♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

Докато се подпираше на съпруга си, замаяна от хубавото италианско вино, Дефне уж неволно погали Йомер по врата.
-   Ммм, Дефне! – измърка Йомер. Знам, че не можеш да ми се наситиш, ама изчакай поне да се приберем в стаята си – саркастично я побутна той.
-   Да, скъпи! Наистина не мога да ти наситяяяя – провлачено отговори тя.
Вече пътуваха в асансьора, когато при поредното неволно докосване на Йомер от Дефне, той не се сдържа и я опря плътно в стената на асансьора. Зарови ръце в косите й...подпря с пръсти брадичката й, за да я повдигне леко и да го погледне в очите. Когато погледите им се срещнаха, Дефне видя непреодолимото желания на съпруга й в очите му. Тя обгърна шията му с ръце и плътно се притисна във възбуденото му тяло. Йомер  впи жадно устните си в нейните. Целувката беше хем нежна, хем напориста. Желанието му го беше завладяло изцяло, мозъкът му сякаш беше блокирал и не можеше да мисли. Движенията му бяха водени единствено от нарастващата възбуда. Продължавайки да целува жадно устните на любимата си, Йомер прокара език по устата й и с нежен тласък разтвори устата й, за да слее езика си с нейния. Лека въздишка наруши тишината помежду им. Но никой от двамата не разбра от кого точно дойде. Ръката на Йомер се плъзна по бедрото й и продължи изследването си надолу. В мига, в който повдигна меката коприна и докосна голата кожа, Дефне едва сдържа дъха си. Толкова бяха потънали в чувствата и емоциите си, че изобщо не разбраха кога, асансьорът спря на етажа. Чувайки отварянето на вратите, Дефне отвори очите си и застина в ужас. В коридора, чакаха възрастна семейна двойка. При вида на случващото се в асансьора, дамата така се пулеше насреща им, че продължаваше да си намества очилата, сякаш за да види по-добре. Мъжът до нея, само се прокашля, за да даде знак на младите влюбени, че вече не са сами. Кльощавелка така се изчерви изведнъж, че имаше чувството че сърцето й ще слезе в петите от срам. Едва свари да свали крака си от кръста на Йомер и да оправи роклята си, преди да изхвърчи като куршум към стаята им. Йомер, чувствайки се видимо неспокоен, смотолеви набързо едно „Buona sera” едва поглеждайки към хората и побърза да последва жена си. Дефне вече беше извадила чип картата от дамската си чанта и отваряше вратата, когато усети дъха на Йомер върху врата си.  Кожата й настръхна, а дори не я беше докоснал.
-   Господи, Йомер! – прошепна сподавено тя. Още не си ме докоснал, а вече съм премаляла от желание. Влизайки в стаята им, Йомер захвърли сакото и вратовръзката си на близкия диван и с ловкостта на дива котка, докопала жертвата си, той с една крачка се озова точно зад съпругата си и я прегърна през кръста. Дефне застина на мястото си. Макар пред погледа й да се разкриваше невероятно красивото нощно небе, цялото обсипано в звезди, тя инстинктивно затвори очи и се отпусна в прегръдката на любимия.
-   Дефне ... любов моя – шепнене Йомер.... красивата ми съпруга. Моя си, моя -констатираше той, сякаш все още не можеше да повярва, че си принадлежат. Дъхът му галеше нежно кожата по врата й и я караше да губи едва ли не съзнание от нарастващато в нея желание. Дефне осъзнаваше, че никаго до сега не се бе чувствала по този начин. Възбудата й беше много по-голяма отколкото първия път, когато му се отдаде във вилата на Синан бей. Докато се наслаждаваше на близостта на любимата тяло, Йомер изведнаъ я завъртя, така че вече беше с лице към него. Тя беше навела поглед, сякаш се срамуваше да го погледне, а не трябваше. Нежно повдигна брадичката й за да може да я погледне в очите. Погледите им се срещнаха и едновременно с това се сляха устните им в дълга и страстна целувка. Йомер вече не можеше да се контролира. И без това едва се контролира в асансьора, да не обладае жена си още там. Усещаше как кръвта му забушува, пулсът му се ускори незабавно, сякаш сърцето му чеше да изкоче от тялото му от превъзбудата. Жадно разтвори устните на Дефне и вкара езика си и пое нейния в дълбока и изпълнена с желание целувка.  Едната му ръка продължаваше да лежи на кръста й, а другата – отмести презрамките на роклята й и за секунди спря да я целува, за да погледне прекрасната гледка, оккриваща се пред очите му, преди отново да впие жадно устните си  в нейните. От своя страна, тя започна да разкопчава копчетата на ризата му и ръцете й се впуснаха да изследват всеки сантиметър от голите му, силни гърди. С едно движение, Йомер повдигна Дефне и я пренесе до огромното им легло. Нежно я положи върху него. За миг тя потръпна от допира на горещото й тяло с хладното повърхност на сатенените чаршафи. За кратко той се отдръпна от нея и докато сваляше вече разкопчаната си риза и събуваше панталоните си, не спираше да се любува на извиващото се от желание тяло пред него. Дефне усещаше, че се е изчервила повече от корените на косата си дори. Но смущението и взе да отстъпва пред надигащото се желание в слабините й. Йомер се наведе над нея е целувайки я отново толково страстно и неистово докато я остави без дъх, премести устните си надолу по врата й, а след това достигна гърдите й. Докато се осъзнае, Дефне вече усещаше устните на съпруга си да поемат зърната й. Загубил самообладание, Йомер изпъшка и я обърна по гръб, целувайки я с такова нетърпение, че тя се почувства едновременно могъща и безпомощна. Огънят на страстта ги беше обхванал взаимно. Желанието й беше непоносима силно. Прегърна Йомер, като едновременно с това го придърпа върху себе си. Дефне гореше от възбуда. Сърцето й биеше лудо.
 -Йомер, любоми мой – едва се чуваха стенанията й. Обичам те! – едва успя да промълви, когата той леко повдигна ханша й с една ръка и намествайки се, проникна в нея. Изведнъж цялото й тяло се разтресе от желание. Тя все повече се притисна към него, докато той се движеше заедно с нея в равномерен танц на страстта.

17 часа

" Йомер, ще се прибереш ли на време"
"?"
" Ябълков пай"
"!"

.......

Три часа по-късно Йомер Ипликчи се прибира, както винаги безупричен в своя изискан  костюм, носейки хартиен плик от който се подават връзки магданоз, целина и няколко ябълки...Отваряйки входната вратата със замах и изненада, навсякъде тъмно. Любимата жена не го очаква с бебето в ръце, разрошена, спретната с най раздърпаната си тениска, омазна тук там за разкош с бебешко пюре и някоя и друга лига и с онзи страшен поглед на майка, която цял ден е разнасяла девет килограмовото си отроче из етажите, тъй
като му никнат зъбки и докато това събитие на бъде завършено, /то няма да е на едно мнение с нейните нужди и желания, в повечето време комуникацията им е доведена до рев и нечленоразделни звуци от негова страна , с които се мъчи да изрази собствените си желания и нервни подрусвания от нейна страна, от няколко " гугу, тата, папа" до " няма ли най после да заспиш малко дяволче"....и в редките мигове на покой, когато " нашата изненада" спи, младата майка се мъчи да си предаде по човешки вид, като сплита на нещо разчорлената си коса и отделя пет минути за любимата чаша чай, която обикновено остава недопита, някъде забутана между шишета, биберони, бурканчета, някоя играчка, виждайки в това време препълнения кош за боклук, който решава да натисне още малко с крак зада има място, докато Йомер се прибере и го изхвърли и да, да смени тениската и " О, пак ли? Как можа толкова да се метнеш на баща си Йомерджан, спиш точно колкото да кихна два пъти.... Ида, ида....Ей и този бейбифон не млъкна..."/- леко отклонение

- Дефне.... Дефне, прибрах се.... Къде е на татко момчето?

" Боже, боже, защо е тъмно на всякъде и..." Пиюююю.... " Пак ли настъпих някоя играчка.... добре, че не е забравен памперс"
- Дефне, защо е тъмно в....
- Изненадаааааа!!!...... Айде светни де! Ййомер?!?!
- Дефне, какво става? Оох, и какво прави тази ваза тук...
- Това не е ..... скъпи,май е .... Йомер, я светни с нещо!
няколко  минути по-късно....
Свещи запалени из цялата дневна пръската своята мека, вълшебна светлина, масата подредена изискано, любимите спагети болонезе и две чаши с вино приканват за уют и още нещо... Оставяйки покупките, Йомер установява , че наоколо липсва обичайния хаос на ежедневието. Обръщайки се вижда Дефне подпряна на френския прозорец, сияеща в светлия  си тоалет и изискана прическа и с онази приканваща усмивка, която  бе забравил отдавна.... с много топлота и нежност в гласа:
- Дефне?
- Йомер ....
И виждайки как започва да потреперва горната и устна, очите и всеки момент са готови да се напълнят със сълзи, той я прегърна нежно и :
- Аз, аз...
- Успокой се скъпа, спокойно...
- Аз исках да имаме една вечер само за нас двамата, някоя като онези от медения ни месец в Италия...Толкова дълго не сме били сами, толкова много се отдалечихме.... И оставих малкия Йомер при нашите, и приготвих любимите ни спагети, и вино и исках само да сме двамата ....
- Добре, Дефне, добре...
- Кое му добре, Йомер... Таблото гръмна, Йомерджан се оповръща на сатенените чаршафи докато го преобличах, нямах време  да ги сменя... Заръчах две дузини баклава за Корай за да не вземе да дойде, а той поканил приятели и сега звъни през минута да ме пита откъде са, събрах баба и  дядо ти за да не ни звънят да питат как сме,те пък се обадили на леля Нериман и чичо Неджми да отидат да бавят, защото Нихан се сетила, че Исо и батко ще гледат мач и тя за да учат малкия Исо на чалъми го завела у тях, а и майстор Садри го пратих с жена му на екскурзия до родните им земи, да не вземе да дойде и  той...ето пак звънят, да питат защо бебето се оригва след всяко ядене и да му дадат ли вече от фасула на баба, как праел като баща си, Синан го пратих на басктеболен мач, че да дойде пак с топката, защото Ясемин го е изгонила ... Йомер, не издържам вече...Аааа, стига се смя...
- Дефне, моя сладка Дефне...я да видим какво си сготвила или да пропуснем тази част...
- Ааа, Йомер... и като ще е нощ ала италиана без изненади от рода на Йомерджан...
 - Аха........
Няколко часа по късно...

Луната наднича през високите прозорци в дневната на дом Ипликчи и огрява с бледата си светлина двете преплетени тела на дивана  покрити с лека завивка ... Шум от тихи стъпки, лека въздишка и отново забързани стъпки от боси крака...
- Кккой е там?- сънен Йомер се мъчи да докара на фокус притичващата бледа фигура, изненадващо разхождаща из пространството с неговата риза и с босите крака на...
- Дддефне, какво правиш?
- Йомер, няма го! Няма го Йомер и тях ги няма.... Йомер!!!
- Да скъпа, малкия Йомер е при леля си и спи сладко, сладко ....
- Кой ти говори за детето.... Йомер, ти нали счупи нещо като си дойде?
- Да ваза и нали почистихме, по скоро изхвърлихме килима в двора на съседите падна.... в тази тъмница малко не се вижда...хайде да спим, уморен съм Дефне или  тази риза ти пречи...
- Йомер стига! Това беше моя подарък за рождения ти ден- ферма с африкански мравки.... Казаха ми, че се отразяват добре на нервната система на работещия мъж и въобще е хубаво да ги имаме у дома, носят щастие и не цапат и малкия ще го обучавам в любов към животните, в Африка били на почит и семйества на...Ох, Йомер не ме закачай...

- Ддефне, африкански мравки?- вече напълно разбуден Йомер скочи като ухапан от ... - И кой ти ги наговори всички тези глупости, африканеца от който ги купи ли?
- Ъхъ...и знаеш ли обясни ми всичко на суахили май беше и аз го разбрах...
- Дефне....Сега трябва цялата къща да се напръска...и тази на съседите....Ох, Дефне!!!
- Аааа, тогава къде ще живеем? С бебе на хотел не става...Отиваме у нашите... Ох...
- Дефне, в интернет пише, че този вид мравки хапят много и...
- Ама аз исках само да ти направя подарък, нестандартен...
- Дефне!!! Ох....

17 часа

" Йомер, ще се прибереш ли на време"
"?"
" Ябълков пай"
"!"

.......

Три часа по-късно Йомер Ипликчи се прибира, както винаги безупричен в своя изискан  костюм, носейки хартиен плик от който се подават връзки магданоз, целина и няколко ябълки...Отваряйки входната вратата със замах и изненада, навсякъде тъмно. Любимата жена не го очаква с бебето в ръце, разрошена, спретната с най раздърпаната си тениска, омазна тук там за разкош с бебешко пюре и някоя и друга лига и с онзи страшен поглед на майка, която цял ден е разнасяла девет килограмовото си отроче из етажите, тъй
като му никнат зъбки и докато това събитие на бъде завършено, /то няма да е на едно мнение с нейните нужди и желания, в повечето време комуникацията им е доведена до рев и нечленоразделни звуци от негова страна , с които се мъчи да изрази собствените си желания и нервни подрусвания от нейна страна, от няколко " гугу, тата, папа" до " няма ли най после да заспиш малко дяволче"....и в редките мигове на покой, когато " нашата изненада" спи, младата майка се мъчи да си предаде по човешки вид, като сплита на нещо разчорлената си коса и отделя пет минути за любимата чаша чай, която обикновено остава недопита, някъде забутана между шишета, биберони, бурканчета, някоя играчка, виждайки в това време препълнения кош за боклук, който решава да натисне още малко с крак зада има място, докато Йомер се прибере и го изхвърли и да, да смени тениската и " О, пак ли? Как можа толкова да се метнеш на баща си Йомерджан, спиш точно колкото да кихна два пъти.... Ида, ида....Ей и този бейбифон не млъкна..."/- леко отклонение

- Дефне.... Дефне, прибрах се.... Къде е на татко момчето?

" Боже, боже, защо е тъмно на всякъде и..." Пиюююю.... " Пак ли настъпих някоя играчка.... добре, че не е забравен памперс"
- Дефне, защо е тъмно в....
- Изненадаааааа!!!...... Айде светни де! Ййомер?!?!
- Дефне, какво става? Оох, и какво прави тази ваза тук...
- Това не е ..... скъпи,май е .... Йомер, я светни с нещо!
няколко  минути по-късно....
Свещи запалени из цялата дневна пръската своята мека, вълшебна светлина, масата подредена изискано, любимите спагети болонезе и две чаши с вино приканват за уют и още нещо... Оставяйки покупките, Йомер установява , че наоколо липсва обичайния хаос на ежедневието. Обръщайки се вижда Дефне подпряна на френския прозорец, сияеща в светлия  си тоалет и изискана прическа и с онази приканваща усмивка, която  бе забравил отдавна.... с много топлота и нежност в гласа:
- Дефне?
- Йомер ....
И виждайки как започва да потреперва горната и устна, очите и всеки момент са готови да се напълнят със сълзи, той я прегърна нежно и :
- Аз, аз...
- Успокой се скъпа, спокойно...
- Аз исках да имаме една вечер само за нас двамата, някоя като онези от медения ни месец в Италия...Толкова дълго не сме били сами, толкова много се отдалечихме.... И оставих малкия Йомер при нашите, и приготвих любимите ни спагети, и вино и исках само да сме двамата ....
- Добре, Дефне, добре...
- Кое му добре, Йомер... Таблото гръмна, Йомерджан се оповръща на сатенените чаршафи докато го преобличах, нямах време  да ги сменя... Заръчах две дузини баклава за Корай за да не вземе да дойде, а той поканил приятели и сега звъни през минута да ме пита откъде са, събрах баба и  дядо ти за да не ни звънят да питат как сме,те пък се обадили на леля Нериман и чичо Неджми да отидат да бавят, защото Нихан се сетила, че Исо и батко ще гледат мач и тя за да учат малкия Исо на чалъми го завела у тях, а и майстор Садри го пратих с жена му на екскурзия до родните им земи, да не вземе да дойде и  той...ето пак звънят, да питат защо бебето се оригва след всяко ядене и да му дадат ли вече от фасула на баба, как правел като баща си, Синан го пратих на басктеболен мач, че да не дойде пак с топката, защото Ясемин го е изгонила ... Йомер, не издържам вече...Аааа, стига се смя...
- Дефне, моя сладка Дефне...я да видим какво си сготвила или да пропуснем тази част...
- Ааа, Йомер... и като ще е нощ ала италиана без изненади от рода на Йомерджан...
 - Аха........
Няколко часа по късно...

Луната наднича през високите прозорци в дневната на дом Ипликчи и огрява с бледата си светлина двете преплетени тела на дивана  покрити с лека завивка ... Шум от тихи стъпки, лека въздишка и отново забързани стъпки от боси крака...
- Кккой е там?- сънен Йомер се мъчи да докара на фокус притичващата бледа фигура, изненадващо разхождаща из пространството с неговата риза и с босите крака на...
- Дддефне, какво правиш?
- Йомер, няма го! Няма го Йомер и тях ги няма.... Йомер!!!
- Да скъпа, малкия Йомер е при леля си и спи сладко, сладко ....
- Кой ти говори за детето.... Йомер, ти нали счупи нещо като си дойде?
- Да ваза и нали почистихме, по скоро изхвърлихме килима в двора на съседите падна.... в тази тъмница малко не се вижда...хайде да спим, уморен съм Дефне или  тази риза ти пречи...
- Йомер стига! Това беше моя подарък за рождения ти ден- ферма с африкански мравки.... Казаха ми, че се отразяват добре на нервната система на работещия мъж и въобще е хубаво да ги имаме у дома, носят щастие и не цапат и малкия ще го обучавам в любов към животните, в Африка били на почит и семйества на...Ох, Йомер не ме закачай...

- Ддефне, африкански мравки?- вече напълно разбуден Йомер скочи като ухапан от ... - И кой ти ги наговори всички тези глупости, африканеца от който ги купи ли?
- Ъхъ...и знаеш ли обясни ми всичко на суахили май беше и аз го разбрах...
- Дефне....Сега трябва цялата къща да се напръска...и тази на съседите....Ох, Дефне!!!
- Аааа, тогава къде ще живеем? С бебе на хотел не става...Отиваме у нашите... Ох...
- Дефне, в интернет пише, че този вид мравки хапят много и...
- Ама аз исках само да ти направя подарък, нестандартен...
- Дефне!!! Ох....