Отчаяние

Добре де! Ама чисто човешки, ако си болна половинката няма ли да ти предложи да ти купи поне лекарства или с 39 градуса тичаш сама по лекари и аптеки? Ако трябва да те оперират, някой не би ли дошъл с теб за подкрепа? Или после да ти помага поне мъничко, ако не си в състояние сам да го правиш?И това е само пример ... а колко още много подобни ситуации има!  Ей такива неща, чисто човешки, а иначе знам, че никой на никой не е длъжен!
 Намерих нещо в някои от последните коментари, което както казах "да ме срита". Та благодаря!

Добре, смяташ, че мъжът ти трябва малко да се погрижи за теб....
Но ти изискваш ли тези грижи?Показваш ли, че имаш нужда, че ти трябват, че ги заслужаваш?
Или просто "стоиш в изчаквателна позиция", очаквайки нещата просто да се случват?

Абсолютно 10000 % на мнението на  Brie .
Повтаряй си, че ти си най-важна на тоя свят.Че каквото и да се случва от тук нататък, то трябва да е съобразено с твоите чувства, нужди, изисквания.
Малко повече егоизъм би ти бил много полезен.

"Който ме харесва, има вкус.Който не ме харесва, не ме заслужава!" -чух го от един политик преди години, не знам негова измишльотина ли е или не.
Но много ми хареса и твърдо се придържам към това.Ако някой не ме харесва, не ме обича, не се съобразява с мен, няма място в МОЯ живот.Допускам само хора, с които сме на "една вълна".

Явно проблемът е от доста време. Колко време мислиш да прекараш в самосъжаление, преди да се събудиш и да се опиташ да спасиш себе си? В нито един от постовете не казваш, че го обичаш. Обвиняваш го за какво ли не, осъзнаваш че той ти е проблема и все пак нищо не правиш. Докога? Какво те държи там, при него?

Описваш отношения, които по мое мнение са нетърпими. Няма по голяма обида от това да ти е отказана близост от любим човек. Звучи точно сякаш той се е отказал вече от теб. Съжалявам  Стана ми мъчно като те четох, защото преди години минах през същото, но аз се евакуирах при първите проявени от мен признаци на депресия. Като изключа детето, няма същество за което бих рискувала здравето и душевното си спокойствие 

Държи ме това, че го обичам, че доскоро и той казваше, че ме обича! Както и надеждата, че можем да сме едно щастливо семейство.... Или поне доскоро я имаше.. Днес нещо се пречупи в мен, искам да съм егоист, искам да не ми пука за неговите нужди - та и аз си имам свои!
Love  - благодаря!

Какво значи оправяла си се сама с университета например? Наистина не разбирам.
Да не очакваш някой да отиде и да ти изкара следването, а ти да не мръднеш пръст?

Аз излязох от къщи на 19, още студентка и аз съм се оправяла сама с квартири, учене, работа и т.н. Не го приемам за нещо изключително или някакво геройство. Това е животът - всеки минава по този път.

Не виждам как от самоуверена, силна и със самочувствие жена си се докарала до положението да просиш любов и одобрение от мъжа до теб. И както Екс каза, не можеш да изискваш хората да се грижат за теб. Ти не си дете, трябва да си в състояние да се грижиш за себе си.

Една здравословна доза егоизъм е жизнено важна за човека. И не става дума да не ти пука за нуждите на мъжа до теб. Мен живо ме интересува какви са нуждите на всеки член от моето семейство. Но, както вече казах, моите потребности и желания идват най-напред. И моят мъж и син не само го приемат, но и са щастливи да ми угаждат.

Ще ти издам една тайна - ако ти поставяш себе си на първо място и си абсолютно убедена, че ти си най-важна, то тогава и другите започват да вярват, че ти си най-важният човек наоколо и първата с която трябва да се съобразяват. При мен работи безотказно.

И между другото, аз не мога да обичам хора, които не ме обичат. Не си представям да обичам някого, който пет пари не дава за мене. Такава любов ми е непонятна. Малко самоуважение е нужно.

Много точно, Бри! 

Чудесно, но е въпрос на време и другите да поставят себе си на първо място, ако винаги са поставяни от теб на второ.
И тогава, ако не си готова да уважиш желанието им, идилията ще се изпари.

Съгласна на 100%!

Не си нещастна, защото живота ти е скапан, а защото имаш хормонални проблеми. Независимо какво и кой се появи в живота ти ще си нещастна, докато хормоналния проблем е факт. Хормоните променят светогледа ти и крадат светлинката ти.

Голямо си МРЪН ще знаеш   Познавам 2 такива дами - много си ги обичам, но максимума с тях е час и смятам мъжете им за герои /единия не издържа и си тръгна де/. Не ми се сърди за думите, а помисли как се чувстват хората около теб вкл. мъжа ти.

Ето ти план за действие:
1. Спри кафето - още сега! То води до депресия. Отначало е трудно, но потърси алтернативи, спи повече.
2. Всеки ден изяждай по едно голямо парче шоколад - дава ендорфини.
3. Започни да пиеш витамини или поне витамин С - нужна ти е енергия.
4. Започни да бягаш /по възможност сутрин/ - бягането нормализира хормоните. Отначало върви по-бързо, а после подтичвай, докато влезеш в ритъм.
5. Спри за 2 дни въглехидратите и виж дали се чувстваш по-добре така - отново говорим за търсене на хормонален баланс. Ако нямаш ендометриоза започни да пиеш таблетки с Див Ям - отново хормоно регулиращо.
6. Направи си списък какво обичаш да правиш и ти доставя удоволствие. Маникюр, масаж, разходка, танци, книга, пеене, къпане, плуване - и ако не всеки ден, то поне през ден си доставяй по едно удоволствие. УМИШЛЕНО! Не пропускай и не забравяй да го правиш. Отначало нямаш ентусиазъм, но после полека лека списъка се увеличава и удоволствието се засилва.
7. Търси хора, които смяташ за приятели. Възстанови приятелства или поне опитай. Това е много, много трудно хората са станали затворени. Времето е дефицитна стока.
Ти си в период на преход, който е болезнен - от личност, която е била силно зависима от другите да може да остане сама и да е щастлива. Всички минаваме през него - едни трудно, а други леко.  
8. Направи си анонимен профил в сайт за запознанства. Не те съветвам да е някой като Гепи, който е за секс срещи, а на място където други самотни хора искат да си говорят и споделят с хора. Колкото по-глобални ставаме като човечество, толкова по-самотни сме като личности.
9. Води си дневник. Може да е хартиен или в Интернет /например блог/, но внимавай кой може да го прочете.
10. Потърси помощ - психоаналитик, рейки мастер, терапевт или там някоя модерна прищявка в твоя вилает. Не ти трябва много, за да те изкарат от гъбите, все още си малко кривнала  
11. Прочети тази книга - http://maxima.bg/bg/library/psychology/zhivotbezgr/main.htm

Следвай списъка стриктно и след 3 месеца ела да ми благодариш  

Относно мъжа ти ... понякога когато една връзка е изчерпана, трябва да се прекъсне. Не е лесно, но после осъзнаваш, че е било за добро. Ще мине болката и ще имаш шанс да срещнеш ТВОЯ човек.  

Не искам да развалям темата на момичето, но това е егоцентризъм, нали така. Ако се съберат двама егоцентрика кой е по-важен и с кой от двамата се съобразяват?
Нищо лично, но не мога да си представя, че ще се поставя пред детето си и ще се приемам за по-или най-важна от който и да е член на семейството ми.
Не бих имала и каквато и да е връзка с такъв човек.

Виж сега, на психиатър трябва да отидеш. Не мога да разбера ненавистта към психиатрите и гордостта, изпитваща се от "аз никога не съм пила антидепресанти". Ами хубаво, не пийте лекарства, но не натрапвайте избора си на другите. Защото това може да им коства живота.
Аз пък съм пила антидепресанти няколко пъти. При мен е кофти, че е хронична болест и, мине - не мине, изпадам в депресия. А антидепресантите спасиха живота ми. Буквално.
Изобщо не е необходимо да ги пиеш дълго време. Няколко месеца е напълно достатъчно. Малка цена, която трябва да платиш, за да върнеш обратно живота си с нормално качество.
Нищо кой знае какво не се случва, като пийнеш едно малко хапченце веднъж на ден. То е създадено да спомага да се задържа серотонина в мозъка. Това е. Нищо страшно не се случва. Просто помагат на мозъка да се възстанови от ниските нива на хормони.
А пък мазохистите да не пият хапчета. Не разбирам защо си го причиняват, но да се мъчат, щом искат. Интелигентните хора се лекуват.

Егоцентризъм, егоизъм, както искаш го наричай. Аз етикети не обичам да лепя.

Но е факт, че аз никога не съм изпитвала това, което авторката изпитва и никога няма да пусна тема с такова заглавие.

И да, поставям себе си пред детето си в повечето ситуации. Той е момче, на 15 години, достатъчно голям да ми дръпне стола, отвори врата, пропусне ме да мина първа, ако вали да ми даде якето си и така нататък в други подобни ситуации.

Възпитаван е да бъде кавалер и да уважава жените. Това не става само с думи, а се показва и на практика.

И аз съм като Бри.
Но станах такава преди 2-3 г.
Иначе - вечно в услуга на всеки и очакваща обич.
Сега ме носят на ръце. И ММ и синът ми.
Точно защото ги научих, че аз съм си най-важната.
И това не значи, че не ги обичам или не им помагам - подкрепям и давам решения само ако поискат изрично.
Колкото до малко дете - ако си в самолет и има катастрофа - на кого ще сложиш първо кислородната маска?
Ако не я сложиш първо на себе си - как ще му помогнеш и погрижиш за него?
Същото е и в живота - не може да носиш отговорност за друго същество, ако не мижеш да се грижиш за себе си.

Мисля си, че ѝ поставяш неизпълними неща.
Ако имаше волята да следва списъка, нямаше да е в депресия.
Трябва ѝ психиатър, хормонално изследване и лечение.
По повод случая с гимнастичката, един професор обясни, че струва 50- 60 лева и наистина спасява животи.

Аз бих препоръчала просто да изкарв няколко дни на вода и със себе си само. Силни прозрения ще й дойдат, както и желание за рестарт.

To и нас ни носят на ръце без да се поставяме по какъвто и да е начин ПРЕД близките си, но нека не разводняваме темата на момичето с нашите си неща.  Всеки гради отношенията си както иска и може.

absurt, то тия съвети не са просто мисли, а житейски изпитани истини.

Подкрепям посещението на психиатъра и хормоналните изследвания  , но мен лично само те не успяха да спасят от ужаса на депресията. Необходимо е да направи пълен оборот и да погледне в себе си, да се приеме и да и комфортно със самата нея. Да приеме, че е точно такава вкл. лабилна и депресивна. После да потърси мястото си във света като работа, мъж и приятели. Но лечение ОБЕЗАТЕЛНО е нужно