Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

  • 41 323
  • 492
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 690
Ако Абсурд ги знаеше тия работи, нямаше да се държи грубо, некултурно и да минава на лични нападки Whistling че чак и с шамари ме заплашва, стара чанта Joy

Много проблеми имаш, бабо. Във форумите не се решават, а само изпъкват.

# 376
  • Мнения: 24 377
Нападки на лс, изписани безумни страници, някой с невероятни за мен писания........
Темата вече трябва да се заключи, съгласна съм с останалите момичета по темата.

# 377
  • София
  • Мнения: 24 839
Ако Абсурд ги знаеше тия работи, нямаше да се държи грубо, некултурно и да минава на лични нападки Whistling че чак и с шамари ме заплашва, стара чанта Joy

Много проблеми имаш, бабо. Във форумите не се решават, а само изпъкват.
Ще ми покажеш ли поста, в който те заплашвам с шамари, о, еманацио на интелигентността и лежерния израз? Mr. Green

# 378
  • Мнения: 690
Вишно, защо се тикаш в шамарите?
Ти какво разбираш от мъже, като си на другия бряг и по дифолт не ги понасяш? Mr. Green
Че и медиум го играеш- на кристална топка ли гледаш или на женски пъп? newsm78
Вярно, че живея само между четири стени, никога не общувам с мъже /покемон ли беше това/?
Как успяваш всяка минута да стоиш във форум и във всяка тема едно и също нещо главата ти ражда?
Ама не, не ми се занимава с глупости. Стой си със здраве Simple Smile

# 379
  • Мнения: 13 324
Ами да, права е Absurt, всеки по различен начин може да покаже загриженост или тъга за случилото се. Ето, давам пример: 11 ч вечерта, аз болна и двете деца също, с температура, а моя мъж в кръчмата пиян. Ми сигурно се притеснява човека, чак и от мъка се напил. Ама всеки както може, така си показва чувствата (ако има такива).

За Бога, на твоя мъж трябва да му се помогне! Той изживява такава душевна криза, изразена в нападка към собственото Аз - поглъщайки вредния алкохол в лоша компания! Леле колко е загрижен, леле колко е раним!

Бързо, бързо обърнете се към адвокатстващата съфорумка да разясни дълбочината на душата и на тоя мъж.

А ти с децата дето сте били болни - айде стига толкова. Два дни боледуване са достатъчни, днес спретнати и усмихнати да вървите на пръсти, че да не му пречите на махморлука на съпружието.

# 380
  • София
  • Мнения: 24 839
Бързо, бързо обърнете се към адвокатстващата съфорумка да разясни дълбочината на душата и на тоя мъж.
Безсмисленото хапане е признак на изпростяване, но коя съм аз да ти преча, щом те напъва?

# 381
  • Мнения: 298
Уха! Както написах, не е нужно да си емоционален, да имаш вродено чувство за съпричастност и прочие, за да намериш начин да подкрепиш близките. Понякога се случва да има пропуски в човека, но ако помисли малко и реши да спазва човешкия кодекс, нещата се задействат. Прекрасно знам, че "имам свой начин да изразя подкрепата си" е тлъсто оправдание с гарнитура - "...и точка, твоя отговорност е да намериш нещо, което да интерпретираш като съпричастност, за да се самоуспокоиш". Ясно е, че всеки има личен почерк. И именно това е важното, да е почерк на необходимата операция, от която някой се нуждае. Не да си действаш без мисъл за другия, на автопилот и после да претендираш, че правиш нещо. Резултат няма.

За тия работи, ако не става автоматично - мислиш. Правиш го няколко пъти и става навик. А навикът - характер, както е известно на всички. Та "аз съм си такъв" не минава. Но ще мине пред авторката, поне този път. Така че, дами, пазителки и покровителки на мъжки души и сърца, може да се успокоите  Wink

Последна редакция: ср, 10 авг 2016, 16:17 от Yamato Nadeshiko

# 382
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Ще ме прощават някои хора, но обикалянето по магазини, докато твой близък е в болница и знаеш, че разчита на теб и те чака, е всичко друго, но не и изживяване на нещата по свой начин. Все едно ако на мъжа ми, не дай си Боже, се наложи да влезе в болница, аз да обикалям да си разглеждам и купувам парцалки и други неща и после да му се разкрещя, че не съм намерила точния парцал, който искам. И да го предупредя да не ми се оплаква, щото това е моят начин да покажа съпреживяване, съчувствие и подкрепа.  Stop

# 383
  • Мнения: 690
Ама вие още ли не разбирате?
Това важи само в ситуации, които са в полза на мъжа! Не е редно да се поставяме на негово място, родени сме нисши Joy и като такива сме длъжни да ги храним, чистим, перем, обличаме, напътстваме в живота baby_neutral и разбира се всичко това дискретно, че да не накърним мъжкото им его. Да не обръщаме внимание на нежеланието им да се грижат за децата, желанието им да пият или да изневеряват. Мъжките им работи Whistling

# 384
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Ама вие още ли не разбирате?

А, отдавна съм разбрала аз. Затуй от тийнейджърка ми е през да не казвам къде за мъжките "особености и различия". Старовремските разбирания обаче са страшна работа.

# 385
  • Мнения: 690
Абсолютно. Някои обаче са с промити мозъци и връщат няколко века назад от раз.

# 386
  • София
  • Мнения: 20 725
Ама вие още ли не разбирате?
Това важи само в ситуации, които са в полза на мъжа! Не е редно да се поставяме на негово място, родени сме нисши Joy
Твоите постове показват точно това.

La Sombra, когато мъжът каже същото като теб - какво правим? Когато отрича и не се съобразява с твоите особености и различия?


Авторката демонстрира типичното разминаване между мъжа и жената, ако не се беше случило това нещастие - можеше и да не разбере че определено не си пасват.
Напълно подкрепям Абсурт за нереалните мъже на съфорумките. много интересно се извъртя темата - не че техните мъже били такива, а такива трябвало да са отношенията в брака  ПО ПРИНЦИП. Ще падна...
И колкото и да отричате - има значение дали авторката е чакала 10 минути или 2 часа.
Има дребнави хора, вкл. жени, вкл. в този форум, които са в състояние да звъннат 10 пъти в минута, за да контролират нещата. И хора, които се филмират, ако изчакат 5 минути.
Защо човекът трябва да се обажда, а не тя да му звънне? Да ви идва наум, че не е приятно в стая с още хора някой постоянно да слуша продължително звънене?
Скрит текст:
При последното ми лежане в болница една леля дойде да гледа майка си и изкара две трети от времето навън да говори по телефона, след като поговори доста и в стаята с половината рода. Добре, че телевизорът се счупи, а аз имам тапи за уши и блажено се наспах.

# 387
  • Мнения: 1 183
Ще ме прощават някои хора, но обикалянето по магазини, докато твой близък е в болница и знаеш, че разчита на теб и те чака, е всичко друго, но не и изживяване на нещата по свой начин. Все едно ако на мъжа ми, не дай си Боже, се наложи да влезе в болница, аз да обикалям да си разглеждам и купувам парцалки и други неща и после да му се разкрещя, че не съм намерила точния парцал, който искам. И да го предупредя да не ми се оплаква, щото това е моят начин да покажа съпреживяване, съчувствие и подкрепа.  Stop
Извинявай, но между двете събития има повече от 2 седмици време и не намирам връзка между тях.
Колкото до това кой къде е като оперират негов близък, няма общовалидно правило. Аз съм си била вкъщи. При последната операция на мъжа ми бях на кафе. Той категорично отказа да ходя с болницата с него, настояваше, че ще е по-спокоен ако аз съм вкъщи и поддържам духа на останалите в семейството. А докато траеше последната операция бях в такова невменяемо състояние, че приятелите ми ме измъкваха насила от къщи, за да не се побъркам. Така и той не виждаше колко съм пребледняла, отчаяна и депресирана. Разговаряхме по телефона често и тогава събирах цялата си воля да бъда спокойна и да давам кураж. С нищо не бих помогнала ако висях пред операционната.

# 388
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464


La Sombra, когато мъжът каже същото като теб - какво правим? Когато отрича и не се съобразява с твоите особености и различия?


Приемам всякакви човешки и индивидуални особености и различия. Не изкуствено наложени полови такива. Тоест, не смятам, че като жена трябва все да правя компромиси, да се съобразявам, потъпквайки своите особености, виждания и желания, както е било в старо време. Защото някак някога се е наложило глупавото схващане, че на  мъжа много неща трябва да му се прощават, а жената трябва да се свива и да прави постоянно компромиси, за да се запази една връзка. И това се обяснява с "особености и различия" на мъжа. Съжалявам, всички сме хора и едните не са повече от другите, че да ми излизат с тия глупости. Мисля, че разбираш какво искам да кажа. Ако на някой мъж това не му изнася или харесва - така да бъде, пътят му е свободен. На мнение съм, че компромиси се правят двустранно и ако си заслужава.
В случая като не се знае точно кога ще е готова, аз бих звъняла от притеснение. Ей така, да видя какво става и добре ли е.
И не, мъжът ми не е нереален и идеален, но е такъв, какъвто аз съм го искала.

# 389
  • София
  • Мнения: 20 725
Ако на някой мъж това не му изнася или харесва - така да бъде, пътят му е свободен. На мнение съм, че компромиси се правят двустранно и ако си заслужава.
В случая като не се знае точно кога ще е готова, аз бих звъняла от притеснение. Ей така, да видя какво става и добре ли е.
И не, мъжът ми не е нереален и идеален, но е такъв, какъвто аз съм го искала.
Болднатото може да го каже и мъжът. И тогава?
Той не иска да говори с нея, тя пак се натиска, а после реве, че не е казал каквото трябва. Да си мълчи и тя, той все някога ще отвори уста, но тогава тя да не му отговаря - така ще го "накаже" по-добре.
Да, никой не е идеален, пасването е точно това - на едно място единият стърчи повече, на друго - поддава.
Човекът е още в упойка, а ти ще звъниш ей така... Просто брилянтно

Общи условия

Активация на акаунт