Публикувана: 27 юни 2016, 20:38 ч.
Последно мнение: 30 юни 2016, 13:01 ч.

Страх от провал?

7 578
48
1

27 юни 2016, 20:38 ч.

Мнения: 21

Здравейте,

Имам един проблем, който не мога да превъзмогна лесно, и който определено пречи на личното ми развитие.
Изпитвам някакъв страх да се захвана с някаква сериозна и много отговорна работа, защото се страхувам да не се проваля.

На 21 години съм и съм студентка. Бих казала, че съм интелигентно момиче, добре изглеждащо, усмихнато, отговорно и със самочувствие. Не мога да разбера от къде идва този проблем и защо изпитвам такава трудност да рискувам и да се отдам на нещо сериозно. Всички ми казват, че имам всичките нужни качества да постигна нещо голямо и да успея в живота, но аз усещам, че някак ми липсва смелост и се чувствам пасивна. Явно имам някакъв неосъзнат проблем, който не мога да открия. Спомням си, че преди години бях доста по-амбициозна и имах много високи цели.
Имам приятел, който винаги ме подкрепя и мога да разчитам на него за всичко, но отказвам да ми помага, защото искам сама да успея и да постигна нещо със своя собствен труд и ум. Мисля, че щом искам да живея добре, трябва да се постарая сама да си осигуря желания начин на живот. И наистина искам да осъзная от къде идва този мой страх.

Исках да видя какво е вашето мнение и ако някоя от вас някога е имала такъв проблем, как го е превъзмогнала.

# 1 27 юни 2016, 21:13 ч.

Мнения: 260

Това е перфекционизъм - и аз съм същия Mr. Green

# 2 27 юни 2016, 21:27 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Никакъв перфекционизъм не е това. просто липса на опит. При всички млади хора го има този страх. С натрупването на опит, вече ще бъдеш по-уверена.

# 3 27 юни 2016, 21:32 ч.

Мнения: 4 696

Aми на 21 и да се провалиш, няма какво да губиш толкова. Опитът се трупа с времето и работата, а само който не работи, той не греши. Така, че смело напред.

# 4 27 юни 2016, 21:41 ч.

София
Мнения: 4 328

BeautifulDisaster_ Simple Smile

на 21 страхът от провал е нещо, което на 31 е повод за усмивка.
защото вече знаеш, че не е толкова страшно и винаги след това се изправяш. опит ти липсва, повече смелост и задължителната за твоята възраст щипка лудост.
дерзай, момиче!
най-много се страда по пропилените възможности. thumbsup

# 5 27 юни 2016, 21:48 ч.

Мнения: 21

Имам чувството, че целият ми потенциал отива на вятъра с тези постоянни тревоги да не сбъркам нещо, да не се проваля.

В момента основно майка ми ме издържа, но не ми е удобно вече и тя се затруднява, защото малко или много разходите си растат. Тя има големи очаквания за мен и бъдещето ми, защото е отдала живота си на това аз да съм добре винаги и да не ми липсва нищо. Смея да твърдя, че ми е дала много добро възпитание и винаги ме е напътствала. Никога не съм усещала липсата на баща ми (разделени са), но може и дълбоко в мен това да е някакъв проблем и комплекс, който ме спъва.

ПС: Благодаря ви! Heart Eyes

# 6 27 юни 2016, 22:22 ч.

Мнения: 57

Абсолютно си права, че потенциалът ти се прахосва от тревоги. От каквито и да е тревоги, не само от настоящите, защото, макар да те плашат сега, те ще отминат и ще дойдат нови и неподозирани, и тях трябва да имаш сили да посрещнеш, така че не се хаби отсега. Не си търси неосъзнати проблеми (тия са ми любимите) и минали-заровени, дето не зависят от теб и я ги има, я - не. Прости ми малко грубата дума, но олаби малко. Не се взимай толкова насериозно - тепърва животът ще ти покаже каква си и коя си. Така няма и да се плашиш толкова. Казали са ти по-горе - дерзай! - и много правилно са ти го казали.

# 7 27 юни 2016, 23:04 ч.

Мнения: 1 748

Удобно ти е в зоната на комфорт, това е според мен. Няма решения, няма отговорност за тях. Обаче това не е живот на пораснал човек. Трябва да започнеш да вземаш решения и да понасяш резултатите от лошите си решения, както и по-хубавото - да береш плодовете на добрите си решения.

Успех и си пази здравето, всичко друго се оправя Wink

# 8 28 юни 2016, 08:23 ч.

Мнения: 25 636

Цитат на: BeautifulDisaster_ в пн, 27 юни 2016, 21:48

В момента основно майка ми ме издържа, но не ми е удобно вече и тя се затруднява, защото малко или много разходите си растат. Тя има големи очаквания за мен и бъдещето ми, защото е отдала живота си на това аз да съм добре винаги и да не ми липсва нищо. Смея да твърдя, че ми е дала много добро възпитание и винаги ме е напътствала. Никога не съм усещала липсата на баща ми (разделени са), но може и дълбоко в мен това да е някакъв проблем и комплекс, който ме спъва.

Ясно. Тежат ти очакванията, които майка ти има за теб, и се страхуваш, че няма да ги покриеш. Ти сама ли стигна до това прозрение, или мама ти го внуши?
Ако е свястна жена, която не ти натяква, че е "отдала живота си" за теб и която не се тръшка да припада и умира всеки път, когато постиженията ти се разминават леко с очакванията ѝ – не се притеснявай. Няма майка, която да загърби детето си, само защото не е изпълнило плановете ѝ и покрило всичките ѝ очаквания. Поне не и нормална такава.
Рано или късно и най-любящата майка осъзнава, че детето ѝ е отделен индивид, със своя съдба и желания и се налага да си коригира очакванията, ако не иска да си съсипе здравето и да провали живота му. В края на краищата нали всички желаем за децата си преди всичко да са здрави и щастливи? Пък дори и не чак толкова успешни. Simple Smile

# 9 28 юни 2016, 09:23 ч.

Мнения: 21

Как` Сийка, може би не се изразих правилно. Нямам някакъв натиск от майка ми на всяка цена да успея. Просто тя мисли, че имам необходимите качества да пробия в живота, защото вярва в мен и знае какъв човек съм. Надява се да успея да си извоювам един хубав живот. Но ми казва, че не може да ме разбере, да разбере защо съм толкова страхлива.

Проблема не е тя, а аз. Имам нужда да се отпусна и да преодолея тези измислени страхове. Може би наистина, както каза някой по-горе, ми харесва тази зона на комфорт.

# 10 28 юни 2016, 09:44 ч.

Мнения: 25 636

Цитат на: BeautifulDisaster_ в вт, 28 юни 2016, 09:23

Просто тя мисли, че имам необходимите качества да пробия в живота, защото вярва в мен и знае какъв човек съм. Надява се да успея да си извоювам един хубав живот.

Повярвай ми, досега не съм срещнала майка, която да не вярва всичко това за собствените си деца и да не се надява да извоюват хубав живот. Няма такава! Laughing

Затова престани да мислиш за саможертвата и очакванията на майка си, а се концентрирай върху това, което ти самата искаш от живота. Прави нещата за себе си, не за майка си. И току-виж се окаже, че няма нищо страшно, а всичко е една голяма забава по пътя към целите, които си си поставила.
Майка ти иска преди всичко да си жива, да си здрава, да си щастлива и доволна от себе си. Само тогава самата тя ще се почувства като успял родител.
Останалото са подробности.

# 11 28 юни 2016, 12:21 ч.

София
Мнения: 4 349

А може само да си мисли, че има нужните качества, за да успее Mr. Green

# 12 28 юни 2016, 12:45 ч.

Мнения: 21

Ех, очаквах да се появи и някоя като вас, Надя.
Не мога да разбера толкова ли ви е гаден живота, че веднага с лошо тръгвате. Просто исках да попитам за съвет как да преодолея страха си, а не да се набляга на това майка ми какви очаквания има от мен. Аз съм си аз, майка ми си е друг човек.

И не, скъпа г-жо, може да бъдете сигурна, че не си е останала само с мислите. Както казах съм студентка и специалността ми никак не е лесна, уча сериозно и взимам стипендия за отличен успех. Визуално изглеждам много добре - получавала съм предложения да се снимам за модни марки, реклами и различни кампании. Но за мен външният вид не е най-важното нещо и самочувствието ми не се базира само на него. Наложи ми се да порасна прекалено бързо като дете и да се сблъскам с много трудности в живота, което ме изгради като характер. Комуникативна съм и винаги добре настроена към хората. И очаквам същото и от тях!

Хубав ден! Simple Smile