Случи ми се нещо странно XIV

Аз съм от видинския край и моето село е близо до Шишенци. При нас няма нищо де, но познати са ходили и са казвали, че не всеки път може да се чуе нещо и, ако се чуе то е за 10 минути. Не повече. По разказите на хората, които живеят там е ясно, че наистина има нещо, но аз мисля, че в повечето случаи са чакали. Те и при нас се чуват. Самата история за изкланите сватбари за първи път я чух от госпожата ми по български в 9 клас. Вечерта ме беше страх да отида до кухнята

Доста неща имам да разказвам,но нямам време да ги напиша наведнъж.

Сега се сетих за един случай,в който интуицията(или нещо друго) ме спаси.
Бях 5-ти клас,първа смяна.Зима е,навън студ,сняг и поледица.Закъснявам за първият час а имаме контролно.Много бързах,вече вървя до сградата на училището и изведнъж един глса ми казва "Спри!" То не че чух глас,ами вътрешно,все едно сама на себе си го казах.И спрях.Секунда по-късно пред мен се разби огромна ледена висулка.Повече от метър дълга,доста дебела.Направо щеше да си ме е убила,ако не бях спряла.
После от училището бяха преградили мястото и почистиха висулките.

Разказвайте повече истории за Шишенци (или подобни), интересно е ......
И сега какво излезе, че в Шишенци май най-странното нещо са синеоките хора, да?

Ами честно казано аз съм малко объркана. След като чувам чакалите и знам, че звуците, които издават приличат на звуци от малко дете (каквито най-често хората чуват в Шишенци) и съм чувала и истории на хора, които просто отиват там на гости, вечерят навън и се забавляват. Не изпитват никакъв страх, а обратното, си мисля, че там няма нищо. Пък от друга страна историите на възрастните и погледа им ме убеждават, че там наистина има нещо, а един друг приятел ми беше казал, че негови познати се опитали да запишат шума, но на записа нямало нищо. Колкото до самите самодиви, не съм чула някой да ги е видял

Как да измеря колко знам? И изобщо- темата за професионалисти ли е  Преди не беше (когато беше забавна).

От както се помня имам проблем с птиците, имам чувството, че не ме виждат. Десетки са случаите, в които ми се удрят гълъби в главата или в парка врабчета се катерят по мен. Черешката на тортата беше преди две години, когато бяхме на едно шоу в чужбина с най-големите екземпляри от птичия вид. Първият атракцион беше с белоглав орел, който буквално катастрофира в главата ми-такъв стрес преживях.
Скоро говорих с моя позната, която се занимава с духовни практики и тя ми каза, че явно вибрациите на тялото ми са в такава честота, която птиците не регистрират.
Ще ми е интересно ако някой знае нещо повече по въпроса.

Чета темата и видях, че тук сънища не се коментират, но аз не намирам темата за тях. Да не би да е изтрита ?

Да си разтълкуваме съня - 9

Благодаря ти, явно не съм търсила на правилното място

Историята на Лунна Пътека ме подсети как докато и ние живеехме в чужбина се нанесохме в привидно хубав, обновен апартамент в тих квартал. Странностите почнаха скоро след това. След като свикнахме с тях, почнаха и ескалациите до няколко случки, които не ми се споделят, защото само който е преживял вярва, а който не е реагира с насмешка и скептицизъм. Но е интересно колко от нещата се припокриват...

Беше ужасяващо преживяване, но съм благодарна за което.

Бабунка, разпали любопитството. Сподели, моля те.

Ами, почна се със стандартните почуквания, дращения, тропания посред нощ, като ние всеки път рационализирахме. То не бяха съседи, мишки в стените и т.н. дори когато звукът съвсем отчетливо идваше от ъгъла на стаята или прозореца.

Продължи се с явно усещане за течение  тип когато някой/нещо минава много бързо покрай вас и усещате струята студен въздух, от която настръхвах. Докато лежахме в леглото. Понеже по това време бях родила второто си дете и той отказваше да спи в кошарата, го слагахме между двама ни на спалнята, защото имах много отчетливо чувство, че не трябва да е от външната страна (откъдето редовно ме лъхаше тази струя). Кърмех го редовно на поискване, но изведнъж ми спря млякото от дясната страна. Години по-късно кърмя третото си дете и продължавам да нямам мляко от дясно. Лекарите не ми дадоха логично обяснение защо нямам кърма в дясната гърда. Все едно е пресъхнала. Няма да казвам каква смешна гледка съм налята отляво, а отдясно - йок. И преди да предложите - давала съм и отдясно, и със стумилиране пробвах...просто край оттогава.

Това тягостно усещане, което и другите споменават го имаше и при нас. Нощем ескалираше до тих постоянен ужас. Аз по принцип работя нощем, но тогава изрично чаках да видя първите лъчи на зората, за да заспя. Имах чувството, че не трябва да спим всички едновременно. Погледът ми постоянно се изместваше в ъгъла на стаята; години по-късно прочетох една книга по темата, където едно болно момче плачело и се молело на техните да не го остаят сам, защото 'they are grinning at me from the corners'.

Пръскахме и със светена вода и икона сложихме, но тогава почнаха сънищата. Еднакви, отвратителни, страшно затормозяващи. В момент на тотална слабост и чисто инстинктивно започнах да се моля (насън, защото поради завишен интерес към окултни практики на младини мога да практикувам lucid dreaming и си наложих да казвам Исусовата молитва - нищо друго не помагаше да се събудя); тогава започнах поне да се събуждам с облекчение.

После се появиха буболечки изпод килима. Отново рационализирах, че това може на всеки да се случи, но що буболечки съм изринала - само аз си знам. И накрая ескалира до нещо, което мога да опиша само като нападение. Посред нощ в апартамент, където всички спяха по това време.

Така или иначе по това време вече бяхме взели решение да се махаме от Шотландия и около месец по-късно се прибрахме в България. Изповядахме се, кръстихме малкия си син и всичко спря. Тогава и научих, че "crosses keep them at bay". Най-гадното в цялата работа беше , че обектът на интерес в сънищата ми беше некръстения ни син, когото аз не можех да предпазя по никакъв начин (освен с молитвата, която ме събуждаше преди да е станало най-лошото). После всичко спря, както казах.

Олелеее,много гадно е било.Добре,че вече не ви тормози!

Майка ми, Бог да я прости, се занимаваше с магии. В смисъл, тя не можеше да прави, но ходеше при такива хора. Не можеше да понася мъжа ми. Просто като го видеше и личеше каква неприязън изпитва. Тя по принцип не беше добър човек, не само с нас, а с всички хора, но това е друга тема. Та мъжът ми, който е мега спокоен човек, отгледан от жена, която до кръщенето на големия ни син не беше влизала в църква, е възпитан като тотален скептик. Ама просто абсолютен! Никога нищо такова не го е интересувало нито с добро, нито с лошо. Нямаше нищо против сина ни да бъде кръстен щом аз го искам, но му беше все тая като факт, който според него не променя нищо. Самият той, разбира се, никога не беше ставало дума да го кръщават някога. Като се родиха близнаците ни, поради ред обстоятелства, не бяха кръстени.
Преди време разказах, че мъжът ми има странни сънища и една жена, която не познавам, и тя нас също, ми каза ей така от нищото, той да обръща внимание какво сънува, защото не е случайно.
А имаше вкъщи момент, когато изчезваха дрехи - мои, на мъжа ми, на децата... После се появяваха на места, на които не съм ги слагала никога. Бяха все тениски, потници, такива неща. Тогава не знаех още, че майка ми ходи по врачки... а тя е носела наши дрехи да им баят или каквото там се прави. Една сутрин мъжът ме се събуди и каза: сънувах, че жена ми каза: на теб ти е направена магия! Сложи под леглото си ръкав от риза.

Каза ми го и на мига го забрави, но аз, която също съм отчасти скептик, не го забравих. Имаше период, в който с каквото и да се захванеше мъжа ми, не вървеше. Без работа, проблеми със здравето до момент, в който едва оцеля и аз междувременно научавайки за заниманията на майка ми, се сетих за този негов сън. Извадих от гардероба първата негова риза, която ми попадна пред очите и отрязах ръкава. Сложих го под матрака на леглото ни.
Всичко в този живот ни е вървяло трудно до един момент... Двамата с децата, сами във всичко... С майка ме отношенията бяха вече на ръба на закона!
На 48 години изведнъж мъжът ми каза: искам да се кръстя! Което беше направо шок за мен. Той да поиска сам това?! Питах го как и защо, не обясни, просто каза, че така го чувства. Решихме да направим кръщене на тримата - на него и на малките ни синове, които вече бяха на 15 години. Ритуалът беше в местната църква, близо до която живеем и за мое учудване продължи повече от час и половина! Присъствала съм на други кръщенета и не е продължавало толкова време. Като свърши, споменах пред свещеника - млад човек, че много дълъг ритуал, а той много загадъчно се усмихна и само каза: така трябвяше за вашите момчета.
Сега като се замисля, точно от тогава насам животът ни се промени. Не знам какво значение за живота на човек има покръстването му, но в случая донесе добро. Чувала съм и от други хора като някой е зле, да питат: кръстен ли е? Нека се кръсти и нещата ще се оправят.
Извинете за дългия пост, но четейки преживяваниятя на babunka се сетих за това.

Babunka, като момиче имах такива усещания вечер, в момента в който си легна започвах да "виждам" и усещам в тъмното някаква топка, тъмна,  черна винаги в един и същ ъгъл на тавана, ставаше ми тежко, не можех да спя, цяла нощ страх, заспивах на сутринта, в стаята където спях имаше витрини с чаши редовно се пръсваха сами, не помня по кое време изчезна това усещане, но беше ужасно, аз също не бях кръстена, на стари години се кръстих, заедно с детето ми, наистина сега по-леко върви всичко.