Православието като начин на живот-6

Антония, и аз ще се съглася с казаното от другите до този момент.

Ти имаш щастието да изпитваш в момента онова състояние на блаженство и всепоглъщане от вярата, което изпитва всеки новоначален. Този опит е колкото приятен, толкова и полезен за теб. Бог ти дава да усетиш колко е благ Той  и как може да задоволи всяка една потребност на човешкия дух - така, че дори да нямаш нужда от човешко общуване.  Но имай предвид, че колкото ярко е това усещане, толкова по-угнетяващо е по-късно усещането, че Бог те е оставил и си без Неговата благодат. Защото новоначалните биват хранени с мед и мляко, но след това се подлагат на изпитания - униние, чувство за безнадежност и тъга, които са много тежки за преживяване. Вярвай ми, изпитала съм това. Бог те обича и затова няма да те остави без подобно изпитание, затова не бъди безгрижна сега, а се постарай да използваш това благодатно време, за да се утвърдиш във вярата, да укрепнеш в молитвата. И в никакъв случай не прекъсвай връзката с приятелите си. Ще имаш нужда от тях, както и те от теб. И мисля, че ще постъпиш разумно, ако не даваш толкова външен израз на вярата си пред тях. Нека те забележат първо благоприятна промяна в теб - в характера ти, а не в привичките ти. Така няма да ги смутиш с промяната в теб, а и няма да ги настроиш против себе си и против вярата. Имай предвид, че от момента на обръщането ти към вярата, за всички около теб ти ставаш PR на християнството. Не забравяй това. И се постарай да си намериш подходяща християнска среда - по-опитни от теб християни, горе долу на твоята възраст, с които да общуваш и да обменяш опит. И все пак, мисля че най-добре е да откриеш добър духовник, който да те съветва духовно. Защото ще имаш нужда от него, най-вече в моменти на колебание и съмнения, които няма как да избегнеш.  Успех!

Благодаря на всички Ви за отговорите!
Само да поясня:Вярно е,че в началото бях толкова щастлива от откриването на спасителния път,че исках да кажа на всички-да се покаят,да се изповядат,да живеят по Божиите заповеди,за да се спасим...но ентусиазмът ми бързо угасна,като усетих,че не всички са на моята честота и че явно пътят всеки сам трябва да открие,с Божията помощ и до проповеди така и не се стигна...Само до един спор с близки, които твърдяха,че иконопочитанието е едва ли не идолопоклонство (в което и аз неотдавна вярвах) й тогава всъщност разбраха...а за този спор съжалих,защото осъзнах,че Бог няма нужда от защита...и спрях,сега гледам да си живея вярата тихо,както някой от вас беше казал.
Вярно е че най-вероятно аз съм причината за загубата на някои приятелства,но не и заради моите проповеди,защото почти никой не знае за вярата ми...по-скоро загубите се случиха,когато бях търсеща и объркана,преминаваща през изпитание...

Антония, пътят на всеки християнин е уникален.

За укрепването във вярата много може да ти помогне четенето на Патерика - съставен от истински случки от живота на различни аскети (монаси, отшелници), от които са придобивали духовния си опит. Разказите са простички и лесно разбираеми, а и забелязах, че с годините ми стават все по-любимо четиво.

Симпатикония Благодаря,
Определено имам нужда от подходяща християнска среда и полезна литература...Вярвам,че с времето и с Божията помощ и това ще стане.Опитен духовник незнам дали съм намерила,но свещеника,който избрах за първата си изповед ми помогна изключително много,благодарение на него се обърнах и познах православието.Много се надявам,че той е правилният човек,защото винаги е готов да отговори на въпросите ми,колкото и глупави да са те по-някога ☺ Открих и вас,от тук също научавам много.Слава Богу!

Antonia, като гледам какво пишеш, ми се струва, че си намерила чудесен свещеник. А това е голямо щастие! Бъди сигурна, че Бог ще се погрижи за теб да срещнеш точните хора в точното време. Това е най-трудното да се научим на търпение и доверие в Божия промисъл за нас. По човешки все ни се искат разни други неща, дето ги нямаме...

Леле, хора, не остана! Два дни и почва постът!!!  Кажи-речи почнал е вече.

mama Barba,Вярвам че е така!
Преди повече от 3 години,когато дъщеря ми ставаше на 40дни аз почти нищо незнаеща за православието я заведох в Църквата за чиста (очистителна)молитва,бях чела някъде,че така се прави.Свещеникът ми направи силно впечатление,много ми хареса,отдели ни доста време.Тогава наближаваше Великият пост и той ми каза ,че е хубаво да постя,въпреки кърменето (поне една седмица)Аз не го послушах,но тогава още си казах,че когато приключа с кърменето ще започна да постя.И така година и половина по-късно започнах да постя само през четирите поста в годината...Мина време и усещах,че сякаш започвам нещо,а не го довършвам..И когато за първи път реших да се изповядам знаех вече при кого да отида...Така открих човекът,който ме обърна към вярата...
Незнам защо споделих това,извинявам се ако съм досадила на някой...
Лек и спасителен пост на всички..☺

Antonia M, абсолютно съм убедена, че на никого не си досадила. Приятно е да се чува/чете пътя на другите. Хубаво е да се споделя и чувството и опита. В крайна сметка не сме стадо, хора сме .

Да, и аз това си мислех снощи как изобщо не остана до поста .

Добро утро! Първата ми работа за днес е да видя какво ново има тук    Много неща сте написали и всичките са хубави и вярни. В началото човек наистина изпада като в еуфория  , но после всичко си идва на място  


[quoQte author=mama Barba link=topic=931910.msg33495847#msg33495847 date=1469796238
Леле, хора, не остана! Два дни и почва постът!!!   Кажи-речи почнал е вече.
[/quote]



 Но първо са заговезните. Моите деца най- обичат този момент, защото им позволявам те да се развихрят в кухнята и да приготвят каквото искат  

Antonia M, изобщо даже не ни досаждаш. Благодаря ти, че сподели част от опита си. ЖДК е права, всеки от нас е личност и обикновено важните неща са точно в подробностите.

elito_bu, страхотна идея! Моят големият син вече е на седем години и вероятно ще трябва да пости вече, макар и облекчено. Благодаря, че ми напомни да се обадя да питам какъв пост да спазва. Сигурна съм, че особено за него ще е много важно да има заговезни.

Ако имате идеи за православните пости от кулинарна гледна точка ви очакваме в другата тема. Всички теологични аспекти на постите бихме могли да обсъдим тук.

За деца постът е облекчен. Само без месо. Мисля, че сега лятото няма да има проблеми, при тези жеги и изобилие от плодове.

Мисля, че децата спокойно могат да се лишат и от млечни. Дори ще е доста полезно за тях, предвид какво съмнително качество са млечните продукти на пазара. Но, разбира се, трябва да им се подбира храната много внимателно, за да не се превръща поста в изтезание. Към млечните храни се изгражда зависимост, която понякога се преодолява много трудно.

Една мъничка подготовка за тези, на които предстои изповед и причастие 

Здравейте отново!
Моля ,някой да ми препоръча книга за подарък на моя близка,която ще има имен ден на 15.08.Жената е вярваща,но се увлича по Дънов и разни философии, рядко посещава протестантска църква (бях писала вече затова),не отхвърля и православието,но смятам, че не е запозната с истинското такова.Много ми се иска да избера подходяща книга(тъй като ще е първа православна книга за нея),която поне ще я накара да се замисли,но се притеснявам да не избера такава,която да и дойде тежка и да я отблъсне.Първоначално мислех за книгата на отец Владимир Дойчев- "Среща с живота",но сякаш не съм съвсем сигурна!?

Ако има съпруг бих препоръчала книгата "Тя и Той" на отец Павел Гумнеров.