Всяка мама гушка вече малко ЮНСКО човече

Не е това причината, разбира се А и аз познавам доста близнаци,които не са инвитро и още поече инвитро бебета,които не са близнаци;) Божа работа си е

Извинявай, че така любопитствам, но наистина не съм чела поста ти относно бебетата.

Няма проблем,то може и да не съм писала в тази тем.

Отдавна , някъде 2 месеца преди да родя на един обяд обяснихме с ММ на свекърва ми , че не желаем помощ, а евентуално ако ни потрябва ще кажем (което няма да се случи щото мразя да ми се пречкат и да ми дават наклон) и също , че поне до 8 9 месечен няма да позволявам никой да ми пипа детето докато не "укрепне" . Е тя заяви , че бебето ми ЩЕ има колики и ще ми трябва помощ, да ама не , все още не съм опряла до нея. Тя беше съгласна и с усмивка прие всичко, ииии в момента в който родих нещата се промениха   . Сега ми е сърдита, казва уж на ММ че не е ама жените тези неща ги надушваме , и мъжа ми преди 40тия ден да дойдат им казал , че не искаме да пипат бебето още и тн ( понеже с него сме на едно мнение за всичко и имам пълната му подкрепа за желанията си )  но когато дойдоха и докато държа бебо да им го "покажа" тръгнаха да го хващат за ръцете , аз го дръпнах, после на изпращане пак само че за крачето и опит за целувка...само я изгледах и нищо не казах щото то всички разбраха..и също каза на 3 4 пъти ОЙ НА МАМА ...пффф накрая казах ОЙ на баба и така... Ако не им се каже навреме ти се качват на главата.Не ме вълнува и дали ще се сърди, не завися от нея , а и знаем едно време как са гледали деца, хвърлени на бабите и да се оправят..само на 5тия ден дойде за 20 мин защото предния ден се тръшкала че няма да си види внучето и такива глупости и ние щото сме добрички я извикахме да го ВИДИ!!! замалко ..тъкмо бях изкъпала бебо  и докато взимам памперс му хвана малкото 5дневно краче да го разтривала и опъвала, че да се изпъне  е бутнах и ръката и обясних че е абсурдно това което искаше да направи а и не е желателно да го пипа още ..та затова си държа на изискванията.
Да не превръщам в оплакване от свекърва темата ама ми станахте близки, а и съм мара подробната , ще ме извинявате  

И аз съм така със свекърва ми.тя все се бие в гърдите че сама у изгледала трима сина (което се оказа , че не е така-майка й ми разказа). И понеже все нещо не правя както трябва още докато бях бременна,даже гледаше все да дърпа ММ в страни и да му говори...реших да се преместя при майка ми . понеже живеем в един блок със свекито си взех багажа,мъжа и да ме няма. Представям си какво чудо щеше да е ако бях останала там...иначе и тя казва,че не е сърдита ама тези неща се усещат,но не ми дреме...8 години говореше колко ми се радва пред сина си,а зад гърба ми се опитваше да ни разделя ама тя и с другата си снаха така постъпва(даже пред мен е говорила лошо за нея!!!),но Господ си знае работата-сега вижда внуците си само на големи празници и толкова. И все пак намира време да се оплаче дори по телефона на синовете си от снахите...колкото до внучетата не е особен фен да ги гледа или целува и да им се радва въодушевена. Иначе и ние с ММ си я гледаме самички. Майка ми я обожава и когато ми се наложи само на нея имам доверие да я оставя и то за час два,докато си свърша работата,но все мисля как е и се обаждам през 15тина минути...ей така. Но сме решили с ММ да си подарим един ден на плажа и да я оставим на баба й:)Сега когато коликите минаха и преди да дойдат зъбките е най-подходящият момент,че после...
А догодина с нея на морето

Много сте ми странни с тази ревност. Аз пък на всички давам да я гушкат, пипат и т.н. То доста хора се притесняват да гушкат такова малко бебе, но който иска е добре дошъл. Свеки малко прекалява с носенето и дундуркането, но си трая. В крайна сметка не е всеки ден

Леле, момичета, чета ви и се чудя да се радвам ли или не, че нямам такива проблеми със свекървата. Ама аз и не ревнувам децата от никого, та може и от това да е. Свекървата е рускиня, та не знам дали заради това ама един път не ми е дала акъл за нещо или да не е съгласна с това, което правя с децата. Т.е. поне пред мен. Като вземе каката не знам какво прави,ама и да не е точно каквото аз искам си мълча, тя няма да мисли лошо на детето я Но определено го няма това налагане на мнение както при българските свекърви. А ми помага жената, особено с каката. Сега е в Англия при племеничката и липсва. Не че не искаме сами да си ги гледаме с баща им, но аз помощ не отказвам, така щадя и себе си и моите нерви. И аз давам на всеки да взема беба, ама много желаещи няма    Само по крачетата я галят.

С прадишния ми брак случих на свекърва,ама на мъж и баща не,сега е обратното и е за предпочитане . Моята "ревност" по-скоро е свързана с това да не изпусна някой прекрасен миг,защото дечицата всеки път се събуждат различни и пораснали. Баткото го гледах с огромната помощ на майка ми. Сега си давам сметка,че за да мога аз да си почивам,тя е била свидетел на събужданията му,например,хиляди пъти повече от мен и още куп неща,които аз пропуснах. Сега се наслаждавам на всеки миг и дори,когато не му е добре на мъничето,предпочитам аз да го успокоя. Помощ приемам само за домякинството,но такава от свекърва ми няма да видя,нищо че е на един етаж разстояние,а и май и това не искам от нея. Справяме се засега. Малко гледаме като изстребители,но сме щастливи изстребители Бяхме отписали вече,че може да имаме дете,пък то просто си дойде,когато трябва и сигурно,защото трябва Така че никакви свекърви и негативи не могат да ни съборят. Достатъчно е това малко чудо да отвори очички и да ни се усмихне. Така че сега наваксвам жадно това,което пропуснах с баткото. Ще ходим на планина за няколко дена и мисля,че ще успеем да направим един бърз "рефреш" и с нови сили да продължим да се радваме на красивите неща в живота.

И понеже ми се струва,че писах малко да добавя за безпричинните разплаквания, втренчени погледи в нищото,усмивки и смях за нищо конкретно... Децата ни си идват и с памет от друг живот,и с умения да виждат неща,които ние не виждаме,и да усещат неща,които ние не усещаме. С баткото имам ясни спомени за такива моменти,които даже са ме стряскали,защото са неизвестни и някакси в първия миг плащещи за нас. След първите такива моменти просто ги приех и като имаше такива "реакции" започвах да му говоря неща от рода на "е,кой те ядоса сега... какво толкова смешно ти казаха..." Абе... пълна лудница,но да,вярвам,че те ни избират и че дълго време имат свой неизвестен свят за нас.

Мами, някоя от вас пазарувала ли е от алиеспрес?

да

Доволна ли си от нещата им? Това което си поръчаш това ли пристига?

Там са много продавачи. Гледай мненията на купувачите. Иначе аз проблем не съм имала.

А за колко време горе-долу ти идва поръчката?

Много си права-и аз предпочитам свестен мъж пред добра свекърва/последното ми звучи като виц/,но си мисля , че дори да искаше да ни помага с детето нямаше да й се доверя...предвид качеството на манджите й и останалите неща , които прави...
Аз също предпочитам ако се наложи да се обърна към майка ми...поне знам , че ще съм спокойна. Но и ние с ММ си я гледаме самички и се радваме на всяка нейна беззъба усмивка и прозявка,на всяко кихане,след което следва учуденото й ''ауу'',преживяваме всичко заедно с нашето човече. А колкото до това какво сънуват и се страхуват,Hipo, може ида си права защото гледам в очите й и виждам как ме гледат с разумен поглед на зрял човек. Но все пак го отдавам на реакцията на всички преживяни през дневната разходка нови и непознати звуци и картини,които няма как да не се отразят на нервната система и подсъзнанието,което пък се проявява в сънищата. Мисля,че вече започват да се осъзнават и ориентират и първото,което е е страхът /който е основа на чувство за самосъхранение/,страхът да не са сами или изоставени. Така си и обяснявам защо искат да спят между мама и тати,а не в самостоятелната кошара,да заспиват гушнати в ръцете на мама или тати и мисля , че така е правилно поне до годинка-да не се отказва на детето и това не е глезене,а потребностза да може да се постави основа на близост и доверие при родител-дете по нататък.а каква по-хубаво от това тинейджърът ти да ти споделя как е минал денят му и да търси съвет? Смятам, че основата на този вид по нататъчни отношения се поставя именно в момента и то не с отказ и опити за твърде ранно възпитаване.