Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 226

Никът ми е подвеждащ,   името ми има празник днес.
Почерпете се за здраве!

На 22 юли Църквата почита паметта на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна.
В нейното житие се разказва, че когато Иисус Христос ходел по Галилея и извършвал чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалена и го помолила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове и напълно я изцерил от болестта. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт.

Света равноапостолна мироносица Мария Магдалeна народът тачи  като сестра на свети Илия. На нея се приписва първия възглас "Христос воскресе!".

В православната и католическата църкви почитането на Мария Магдалена има известни разлики: православната я тачи предимно като мироноска-изцелителка от бесовете, която се появява епизодично в няколко от Евангелията, докато в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно се идентифицира с каещата се блудница от Марта и Мария. Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалена е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство.

На 22 юли имен ден празнуват Мария, Мариана, Марийка, Мара, Маруда, Манда, Маруша, Магдалена, Магда, Миглена, Лина.

Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.

Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча да се спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знака, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знака, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската.

Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си.
Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволява да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да се го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея.

Автор: Рания Найм

И аз съм цесекарка!

Това са телефонни снимки от Комплекс парк Гиновци - на 10 км. от Крива паланка.
Друго хубаво заведение е "Воденицата" в някакво село в Осоговска планина, но аз не усетих, че сме излезли от Кр.паланка. Там в деветия стомах имахме място само за кафе. Снимките са понатоварени с преяли туристи и само мога да сложа един арт шезлонг от вила"Ана"



https://bg-bg.facebook.com/Vodenica3/

Наблизо бе Осоговския манастир и като едни преяли миряни, само умихме лица със светена вода.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0% … D1%82%D0%B8%D1%80

Силната жена иска да бъде уважавана. Не е нужно да й подаряваш рози на Св. Валентин. Не е нужно да й пишеш любовни стихове. Не е нужно да я водиш в скъпи ресторанти. Нужно е само да й показваш, че е важна за теб. И да си сигурен, че го разбира. Да си сигурен, че знае, че не е сама. Дори когато не си до нея.
Ако се срещаш със силна жена, трябва да си готов да се бориш за нея. Дори със самата нея.
Понякога тя ще издига стени между вас. Но само за да провери колко силни са чувствата и волята ти. Само за да се убеди дали наистина искаш да си с нея.
Силната жена е понесла много болка. Именно тя я е направила силна. Тя знае, че може да се справи с много неща. Но иска да не й се налага да го прави. Сърцето й е в белези от рани, но тя иска да ги излекува. Да ги излекуваш.
Ако се срещаш със силна жена, трябва да поискаш да чуеш историята й.
Да се разкрие пред теб. Да я накараш да ти повярва. Да й позволиш да бъде слаба. Да й покажеш, че вече ти ще бъдеш нейната сила. И нейната опора.
Силната жена няма нужда от красиви думи. Тя има нужда от силни и искрени жестове. Има нужда да знае, да усеща, че е обичана силно. Желана силно. Чакана силно.
Ако се срещаш със силна жена, покажи й, покажи на целия свят, че се гордееш с нея, че вярваш в нея, че си до нея.
Подкрепяй я, когато се бори за мечтите си. Насърчавай я, когато е обезсърчена. Вдъхвай й кураж, когато е обезверена.
Просто бъди до нея.
Силната жена знае плюсовете си. И своите минуси. Тя се бори за своето израстване. Бори се да бъде още по-добра, още по-истинска, още по-себе си. Но има нужда да знае, че за теб е напълно достатъчна такава, каквато е. Има нужда да знае, че я харесваш и приемаш такава, каквато е. Има нужда да усеща, че я обичаш такава, каквато е.
Ако се срещаш със силна жена, трябва да забравиш за егото си.
Да забравиш за страховете си. И да се впуснеш в това лудо приключение, наречено Истинска Любов. Пламтяща Любов. Вечна Любов.
АКО СЕ СРЕЩАШ СЪС СИЛНА ЖЕНА, ТРЯБВА ДА СИ СПОСОБЕН ДА ОБИЧАШ СИЛНО.