М-м-м, сега погледнах в сайта на нашата митрополия, но още не са оповестили кой ден в коя църква ще има вечерня. Явно много съм подранила 
Към края на месеца ги обявяват, щото те почват от първи.
- Публикувана: 9 юли 2016, 13:37 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2017, 14:02 ч.
Православието като начин на живот-6
Към края на месеца ги обявяват, щото те почват от първи.
Добро утро! 
Тук е дадена информация за постите:
http://www.dar-center.com/article/?article=1589
Богородичните пости започват на 1-ви август, като на 30-ти юли последно се яде блажно.
Тук е дадена информация за постите:
http://www.dar-center.com/article/?article=1589
Богородичните пости започват на 1-ви август, като на 30-ти юли последно се яде блажно.
Добро утро!
Тук е дадена информация за постите:
http://www.dar-center.com/article/?article=1589
Богородичните пости започват на 1-ви август, като на 30-ти юли последно се яде блажно.
Тук е дадена информация за постите:
http://www.dar-center.com/article/?article=1589
Богородичните пости започват на 1-ви август, като на 30-ти юли последно се яде блажно.
А това е темата тук във форумите на БГ МАМА. Там също има подробна информация за постите. Ще видите годишния календар на постите, как се пости, много рецепти и най-важното изискванията съм миряните за постите на Типика (Служебния устав) на БПЦ.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=894069
Spring, благодаря ти! Знам, че на 31 юли се заговява и от 1 август започва поста, но се интересувам по отрано, за да може като почнат да имам вече представа какво може да се яде и какво- не. Един вид да си напиша домашното 
Дядо Хаджия, точно такава темичка ми трябва! Линковете към нея ми дават отлични идеи
Дядо Хаджия, точно такава темичка ми трябва! Линковете към нея ми дават отлични идеи
Здравейте!Отново се включвам с въпрос.Въцърковена съм от близо година,през това време изчетох доста православни книги,статии,Новият завет. ..жадувам за още и още и вече съм си набелязала следващите книги,които ще си купя.Та въпросът ми е:Нормално ли е,когато откриеш истинния път веднага да започнеш да губиш приятели?Интересите ми толкова много се промениха и всичко друго ми се струва посредствено и глупаво-говоренето на празни приказки,ходене по заведения,по маникюриски няколко пъти месечно,по магазини и др.Усещам как все по-често предпочитам в свободното си време да остана насаме със себе си,да чета,да размишлявам.При мен и друго оказва влияние-откриването на вярата почти съвпадна с раждането на дъщеря ми и това донякъде промени приоритетите ми.Друго,което влияе е ,че никой покрай мен не споделя вълненията ми,нямам близък,който да е наистина православен и това страшно ми липсва.Споделете как е било при вас?
И аз бях така в началото, защото православните, които спазват канона (или като мен поне се опитват) са много малко. Повечето хора се смятат за християни само защото когато са на зор отиват в храма и палят свещ с молба да им се помогне 
А колко чуден е светът на православието! Мъдрите съвети на отците напътстват семейството; постите пречистват и душата, и тялото; молитвите те правят по- хармоничен и позитивен спрямо околния свят... Когато живееш по канона от теб извира само една мисъл- чувство: "Бог е любов"!
Съветвам те да потърсиш неделно училище в твоя град. Там ще срещнеш сродни души и ще получиш отговори на въпросите си.
Тук, разбира се, си също добре дошла
И аз съм нова в този форум! Заедно ще опознаем необятната вселена на нашата вяра и ще се опитаме да възпитаваме децата си, така че да избегнат съблазните и да разпознават добро и лошо, защото Исус е казал: "Не те моля да ги вземеш от света, а да ги опазиш от лукаваго!" (Цитирам по памет, моля за извинение ако е неточно.)
Толкова от мен за сега. Лек и богопаметен ден на всички
А колко чуден е светът на православието! Мъдрите съвети на отците напътстват семейството; постите пречистват и душата, и тялото; молитвите те правят по- хармоничен и позитивен спрямо околния свят... Когато живееш по канона от теб извира само една мисъл- чувство: "Бог е любов"!
Съветвам те да потърсиш неделно училище в твоя град. Там ще срещнеш сродни души и ще получиш отговори на въпросите си.
Тук, разбира се, си също добре дошла
И аз съм нова в този форум! Заедно ще опознаем необятната вселена на нашата вяра и ще се опитаме да възпитаваме децата си, така че да избегнат съблазните и да разпознават добро и лошо, защото Исус е казал: "Не те моля да ги вземеш от света, а да ги опазиш от лукаваго!" (Цитирам по памет, моля за извинение ако е неточно.)Толкова от мен за сега. Лек и богопаметен ден на всички
Цитат
Нормално ли е,когато откриеш истинния път веднага да започнеш да губиш приятели?
Вярата може да е тиха, да не пречи на общуването и светския живот. Не е нужно да обърнеш всичко с хастара наобратно.
Цитат
Нормално ли е,когато откриеш истинния път веднага да започнеш да губиш приятели?
Вярата може да е тиха, да не пречи на общуването и светския живот. Не е нужно да обърнеш всичко с хастара наобратно.
Ето защо светиите са бягали от света и са търсели усамотение - когато човек навлезе във вярата, вече може да ги разбере.
Вярата може да е тиха, да не пречи на общуването и светския живот. Не е нужно да обърнеш всичко с хастара наобратно.
Цитат
Ето защо светиите са бягали от света и са търсели усамотение - когато човек навлезе във вярата, вече може да ги разбере.
Цитат
През останалото време аз съм си аз и си нося убежденията и вярата тихо, защото прекаленото "проповядване" често дразни и води до обратен ефект.
Цитат
Ето защо светиите са бягали от света и са търсели усамотение - когато човек навлезе във вярата, вече може да ги разбере.
Дааа, съгласна съм напълно. Пътят е много дълъг, но се радвам на всеки, който го е открил и тръгва по него! Дай, Боже, всяка една душа да се спаси! Искаме да сме полезни на близките си, искаме и те да намерят истината, но човек се учи кога да говори и кога да замълчи, защото на болния не му е приятно да му бъркат в раната, а и всеки сам трябва да осъзнае, че има нужда от лечение.
Цитат
Дааа, съгласна съм напълно. Пътят е много дълъг, но се радвам на всеки, който го е открил и тръгва по него!
Затова мисля, че трябва да търсим баланса. Крайностите са фанатизъм.
Цитат
Дааа, съгласна съм напълно. Пътят е много дълъг, но се радвам на всеки, който го е открил и тръгва по него!
Затова мисля, че трябва да търсим баланса. Крайностите са фанатизъм.
Именно!
а не като придошла река да се разлива и залива близките си със своето знание и вяра.
Прекрасно и точно казано. Ама така ми се иска ...
. Това изкуство да си държа езика зад зъбите и да не се "лея" без да има "жадни" наоколо още не съм го усвоила. И не знам дали някога ще мога.
Ще ми се да имам способностите на milmich.
Антония М, миличка, мисля, че е напълно нормално това, което преживяваш. Естествено, аз не мога да не призная, че са прави всички, които вече са писали по темата. Аз самата си мислех тези неща: вярата трябва да ни приближава към другите, а не да ни откъсва от тях. Ноооооо това не се случва изведнъж. А за съжаление дори е възможно изобщо да не се случи. Да сме в църквата, да се изповядваме и причастяваме, но вечно да сме една педя по-близо до Бога от другите и това да ни отдалечава от тях. Идеалът е да се чувстваме по-долу от всички и това да ни приближава до Бога.
Сега, да те успокоя, мисля, че всички или почти всички новоначални минават през този етап. Мисля, че това е подобно на онзи млад човек, когото Господ призовал да остави баща и майка и да тръгне след Него. Чуваме призива на Бога и се устремяваме с цялото си сърце към Него. И така трябва да бъде, за да можа вярата ни да има здрава основа. Нали в псалмите пише да не общуваме с "нечестивеца".
За финал една смешка: една от първите ми изповеди, аз смутено споделям, че, когато се видим с вярващи приятелки след служба си говорим за ежедневни неща, не за Бога и вярата. Тогава свещеникът разумно ми каза: "Поне са вярващи хора." Така че, винаги ще се намери нещо, което не сме си представяли, че ще ни се случи извън прочетеното в книгите.
Сега, да те успокоя, мисля, че всички или почти всички новоначални минават през този етап. Мисля, че това е подобно на онзи млад човек, когото Господ призовал да остави баща и майка и да тръгне след Него. Чуваме призива на Бога и се устремяваме с цялото си сърце към Него. И така трябва да бъде, за да можа вярата ни да има здрава основа. Нали в псалмите пише да не общуваме с "нечестивеца".
За финал една смешка: една от първите ми изповеди, аз смутено споделям, че, когато се видим с вярващи приятелки след служба си говорим за ежедневни неща, не за Бога и вярата. Тогава свещеникът разумно ми каза: "Поне са вярващи хора." Така че, винаги ще се намери нещо, което не сме си представяли, че ще ни се случи извън прочетеното в книгите.
Препоръчани теми