На море в Гърция 2016 - IV

Тръгване 11:30 от София и след 30 минутна почивка на ОМВ Сандански в 2:30 минахме границата(още не беше пусната новата отсечка). По изгрев минахме покрай Йоанина и като слязохме от магистралата в едно селце спряхме на кафе.Ободрени продължихме към Лефкада като една идея забавихме темпото, защото бях сложила час-два аванс, а ние гонехме ферито Васили-Сами по обяд. Към 9:30 бяхме във Василики и се отдадохме на разходки, хапване, мотане до 12:30 , когато се качихме на ферибота. Към 14:45 кацнахме на пристанището Сами и тръгнахме към Влахата, но решихме да съкратим пътя да не ходим почти го Аргостоли е....Голяма грешка. От манастира Св.Герасим цепихме директно към Влахата – на метса нямаше път, а там където имаше беше тесен, прашен, завои и денивелация.... Ние сме лесни джип сребрист нито закачаме, нито ни личи прахоляка. Но другите две коли(тъмно синя и черна) бяха си изравнили цвета с нашата, а едната и нисичко БМВ бяха закачили няколко пъти. Живи и здрави пристигнахме и лесно намерихме райското кътче, където отседнахме следващите 6-7 дни..... Разтоварихме се и умрели от глад тръгнахме пеша някъде наоколо да хапнем(обядваме) – Да ама НЕ – повечето места работеха след 18 или след 19 часа и така се озовахме в прекрасния ресторант Андромеда с уникална гледка както към морската шир и Закинтос , така и към планината , която се издига. http://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g775845-d1540326- … nian_Islands.html

Освен прекрасната гледка, уникално вкусно ммм.. и много любезен персонал. Там ядохме най-вкусния Кефалонийски пай и превъзходно телешко...
На следващия ден се успахме и понеже вече беше 11:30-12 часа решихме да посетим по-близък плаж, като изключваме кварталните Трапезаки и Лурдата тръгнахме в посока столицата с идеята Авитос бийч. Авитос бийч само погледнахме и веднага към следващия плаж – тясна, много тясна ивичка пясък и на влизане във водата няколко метра камъчета и камъни – нищо общо с това, което бях гледала в нета Тръгнахме с идеята да се установим на малките пясъчни плажчета около летището, но нещо пътя.... и гледам табела Макрис Гиялос и все пак там. Приятно плажче с хубав бийч бар и малка свободна зона. Имаше вълни и доста боклуци във водата, както и да е издържахме няколко часа. За вечеря решихме да посетим таверна ''При Спиро'' в нашето село – имахме големи очаквания, но останахме разочаровани. Храната предварително готова се претопляше на микровълнова .... - е познайте ронливия Кефалонийски пай след МВ какъв беше ? , но узото и салатката бяха ОК
Ден трети – Миртос – наистина невероятен плаж с белите обли камъчетата, с онзи НЕистински цвят на водата и лесно достъпен. От южната част на острова си е път , но всеки километър си заслужаваше. Пътя в проблемната част прекрасен новоизграден асвалт като стъкло, но с много завои ... След плажа естествено се отправихме да хапнем в Асос и да хвърлим поглед. Гледката отгоре към Асос е зашеметяваща.....а като слезеш долу е малко, спокойно и тихо , все едно времето спря От няколкото тавернички на кея избрахме едната(не помня името).  Цените като навсякъде и естествено ние си поръчваме всеки по салата и порция октопод на скара - много вкусен октопода и за първи път огромна порция (целия октопод). Та с тези порции колко бяло вино се изпии... и естествено нямаше време за следобеден плаж.
На вечерната спявка за следващия ден решихме нещо близо с по-малко завои – Каминия/Мунда бийч Разкошен плаж ....., широка ивица, фин пясък, плитко море, въздух от всякъде. Ние се установихме след Каминия в началото на Мунда доста преди хотела. Почти нямаше хора, нямаше вятър, водата гладка и тишина - имахме усещането, че все едно сме си на собстен плаж и така до късен следобяд (не ни се тръгваше).
След този лежерен ден за следващия(ден 5-ти) реших Антисамос и Мелисани. Антисамос – невероятен плаж – гледка, вода..., но много навалица. Добре, че по-навреме отидохме и успяхме да се класираме на първа линия в свободната зона Навсякъде има рибки по плажовете , но тук влизаш между рибките във водата . Децата доволни и щастливи от голямата игра с рибките. След 2-3 часа трябваше да тръгваме, защото ни чакаше Мелисани – красота, която виждаш, но фотоапарата не хваща цялата. На прибиране от Мелисани пътя ни минава покрай  манастира Св. Герасим, който посетихме и след него задължително през винарната
Вечерта бяхме си резервирали отново в ресторант Андромеда, където всяка вечер е тематична от към музика и за наш късмет тази вечер бяха само ретро хитове 80-90.... супер, като изключим, че беше толкова силен зука, че думичка не можеш да си кажеш.
На следващия ден след прекрасната диско вечер станахме с час-два закъснение от предвиденото и бързо се отправихме към полуострова и по-точно плажа Атерас – малко прекрасно плитко плажче с тясна ивица, но невероятен чар... и две фантастични таверни. Горната Рибна таверна обърка още повече програмата (откарахме един дъъълъг обяд). След , което бързо се отправихме към Петани, който ни чакаше спокоен и тих с характерния син цвят на морето...- красота. Както се излежавахме с фрапенцата изведнъж излязоха страхотни вълни, които станаха голямо забавление , както за децата така и за нас )) След водния купон се втурнахме и към плажа Кси, защото бях планувала само един ден за тази част на Кефалония (за което много съжалявам). Кси ни посрещна спокойна,гладка вода като стъкло и пухкав, мек, фин пясък като брашно с невероятен цвят- оранжево/червено/кафяв... За наша радост беше късния следобяд и беше доста спокойно на плажа, където изчакахме началото на залеза и бързо към нашето село
Аргостоли – столицата- за съжаление имахме само няколко свободни часа за нея една привечер. Прекрасно оживено градче – разходихме се, снимахме залеза на фара, напазарувахме сувенири.
Кефалония е невероятна!!!, и искрено много съжалявам, че бяхме толкова малко време там.  Този остров заслужава минимум10-ина нощувки. Сравнително голям и има много какво да се  види.
Последната сутрин оправяне на багажа и бързо към Фискардо за ферибота към Лефкада, където имахме резервирани две нощувки във Василики.
 Предната година, когато бяхме на Лефкада не успяхме да стигнем до Василики и съответно до много желания от мен плаж Агиофили, затова сега 2 нощувки там По-точно бяхме в Понти, което е почти свързано с Василики. Бяхме към 13-14 часа в хотела, но нещо ни домързя и уж да дремнем за малко се събудихме късния следобед и направо в таверничката от другата страна на пътя до полунощ... На сутринта Агиофили – решихме да сме с наш транспорт, а не с водното такси, което не беше най-добрия избор. Както си караш в един момент пътя става черен (на нас не ни пречи много , защото сме с джип), но в един момент и той свършва, има една ограда и от там надолу  пеша по подобен песъчлив път ... Ентусиазирани около 10 минути ходене и съзряхме райска красота – Агиофили. Не сме от най-ранните и вече имаше доста хора на плажа. Намерихме си местенца на първа линия да боднем чадъра и всичко беше ОК, но след като пристигнаха 1-2 водни таксита усещането беше БГ плаж. Стана пренаселено, шумно, а и вече   беше към 15 часа , когато и темепратурните градуси бяха в своя пик решхме да се оттеглим. Само, че ходенето пеша в жегата сега беше в посока нанагорнище...
Вечерта си направихме разходка от Понти до Василики пеша – разстоянието е малко и добре осветено - много приятно А Василики вечерта беше много очарователен. Вечеряхме в една таверна на кея - който питахме всички ни я препоръчваха и наистина имаше защо, ммм..., но не помня името
Сутринта тръгнахме в посока БГ със задължително минаване през Лефкада(столицата), за да си купим от центъра(пешеходната зона има фирмено магазинче) от традиционния колбас и до любимата ми сладкарничка за чийзкейк...
Изморени и гладни на Мецово отбихме за късен обяд – еее разкош...красиво, чист планински въздух, вкусно...
Вечерта  естествено нашата задължителна програма на прибиране от Гърция отсядаме в Мелник. Ставаше късно и се обадих на нашите приятели от Алексовата къща(то е само механа) да намерят къде да нощуваме и да запазят една порция от превъзходния им джолан....
И малко снимков материал тук
http://dina2001.snimka.bg/sea/greece.828699.37166122