Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 16

Семейство пенсионери попада в Рая. Слънцето свети, птичките пеят, красота, радост за душата.
Съпругът се обръща и плясва една по врата на жена си.
- Що така бе, Гошо? Що ме перкаш по врата?
- Щото ако не беше твоята тъпа диета с овесени ядки, още преди две години щяхме да сме дошли тук...

 Настрадин ходжа  и Хитър Петър откраднали едно агне.
Хитър Петър казал на Настрадин
- настрадине, агнето е малко и за двама ни, пък очите ни са в него. за да не се чудим как да го откраднем взамино, нека легнем да спим - който сънува по-чуден сън, ще изяде агнего.
Съгласил се Настрадин - казва си, "Хитър Петър ли няма да излъжа". наспал се и му казва
-Петре да знаеш какъв сън сънувах - дойдоха четири ангела, грабнаха ме и ме развеждаха из седемте небеса и като ме върнаха ми казаха:
- кажи на Хитър петър, че агнето е за тебе!
- Брей Настрадине - викнал Хитър петър - и аз сънувах същия сън. И като видях, че те понесоха ангелите в небесата, си казах "отиде Настрадин..." дожаля ми за хубавото агне, че още отиде зян и го изядох... .....

- Предлагам да се срещнем в понеделник сутринта. Вие как ще изглеждате?
- Много зле.

Един пиян рибар хванал златния сафрид.
- Пусни ме, рибарю, ще ти изпълня три желания!
- Дай ми ледена бира, осоли се и изсъхни!..

Този ми напомни на един мой любим виц:
"
Тя: Как ще се познаем?
Той: Ще нося червена роза.
Тя: А аз ще бъда дебела..."

Една блондинка пита: - Kакво да взема на мъжа си за рождения му ден? Другата казала: - Вземи му колата.

***
Режисьор прави кастинг за новия си филм и казва на поредната кандидатстваща актриса: - Госпожице, изобразете нещо еротично, но с неочакван край. - А!.. Аааа!.. Аааааа!.. Ааааа-а-а-а-апчих!

---

- Господин директор, снощи с жена ми дискутирахме моята заплата и тя е на мнение, че заслужавам повишение. - Добре, Петров, довечера ще дискутирам с моята жена дали ще го получите.

***

В един вестник излязла обява: "Търсим счетоводител. Добри условия - два дни работа, пет години лежане, заплата по споразумение."

Не знам, дсли сте чели това на Н.Крумов.
Изгубените пари

От два часа с любимата се караме кой от двама ни трябва да отиде до магазина да ми купи бира. Според мен трябва да иде тя от благодарност, че съм ѝ разрешил да се грижи за мен. Нора казва, че съм идиот. Писнало ѝ било да дрънчи с бутилките между блоковете. Хората, като я видели, се кръстели, мислейки я за свят човек, защото ме търпи. Те не я познават – пред тях симулира доброта, смирение и весел характер на сокче, но вкъщи е като запален кошер на диви стършели. Обикаля стаите все едно е  хеликоптер и непрекъснато задава въпроси: „Кольо, как си успял да окапеш шапката си? Защо на зърното ти има сирене? Защо в кутията с кафе има супа, в супата сладолед, в сладоледа лютеница, а в лютеницата кисело мляко? Не ми казвай че си гребал от всичко с една лъжица! Защо си чистиш пъпа с гъбката за чинии? Защо си сложил чорапите си в общото пране – знаеш, че прогарят дрехите и че първо трябва да ги накисна в нафта...” Непрестанно ми крещи – всъщност не вика, а говори с някакъв зловещо хруптящ звук от дробчетата си. Инак е изумителна на вид – невероятно момиче с характер на гнойна афта. Е, ще отида за бира – нека види рицаря в мен. Връчва ми боклука. Ааа, абсурд – няма да се излагам пред съседите. Бива ли корав мъж като мен с женска работа да се занимава?! „Норо, тоя боклук е твой, няма аз да ти го изхвърлям.” Вдига поглед от книгата. Колкото и страшно да ме гледа, няма да го взема! Вземам го – решението е мое, следователно аз съм шефа в тая къща. В асансьора се возя с младо момиче, може би студентка – ходила е да „учи” някъде по етажите. Торбичката ми вони на разложени вътрешности от скумрия, остатъци от престояла салата, лук и две кутии фасове. От миризмата съзнанието ми се запенва. Поглеждам девойката: „Извинете”. Тя очевидно се стреми да не диша. Мятам боклука и влизам в магазина. Продавачката ме среща с нежната усмивка на филия с пастет: „Коленце, искаш ли да ти покажа нещо отзад в склада?” „Не, Стефче, знаеш, че си обичам приятелката. Дай две гумени „Ариани” и да бягам.” Хм... няма ми парите. Сигурен съм, че взех десет лева от портмонето. Купувам бирата на вересия и се прибирам. Къде ли съм ги изгубил... ееее... много ясно... хвърлил съм ги с проклетия боклук. Любимата ме разубеждава да не ги търся, но като си спомня с колко малко пари живеехме с майка на село, пък и това са четири гумени бири – все едно да ги излея в канала. Хвърлям си потника и слизам. Горещо е. Стъпвам на една тухла и ровя в казана с пръчка. Няма ги. Трябва да вляза вътре. Готово. Миризмата е жестока – прокиснала диня, развалени черва, детско повръщано, тоалетна хартия, а някой е изхвърлил умряла свинска глава... Мухите ме мислят за техен човек и непрекъснато търсят прегръдка. Аз съм гол до кръста, мръсен, с брада като разстрелян гълъб и коса на прегазен от влак бобър – типичен клошар. Рина в отпадъците. Хм... порязал съм си ходилото – май ще си отчувам мухички. Някой чука по алуминия. Подавам очи от ръба като сурикат. Едно комшийско детенце: „Бате Кольо, мама ти праща пет лева да си купиш хляб.” „Марш от тука.” След малко пак се почуква – друго съседче: „Бате Кольо, мама каза да ти донеса тия работи.” Гледам ледена ракия в кристална чаша и половин обелен салам. Отпивам доволно, а малкото момиченце ме храни с колбаса, сякаш съм куче. „Мама си иска чашата.” Това са то жените – грижовни същества, но да не дава Исус да им загубиш или счупиш нещо. Ъ... ето ги моите десет лева – залепнали са за един презерватив. Взимам ги, поочиствам ги в кожата на рамото си и излизам от казана. Жегата е мазна, потта ми се е смесила с вонята от нечистотиите, превръщайки се в слузест ликьор. Тръгвам си в кълбо от мухи. Ядосан, ранен, изморен, унизен – масивно страдание за толкова малка утеха. Усещам, че мириша на престоял три месеца в чувал бурсук. Пред входа ме вижда касиерката Ваня: „Оооо, Коленце, тъй и тъй си тука, я дай десет лева за чистачка да ви отметна за тоя месец.” Става ми лошо – вцепенявам се. Как е възможно... такава борба... Давам гневно десетте си лева, без дума да кажа. Качвам се горе като робот. Годеницата ми отваря: „Малеее, как смърдиш... да не си ме пипнал довечера!” Влизам в банята. Включвам водата. Животът е като гъза на пеперуда - къс и бързо отлитащ. Не си заслужава да се изнервям за глупости. Усмихвам се...

 

***

Един мисионер се разхождал в Африка и на среща му изскочил лъв. Мисионерът веднага клекнал и започнал да се моли:
- Моля ти се, Боже, направи така, че този лъв да прояви поне едно християнско качество!
Отворик очи и видял лъвът клекнал да се моли:
- Боже, благослови тази храна!

- Пешо! Ти женен ли си?
- Временно.
- Не те разбирам.
- Абе, брат ми замина в командировка и жена му сега вика по мене...

На интервю за работа...
- Госпожо, Вие какво образование имате?
- Веган съм.
-Да, разбирам, но какво Ви е образованието?
- Ами веган съм, толкова ли е странно?
- Госпожо (вече изнервено), веган не е квалификация, степен, професия или нещо подобно...
- Ето, виждате ли колко сте изнервен? От месото е.

- Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин?
- Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.

- Защо не си носиш вече колана за отслабване?
- Защото вече ми е малък.

Народ, който не трепва пред поскъпването на козунака, не може да бъде унищожен!

Народ, който пие вода с уран, няма как да не измисли паметник със светещи очи.

Турист пита местен жител:
- Как живеете тук?
- Не много добре. Знаете ли, тук нищо не расте.
- Как, дори ако се засее ръж?
- Е, ако се засее - това е друга работа!

Служители на "М-тел", "Виваком" и "Теленор" се качили в такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лв – отговорил таксиметровият шофьор
Когато пристигнали на адреса, той казал:
– 88 лева и 35 стотинки, ако обичате.
– Но нали казахте 3 лв! – възмутили се пътниците
– Вижте сега – обяснил шофьорът – при безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 км/ч, а Вие помолихте да карам по бързо. По високата скорост се таксува по 3,30 лв за всеки 10 км/ч. Освен това безлимитният пакет е валиден само в рамките на един район, а Вие пътувахте в съседния район – това вече е вътрешноградски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Освен това при вътрешноградски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 км, а това са още 33 лв. Как така „скъпо“? Нашата стандартна тарифа е 49 ст/км, а Вие плащате в роуминг по 33 ст/км. Даже излиза по-евтино! Освен това Вие бяхте няколко човека. От 1 януари услугата „групови пътувания“ е платена – по 6,50 лв на човек. И още 13 лв Ви начислихме за музикален пакет, тъй като Вие качвайки се в таксито с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.