Каква я мислехме, а каква стана...

 
Това много ми хареса   

Както казахте едно време не ни глезеха така, никога не съм чула от моите родители, че ме обичат, но никога, за секунда не съм си и помислила обратното 

За съжаление има малко криво разбиране на това детето да е "обичано". Понякога минава границата към боготворено и прекалено обгрижено. Едно време четяхме поемата Мимето за глезените деца, сега поне 80% от децата са Мимета и това се приема за нормално.

Очаквах, че няма да правя панаири и да се мъча да режисирам специални моменти и приказно детство като за Инстаграм. Засега си изпълнявам очакванията, но то не иска специални усилия.

Обичта и обгрижването разглезват ли?

Понякога да 

Например връзване на обувки  до 5-ти клас, панталони с ластик, щото копчета не можело да закопчава, намазване на филия, щото това е много трудна операция и т.н.

Дай пример в какво се изразяват и какво влагаш в тия думи. Те са абстрактни понятия, въпросът е кой как ги реализира.

 Ако детето свикне всеки момент да му се режисира специално, да се премахват всички пречки и фрустрации- тогава ще си отгледаш лайненце, без извинение.

Само да допълня, едно нещо успях да направя различно от майка ми, което навремето много ми тежеше- майка не ме пускаше никъде. Само на училище и у дома. На кръжок и у дома. Няма при приятелка, никакво преспиване другаде, да не говорим пътуване с класа на хижа на лагер или където и да било- не съм била с нито един клас някъде. Бях част от едно детско музикално студио, изнасяхме концерти в страната и чужбина, хората ни познаваха и обичаха- там можеше. За пеене -да. На сцената, да. Покрай сцените видях малко свят, имах приятелчета, но не можех да подържам контакт с тях, освен с писма и обаждания, защото не ме пускаха никъде. Много ми тежеше. Другите ходеха навсякъде, аз само с цел и само до там и обратно. Резулататът беше, че като станах на 18 се изнесох сама. За 1 ден си намерих работа и жилище и се изнесох от днес за утре. И преобърнах света на опаки, къде ли не бях!  Днес, макар че понякога ме хваща шубето, разрешавам на малката, каквото и е на сърцето. Първият път като беше на палатков лагер за уикенда с класа първата вечер ревах у дома. Ами ако спалния чувал е тънък, ако й се студено, ако има буря, ако я е страх, ако придойде реката, ако ако ако... Бях напълнила резервоара на колата и на всеки половин час си гледах мобилния, дали някой не се е обадил. Нищо подобно! Дойде си детето щастливо и доволно, смърдеше на влага и мръсни чорапи, не можеше да се нахвали колко било хубаво и 10 минути по-късно пееше под душа.   Та тия емоции ги взимам на собствен гръб и йн  позволявам отвреме-навреме да си следва поривите, даже и да се побърквам от притеснение.

Баба ми ме хранеше до 4-ти клас, пък не виждам това с нещо да ми е навредило. Нито съм станала "лайненце".

Е то на детето може да не навреди, но виж на родителя може да му натежи накрая. А дори глезенето да не се отрази зле, то независимост и приучване към справяне със сигурност ще се отразят добре.

"Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото — млякото,
супата — мама."

https://chitanka.info/text/26933-mimeto

Още преди първи клас го знаех почти наизуст. Нямаше сила на земята, която да ме накара да се държа дори малко като Мимето. Смятам да го рецитирам и на дъщерите си.

И това си зависи от детето, някои могат да се справят, но не искат, защото има кой да го свърши, други наистина не могат и като не ги оставиш да се научат, им правиш лоша услуга.

Само за 4 неща се сещам:

- Не исках да ползвам мокри кърпи, но се оказа, че само те ни спасиха, от многото миене кожата се възпали, по съвет не педиатърката минахме на 1 път дневно баня, иначе мокри кърпи. От този ден натам кожата й беше много здрава.

- Мислех си, че като спи от раждането си в креватче и малко по-късно в отделна стая, няма да има проблем. Да, ама не. На 2 г. започна нощем просто да идва при нас. Не ревеше, не се противеше като я връщахме, просто чакаше да заспим, идваше на пръсти и си намираше някъде свободно място. Чак на 6 г. започна да си спи в стаята  

И 2 положителни:
- Отвсякъде бях засипана с - спи сега, че като дойде бебето забрави за сън. Вярно беше за кратко, но като си направихме график за хранене с баща й (не кърмех, естествено), всичко си дойде по местата. Като допълнение на това, че тя ставаше по обяд - на такъв здрав сън никога не съм се радвала...

- Мислех, че повечето бебета трябва да се друсат и носят на ръце, за да заспят, но се оказа, че това действие води само до истеричен рев. Като я сложиш в леглото млъква и заспива 

И аз не харесвам "Мимета". За щастие моята е самостоятелна и óправна. А тук в Германия има още по-големи Мимета. На колежката детето е на 15 години. Като не може да заспи вечерно време идва в спалнята и й реве, не могла да спи.  Заставала до леглото хълцайки и не казвала нищо, само силно циврела докато не се събуди някой да я пита какво има. И това всеки път като не може да заспи. А е умна, гимназистка. Но прекалено обгрижвана и прекалено "безгрижна"- не намирам друга дума в момента, по подходяща. Разказваше оня ден колежката, а аз се ужасих. Не мога да го приема за нормално. Да се сърди който ще.

Мислех, че ще мога да съчетавам работата с гледането на сина ми и че ще мога да движа мой проект, който в последствие изоставих. Уви, не можах да ги съчетая, нямах помощ, стекоха се много лоши обстоятелства, които ме лишиха от помощта на майка ми. От свекърва ми не получих и грам подкрепа, а когато се случеше да дойде да помогне се държеше сякаш тя е майката, а аз съм й някаква помощничка.
Изкарах едни много самотни години само с детето по цели дни, които се отпечатаха и върху него и върху мен. Иначе детето ми е много умно и добро, само дето не можах да му дам средата и детството, за което си мечтаех.

Така сме и ние, само че синът ми е на 2. Ходи от 10 месечен, пълзи от 6, преди това ревеше нон стоп, ако не го разхождаш на ръце да гледа нещо, скучно му беше. Представях си бебето от рекламата на памперс, което се буди с усмивка в кошарата си. До ден днешен се будим с рев, като първите 18 месеца буденето беше многократно и в кошара не  седеше.
И най-трудното от социална гледна точка- не седи на едно място, постоянно обикаля и то тичешком, пипа всички, вади камъни и пръст от саксиите, ако сме в ресторант. Другите деца на сходна възраст седят мирно и си хапват с родителите. Едно време излизахме с приятели с дете, ами седеше в количка или скут дълго време. Моето не ще и трудно излизаме с него сред хора, а аз много обичам и това много ми липсва...Лятото търсим заведения с детска площадка, но пак се тича доста след него и без ММ няма смисъл събирането ми с приятели с детето.

Тъпото е, че чувам реплики за "невъзпитано" и "трудно" дете, които ме нараняват, като са от близки хора. Много е енергичен и прави доста бели, но не мисля, че грешката е наша и можем да променим много...Според вас при дете малко под 2г може ли да се говори за възпитание?

Още като бях бременна си представях как цяло лято ще сме навън с бебето, ще се разхождам , а той ще спи блажено в количката. Е още тук ударих на камък. Имах едно страшно ревливо бебе, което поставено в количка ревеше все едно е в огън. И така до днес си отгледах един 3 годишен ревльо.
И аз като повечето майки си мислех, че като минат коликите ще стане по-лесно, след това зъби, прохождане, проговаряне .... Не, не и не!
Голям инат, с който много рядко сме на едно мнение!

Но и това ще мине, нека да е жив и здрав... пък другото до където е.

А моите напротив- навсякъде ме пускаха, лагери, екскурзии, където съм пожелала.
Аз също пускам сега, ама съм същата като теб- душичката ми е свита, докато не ги чуя, не мога да легна спокойна. Възхищавам се на хора, които не са паники като мен