изградят на нова база -уважение,  взаимно доверие,  близост. Ако не, не губи време и се махай веднага. Каза, че имаш работа. Доходът ти от нея достатъчен ли е да си наемеш квартира и да живееш самостоятелно?  Да си тръгнеш от мъжа си, да смениш жилище, работа, град едновременно ще е много,  много трудно, а и неразумно.
От това, което споделяш наистина звучиш като човек в депресивно състояние и психотерапевт би могъл да ти помогне да се успокоиш и да си наредиш приоритетите. Има психотерапевти, които са и психиатри и за мен това е добра комбинация.  А клиничен психолог също ще може да прецени дали е добре да посетиш и психиатър.  Няма нищо стряскащо в това. Просто психиатърът е специалистът, който може да каже дали си в депресия или не и дали е препоръчително да взимаш медикаменти.

Объркана работа ... 1во твърдиш, че не харесваш себе си, а после покаваш завидна самооценка. Как въобще може да наречеш съпругът си "по-глупав" при положение, че от постовете ти се разбира, че успял мъж.

През живота ми никога не ми е хрумнало да оценявам интелектуално ММ , още по малко да го наричам глупав. Не казваш цялата истина. А и постовете ти ужасно приличат не тези на потребител bubulinka от темата "Как да спася брака си".

Нужна ти е помощ, но не форумска. Дано лесно се измъкнеш от депресията.

На него просто му провървя в намирането на работа, докато аз много трудно си намерих... Не смятам, че е глупав, просто дори и според него аз винаги съм била по-интелигентната... за много неща се е допитвал до мен, а от известно време е с едно самочувствие сякаш аз съм едно нищо пред него     Не се харесвам външно... не бих казала, че съм се запуснала, но не се харесвам просто - той и той не ми е казвал от години, че ме харесва......как да ви кажа .. не се чувствам като жена дори .....  може и настина да съм едно нищо ...
Не  знам за кои постове говориш, но ще видя темата...

Мила, като те чета, първото и натрапчиво чувство в мене е, че задължително трябва да се отделиш за известно време от сегашната си среда като отидеш примерно за седмица - две - три на гости при майка ти. Едновременно с това непременно потърси и отиди на психиатър - това твоето си е депресия и е необходима специална грижа. Тези неща ще ти дадът време да преосмислиш живота си, желанията си, мечтите си, отношенията си с хората и се надявам, че ще ти дадът сили за промяна. Сигурна съм че е необходима радикална промяна. Мисля, че това може и да се отрази добре на отношенията ви с мъжа ти.
Почвай да действаш и пиши как си

Здравейте
Реших да се включа, защото тази ситуация на bilval много напомня моята от преди 3 години
Моят бивш не ме обичаше, бях обслужващ персонал, той и секса ми спря щом поисках дете ...от там проблеми с яйчниците и прочие. Дори се стигна до диагноза "Няма да можеш да имаш деца", която аз упорито отказвам да приема. Плачех всеки път, щом видех малко дете ... Тайно се надявах всичко да се оправи и затъвах всеки ден в по-тежка депресия. Оказа се, че и любовница си има ...
Обадих се на нашите и срам не срам се прибрах на 27, разбита, депресирана и безработна (защото напуснах не само бившия, но и града, в който живеехме). Загубих вяра в себе си, в живота, в бъдещето.
Тогава се намеси малкият ми брат, който започна от промяна на външния ми вид - направи ми диета, тренировъчна програма, водеше ме на разходки ... Постепенно започнах да излизам и сама. Записах се на танци, намерих си работа и много нови познати. Спрях цигарите и се отдадох на най-голямата си мечта - да пътувам Заплатата ми не е висока - само 550 лв. , но се старая всеки месец да "отлитам" на някъде.
Не казвам , че е лесно, но се стегни - моята връзка беше 5 год. и 8 месеца.
Затвори очи и си представи какво наистина искаш и направи всичко възможно да последваш мечтите си!

Много хленчиш..
При условие, че нямате деца, какво те възпира да започнеш наново и на чисто?

И да, поработи върху това как да харесаш себе си, за да те харесват и другите.

Не заживай на късмета на мъжа си - той идва при тези, които си вярват че са достойни за него.
Ти защо не се смяташ за достойна?

Едва ли е заради качените килограми - те са следствие, а не причина.

Мъчно ми стана за теб, но с тази самонагласа нещата все по-зле ще стават.

Не може да очакваш, че някой ще се появи от нищото и ще запълни празнотата в теб. Не си срещнала подходящ мъж, защото ти излъчваш отчаяние, самочувствието ти е на кота нула и ужасно ти личи, че не се харесваш. Как да те харесат другите?

Мисля, че първо трябва да работиш върху отношението към себе си.

Ще ти кажа как е при мене. Аз съм центърът на моя свят. За мене си аз съм си най-важна. Моите нужди идват на първо място, за мене е най-хубавият стол, най-хубавата порция и на мен се сервира първо. Ако например решим, че ще сменяме колите, какво мислиш се случва? Да, позна - аз си купувам кола по мой вкус най-напред.

Същото долу горе е и на работа, а аз работя в чужбина с чужденци, чийто манталитет е коренно различен от нашия. Но, аз пак съм отлично поставена и всички се съобразяват с мене и моето мнение се цени. Не съм уреждана на работа с връзки, нямам гръб, всичко сама съм си извоювала. Каквото отношение очакваш, че заслужаваш, такова и получаваш.

Аз от дете очаквам за себе си само най-доброто. Не приемам нищо по-малко.

И така, с тази нагласа аз цял живот привличам хора, които ме уважават, обичат и гледат на мен да ми е добре.

Започни да се уважаваш и опитай да започнеш да се харесваш. Внуши си, че си достойна да бъдеш обичана, щастлива и доволна от живота. Тогава най-вероятно и отношенията с мъжа ти ще се подобрят или просто може да решиш, че вече не те удовлетворяват и искаш промяна.

Идеята за психиатър не е лоша, ако си с по-лабилна психика и склонна към самосъжаление и депресивни състояния.

Преди да срещна мъжа си не бях такава. Бях уверена в себе си, със самочувствие на една млада, красива и интелигентна жена.... Живота ми започна да се скапва с ненамирането на работа, попадането на шефове-гадняри, мъжа започна все по-малко да ми обръща внимание... А лишена от всякакво мъжко внимание, съобразяване с мен и т.н. какво самочувствие да имам.  Ходя на маникюр, фризьор и пак не се харесвам. Купувам нови дрехи  и на другия ден не ми харесват...
вече почвам да си мисля, че ми трябва любовник - ей така моментно, колкото да ми се повдигне малко самочувствието и да видя, че има и друг живот.

Билвал,

Не успях да се сдържа. Познато ми е състоянието. Толкова с личния опит , искам само да кажа че мога да почувствам как се чувстваш.

Няма магически съвет, книга, курс по йога, спорт, хоби, любовник или каквото и да е което да промени ситуацията за една нощ и на следващия ден да си нов човек. НЯМА.. за съжаление, няма хапчета, психиатри, терапевти и т.н. които могат да направят това за кратко време. Дори на на най новите АД им трябва седмица или две за да подействат. В никакъв случай не ги рекламирам, никога не съм била на АД.

Това което искам да кажа е, че ми се струва, че очакваш че някой ще ти каже вълшебна формула и ти ще се почувстваш добре. Няма как да стане.
До тук с лошите новини

Прочети последния пост на Brie. Прочети го отново, чети го всеки ден. Промяната трябва да започне от теб, ти си този, който ще те измъкне от калта. И не е нужно да правиш революции, рязко, нужно е да решиш, че в този свят, ти си човека който е важен и когото ще обичаш.
Няма да дудна повече.
Просто малко правило за всеки ден - щом имаш някаква ситуация, задай си въпроса - какво би направил човек, който обича себе си сега.... вероятно ако си отговориш честно, ще е нещо различно от това което ти се иска да направиш, направи това, което е най-добро за теб, гледай на себе си като на дете, което има нужда да бъде обичано, грижи се за себе си като за дете, угаждай си, глези се, независимо как ще реагират мъжа ти и не знам кой-си на подобно поведение. 
Всекидневно, ежечасно мисли за това кое е най-добро за теб. Майната им на колегите, мъжа ти, шефовете, света, и всичко останало. ТИ СИ ВАЖНАТА.

Престани да тъпчеш на едно място.
Постът с вълшебната рецепта няма да дойде. Всичко вълшебно вече са го написали .

Прави сте! Всички сте прави, че с това самосъжаление само отблъсквам хората! Просто винаги ми се е налагало да бъда силната и да се справям сама, университета, работата, жилището, операции и един куп здравословни проблеми - все сама се оправях със абсолютно всичко, и толкова ми беше писнало от това! Последните 1-2год може би се бях оставила и смятах, че мъжа ми би трябвало поне малко да се грижи за мен, но не .... явно видял, че аз се оправям и добре сама, на него му дотежа да мисли и за мен....
Явно трябва да се стегна и да открия отново онази жена, която бях - уверена и независима!
Може би ми трябва и малко наритване от време на време да спра да мрънкам,пък дори ако трябва и психолог да потърся ще го направя!

Никой не е длъжен да се грижи за теб! Както и да знае на теб какво ти се иска.
Но ти си длъжна да си наясно със себе си и да се грижиш за себе си.