Бебешка близнашка тема XXVI

Хихихи, моите така и не се научиха да смучат биберон. За което съжалявам, може би ако бях по настоятелна можеше да се получи. Откриха си перфектните залъгалки ръцете  Първо и двата юмрука се побираха в устите, като пораснаха само единият. Постепенно откриха палците  Още ги смучат на сън понякога, когато са под стрес това зачестява.
Имам случай били са на 4-5 г. спящата Вали не пускаше палеца а тръгваше с него като го дръпна и си оставаше седнала и спяща 

И моите са така, едната я взима от устата на другата и си я слага в нейната и се хили. 😂 Много са ми сладки.  

Гугито,вашите деца на каква възраст са?
Проблем със шишетата за мляко нямам.Спят в отделни стаи и шишетата са си на кошарите,розови и сини все пак.Залъгалки не поеха,вода от шише само момата пие.Не ми се вижда да съм сама,децата тъкмо да прохождат + и,че са палави и аз през две минути на мивката или с кърпите,а те сами.Сякаш не ми се намира такова време.

Sofinca,
Намира се време. Аз и аз, не мислех,  че мога да върша 5 неща едновременно,  ама се оказа, че мога и 7 даже
При нас се е случвало особено като малко по-големи едвата да докопа шишето на другата и да си пийва, особено, докато мама стерилизира до безкрай )) шишета и прибори в др стая 
Не сэм изпадала в дълбоки размисли по въпроса

Аз да помоля за повече опит със залъгалките, че както е написала Десито сега са на етап юмруци в устата. И на двамата чак им се гади от залъгалките.

През по - голяма час от деня съм сама с близнаците, но все пак успявам и не ми коства голямо усилие да храня всяко едно от бебетата с неговото си шише, за каши, пюрета и т.н.в всеки си има лъжица и купичка. Нито един от двамата не дояжда храната на другия, но може би имам и късмет , че изяждат еднакви количества ( приблизително). Играчките не мога да ги опазя, всеки дърпа нещо, облизва и хвърля( това е когато са в кошарата). Залъгалките ( както и всички прибори за хранене са в розово и синьо) си ги сменят и когато ме видят, че се карам, че го правят много ми се смея, сякаш ме разбират, започват с такава скорост да си ги вадят от устата и да подават на другият, че аз и се смеят.

Амини, и при нас момчето е същинска малка ламя, яде бързо и съсредоточено, но не може и да чака, трябва да яде сега в този момент и толкова. При момичето, тя е малко " над храната" по- бавно, по- лежерно, много са сладки и много различни, нека са живи и здрави.

Бимба, аз нямам много опит със залъгалките, какта не пожела да ползва такава, юмруци в устата много не е слгала. Близнаците ползват залъгалки, взела съм на Авент те и с такива шишета се хранят. Ти дали си опитвала с различни марки залъгалки?
 

За залъгалките- трудно ги научих, отначало не ги искаха, но им ги подпирах с една кърпа и свикнаха. Сега е драма как ще отвикнат, търсят си ги за сън. Иначе от самото начало взимах различни и не сме ги бъркали, друг въпрос, че си ги крадяха.
Това за пресипване и дояждане на останало мляко никога не ми е идвало на ум. Каквото остане, съм изхвърляла .
Иначе винаги съм купувала различни шишета и лъжици и купички, но вече е драма, всичко трябва да е еднакво, дори ластика за коса, ако е различен се сваля от косата и трябва да се сложи като на другата. Така че вече и дрехите гледам да са еднакви.

Малкия от малък не предпочиташе залъгалка, и после бързо се отказа от нея. Обаче големия големи драми правеше и не искаше да се разделя с нея. Мазах я с какво ли не, и с люта чушка я търках, отиваше търкаше я на дивана и я лапаше. Бях се отчаяла, че няма да се отървем от нея. Започнах да му говоря постоянно, че ще му се изкривят зъбите и ще стане като динозавър. Една вечер не я поиска, и от тогава не я искаше. Чак не можах да повярвам как така изведнъж се отказа от нея. Много е лошо да имаш злоядо дете, радвайте се че ядат макар и бавно, а не се налага да заставаш и на главата си за да го накараш да яде 

Ванче, започна се казваш и при вас, направо е ужас. И аз купувам всичко еднакво, защото е драма голяма ако единия има нещо различно от другия. Дори потник с различна картинка е драма, нищо че е в същия цвят 

Е ,при вас , драма е за еднакви дрехи, при нас, засега се свежда до това, да е пинк или пърпъл  и обезателно с мини маус 

Естествено се намира време.
Нямам приятелки с близнаци,всички са с по едно дете.За среща съм винаги,винаги първа.Относно възпитанието,как мислите да процедирате?-Да бъдете по строги,или малките да са шефовете.
Имам нагледен пример:На моя приятелка детето.
Приготвя по 2,3 закуски всеки ден-не ги иска и му се дава "крем пита карузо".
Не иска витамини,не иска определени цветове в/у храната си.Ако е болен не го лекуват,защото не иска панадол,нурофен и т.н.-следствие детето се влошава и стигат до болница.Не иска без бибата,не иска гърне,не иска да заспива сам,и Не Говори.Обича банани,чипс и краставица и кроасан де.
Всеки отговор е-не той не иска.
Детето си е напълно нормално,не 2.5м.
За мен проблема е някъде другаде.

Аз не можах да свикна младежа на залъгалка, смуче си пръста, което е в пъти по-лошо  Ползва я за играчка и гризалка понякога. Момата не заспива без нея. Гледам да им ги давам минимално, не са разхвърляни по пода и съответно лесно ги контролирам кой какво е лапнал.
В момента, в който някой загуби интерес към нагризана играчка я вдигам и слагам за миене.

Софинка, рецепта за възпитание няма. Водя се по децата, това с неискането го има, обаче аз настоявам, много говоря, с цената на моите разбити нерви постигам каквото поискам относно лекарствата, защото бях в болница веднъж и не искам да повтарям. И да строга съм, когато навършиха 3 години започнах да ставам строга, защото иначе оправия няма. Трябваше по-рано да започна с това, защото в момента нямат респект от мен и ме правят на маймуна въпреки строгостта. Съветваха ме много да ги целувам и гушкам докато спят, обаче аз не мога така. Трябва да се показва любов и обич, макар да ми коства много. Много дълго съм ги чакала, и сигурно не съм права, но просто не мога да стоя като пън и да ги чакам да заспят и тогава да им се радвам.

Ха-ха, да, време се намира за почти всичко. Майките на близнаци са доста организирани, все пак денонощието е само 24 часа.

Не ми е било голяма грижа, ако си лапат един на друг залъгалките и играчките. Залъгалките ги използваха само в леглата, а играчките периодично ги миех и ги вкарвах отново в употреба. При захранването се е случвало да им давам с една и съща лъжица, че са им много бързи и несръчни пръстчетата. Докато давам на единия, другият вече е докопал лъжицата и я размахва с все пюрето.
Като проходят пък, съвсем трудно става да се дебне за всичко. Тогава развиваш стерео зрение и мълниеносна реакция. Доста фасове и пясък им минаха през устите. Оцеляхме. Оттогава се научиха обаче да хвърлят боклуците в кошчетата.

Не съм ги учила нарочно да използват залъгалки. Бутах им ги в устата, за да се успокояват и те май ги харесаха. Стараех се обаче да не стоят дълго с тях. Когато бяха извън леглото, не им ги давах, забавляваха се с друго. Постепенно спрях и навън да ги използвам. На ранна бебешка възраст е нормално да си лапат пръстите и ръцете, това е начинът им да опознават околния свят.

Вариант на възпитание, според който малките да са шефовете, няма. Отговорността е на родителите. Може да си по-строг или по-мек, но целта е да научиш детето си кое е добро и кое лошо - за него и за околните. Всеки родител търси подход към детето си, така че хем да не се самообвинява, че не прави най-доброто, хем детето да не му се качи на главата. Не се заричам "Аз никога няма да правя така", гледайки някоя майка или татко как се карат или викат на децата си, защото всеки ден изпадаме в различни ситуации. Опитвам се да обяснявам, да показвам, да обръщам на игра, да давам пример, но не винаги това е достатъчно.
Fellindra, не го разбирам това правило да се целуват децата само докато спят. Разбира се, че ще ги гушкаш по всяко време. И ти, и те имате нужда от това. Гушкането не противоречи на по-строгото обясняване на някои неща. Моите едва сега са на 3, но има неща, за които съм много строга. Ако нещо застрашава здравето или живота им, просто няма как да ги оставя да правят каквото си искат. По-добре да ми реват и да се чувстват обидени, че ги стискам за ръцете и ги дърпам, отколкото да хукнат под някоя кола. Каквито ситуации сме имали. Случва се и да ги тупвам по дупетата, когато вече за стотен път повтарям нещо и те ми правят напук. Винаги обяснявам защо съм го направила, но когато спрат да реват и се успокоим всички. Извинявам се, когато не съм била права. Но и много ги гушкам и целувам. Че кога, ако не сега! И ги хваля, когато са постъпили добре.

Абс съгласна,няма искам не искам щом става дума за здравето.

Няма точна рецепта за възпитанието.
Едната ми е злояда от бебе, другата от 4 годишна. С храна никога не съм била настоятелна, може и да греша в подхода но така виждам аз нещата, не гоня никой с лъжицата да го тъпча. Приготвям сервирам и отсервирам понякога пълни чинии, но единствената алтернатива на конкретната храна е хляба. Когато едно дете е гладно то се храни, това да измислям алтернатива заради капризи няма как да стане
Дрехите също са проблем за едната, особено ако не е клин или пола/рокля а дънки, панталон или спортно долнище. От последните спрях отдавна и да купувам за нея. Сестра и претенции няма, става и облича приготвените дрехи и се харесва, дете мечта
Винаги съм се водила по децата, но шефът съм аз. На мнение съм че едно дете за да расте здраво има нужда от граници на първо място, то си ги пробва постоянно но родителите са тези които ги поставят и отстояват.
Гушкането и целувките не разглезват а дават увереност и криле. Разтапям се от всяко "мамо, обичам те" Децата ми също често го чуват от мен, наред с "вярвам в теб","знам че можеш/можеш по-добре", "ще се справиш".
Говоренето с децата след всяка беля, но и след всеки техен успех за мен е много важно. Децата се учат от собственият си опит във всичко, хилядите обяснения до откат рядко дават резултат когато не са подплатени със собствен опит, бил той и грешен.
Ето и пример от снощи, чаках си бърканите яйца 40 мин. но ги приготвиха децата (с моя помощ разбира се), 10 Мин вадих черупки от купата  голяма работа следващият път ще са по-внимателни, леле колко горди бяха докато ги бъркаха в тигана    дори си изпразниха чиниите (рядко явление).