Каква я мислехме, а каква стана...

  • 88 240
  • 885
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 640
Ох, Хъш, съчувствам ти. Ама и търпение имаш - аз прекратих интимните си отношения с помпата на втория месец  Mr. Green

# 31
  • Варна
  • Мнения: 936
Най-голямата ми заблуда е била, че ще се върна бързо на работа. В моите представи нещата бяха така - раждаш, моташ се вкъщи 3 - 4 месеца и после плавно се завръщаш на къра. Не се случи точно така, отне малко повече време, преди децата не съм и предполагала колко много ще ми се иска да бъда с тях.
За спокойните бременни и спокойни деца - не знам да има зависимост. С трите бременности работех, постоянно в движение, работата ми е под голямо напрежение и съм била всичко друго освен спокойна. Единият беше по-спокоен, другият - по-ревлив, а на бебето никой не обръща внимание. Винаги се намираха чифт свободни ръце да го гушкат, че да се занимаваме с големите.

# 32
  • Мнения: 16 092
Ако ни се случи това, което сме вярвали, че ще се случи, продължаваме да вярваме в него, даже си мислим, че имаме заслуги. Но, ако ни се падне обратното, виждаме нещата и от другата страна.

# 33
  • Мнения: 5 259
Беше на седем месеца, когато използвах метода да го "науча" да спи цяла нощ,
Кой е този метод? Аз вече съм пред тотален срив и ако бебето ми не започне да спи по цяла нощ (или хайде, поне половината!), може да си остане без майка...

# 34
  • Варна
  • Мнения: 11 740
Беше на седем месеца, когато използвах метода да го "науча" да спи цяла нощ,
Кой е този метод? Аз вече съм пред тотален срив и ако бебето ми не започне да спи по цяла нощ (или хайде, поне половината!), може да си остане без майка...
По - късно ще го препиша от книгата, защото не пише на кой е този метод, за да потърся линк. Може и да е на доктор Спок, не знам.

# 35
  • Мнения: 15 124
Бях убедена, че поведенческите своеволия са само и единствено по вина на лошото възпитание. Е, челно се убедих, че не е точно така.
А, Съни е написала по-подробно точно какво, казано лаконично,  имах предвид Simple Smile

Поведенческите своеволия се коренят в поведението на родителите, в отношението им към детето и между самите тях.
Няма как жена, която е умерена и балансирана да има дете, което се тръшка. Никой не може да ме убеди в противното.

# 36
  • Мнения: 9 688
Родих на 22 и си мислех, че по-малката разлика ще ми гарантира да сме по-близо по разбирания с детето и да сме приятели. В действителност 16-годишната ми дъщеря на този етап ме възприема като най-големия си враг.  Cry Надявам се някой ден нещата да са различни!

# 37
  • Мнения: 30 802
Бях убедена, че поведенческите своеволия са само и единствено по вина на лошото възпитание. Е, челно се убедих, че не е точно така.
А, Съни е написала по-подробно точно какво, казано лаконично,  имах предвид Simple Smile

Поведенческите своеволия се коренят в поведението на родителите, в отношението им към детето и между самите тях.
Няма как жена, която е умерена и балансирана да има дете, което се тръшка. Никой не може да ме убеди в противното.

Разходи се по площадките и ще видиш, че има много, много майки, които трябва поне една книга да попрочетат или да се запишат на курс за родители. Не е вярно, че всичко е на усет, от сърце и зависи какво дете ще ти се падне. Направо се чудя как им ражда главата на някои женоря такива подходи и методи към детето...

# 38
  • Мнения: 16 092
Прочела съм повече от една книга, да не говорим, че образованието ми е такова, че и психология съм учила, но това не ми помага и понякога оставам безмълвна пред поведението на сина ми.

# 39
  • Мнения: 15 124
Просто родителите искат да напаснат детето към себе си, а не себе си към детето. Защото рядко, а може би никога, децата са такива, каквито сме си представяли, че ще бъдат Laughing

# 40
  • Мнения: 30 802
Че какво му е на поведението на детето? Нормално е да е непредсказуемо, дразнещо, шумно. Просто му правиш такава среда, в която да има минимум прояви или ако има, да се чисти лесно и шумът да не пречи. След това се научаваш да игнорираш 90% от това поведение. В повечето случаи е просто недоспиване, глад или лека фрустрация и няма как директно да се повлияе.

Напасване дотолкова, че виждаш дали детето е по-скоро активно и иска навън или иска игри и говорене у дома, но иначе трябва и то да види как е редът у дома, не може да го сложиш да командва парада.

# 41
  • София
  • Мнения: 23 743
Исках да имам три деца, но след като родих, реших, че няма да имам повече.
Дъщеря ми е взела всички "хубави" черти от мен - инат, твърдоглавие, своенравност, така че и да се ядосвам си казвам, че не мога да я променя и че искам или не ще си я търпя такава, каквато е. Иначе си е много добро детето.  Laughing
Определено си отсявам каузите, за които да се боря, че да не се ядосвам за щяло и нещяло.

Няма как жена, която е умерена и балансирана да има дете, което се тръшка. Никой не може да ме убеди в противното.
Хаха!

# 42
  • Мнения: 356
С първото - настроух се,да видя от близо всички ужасии,за които бях слушала.Изненада-бебето спи,яде и кротува.Леки колики,зъби излизаха без,да забележа.Проходи рана,заиграва се сама за дълго...бебе-мечта!
С второто - Никога няма,да забравя първата нощ вкъщи,когато я приспивах до 5 сутринта  ooooh!Пълен шок!Първите 3м ми се губят.... Все още става,да си реве нощем... #Crazy

# 43
  • Мнения: 16 092
Да, и един мармот завива шоколад...
Тони, много правилно си казала за каузите.

# 44
  • Мнения: 30 802
Тия черти ги виждаш, щото много се вглеждаш. Ако беше родила три, едва ли щеше да имаш време да й правиш разбор. Нямаше да имаш и сили да вървиш с рогите напред срещу детето, вместо заобиколко да му неутрализираш кривинките.

Общи условия

Активация на акаунт