Искам да кажа ... (83)

Съгласна.

За мъж е грозно да е пиян, какво остава за жена. Грозна и жалка гледка.

То поне да го имаше ефектът "Уау", докато ядеш тортите. Аз не гледах цените, но според мен студеният чай Nestea 500 мл май го продават на цена към 4 лв.   Защото само така може да се добута до сметка от 37 лв.

Потрисам се от пияни хора, направо издивявам.

      Тонка, ужас, много са  скъпи тези торти
       

      Преди две-три години детето имаше някакви извънкласни занимания близо до една от "Недели-те" във Варна и аз под претекст, че го чакам си хапвах тортички, ама тогава не бяха толкова скъпи. Но нещо не са и много качествени, изкуствени ми седят

      Наскоро ,при едно от пътуванията ни седнахме в малка сладкарничка в един полу-град, полу-село. Точно като от детството ми беше- хапнахме вкусни и пресни тортички и боза, имаше разкошен сладолед по 40 стотинки , вярно, не много голям,но достатъчен. Все едно в миналото се пренесох.

       Пияни и аз не понасям.Много са непредвидими, дори ме е страх понякога, ако са в компанията.

     
     

Преди 2-3г. от стрес и умора (според мен) не можех да спя в продължение на 4-5 месеца. Лягах и заспивах чак след 3ч. накрая отидох на кардиолог и се оказа нарушен сърдечен ритъм, според лекарят не беше страшно като си поговорихме какво работех и т.н. Изписаха ми някакъв симпатил уж да помага за съня, но така и не го пих. Смених работата и се оправих.

   Пияните жени са.. Потресаващи. Според мен няма лошо една жена да се накове и да се излага, нейна си работа, но пък с малкото дете е гадно.

  Като бачках по морето много ме дразнеха как си поръчваха кафетата с кафява захар, ще кажеш, че цял живот са го пили така. Споделяла съм, че съм работила и в Happy, там пък няма такива претенции. "Донесете ми балсамов оцет", "Донесете ми кафява захар". Върха беше, че там клиента е Бог и сменят всяко ястие, редовно имаше чешити, които се наяждаха без пари. Идва, поръчва си една салата, изяде я до половина и се оплаче, че доматите са гадни, носиш нова, изяде я и нея и после краставиците били гадни. Накрая не плаща, наяден като свиня, но иначе всичко е гадно. 

Добро утро!

Днес идвам на работа, включвам си компютъра и зад мен се подава една колежка с това красиво цвете:




Стана ми много мило!! Видяла на една спирка, че продават цветя, сетила се за мен, понеже много обичам и ми го взела!   Направо ми направи деня!!!!

Много ми е лятно. Вчера с мъжкото ми любимство пихме коктейли в Коктейл бара на ул "Ангел Кънчев", обожавам това място!! Толкова мой стил е, а Outrageous margarita-тата им  е жестока! Лекува всякакви страхове и притеснения, по-добре от всяко хапче!
И както ми е лятно, само мисля къде да оползотворя нещастния остатък отпуска, който имам и замислям за края на септември, почивните дни едно пътуване с колата, ама тука от една седмица само схеми правя, варианти, от къде да минем.. изтрещЕх! Мисля, че го избистрих най-сетне, момичетата в темата за Хърватска много ми помагат, въпреки, че съм измислила да е Черна Гора, Хърватска и Словения, евентуално, ще видим  как ще стане. Дано ми се получи, защото моята душица живее, за да мисли пътувания и после да ги изживява. Чудни местенца съм избрала, дано стане!

А, да и да си кажа болката и тук, като заговорихте за Антигона и бъдещото и бебе, което от сърце и пожелавам 

Напоследък много хора си позволяват да ме питат кога ще имам дете.. Не са 1, 2-ма. И вече започвам да изпадам в ярост!
Имам познат от около 15 години, майка му ми е кръстница, от един град сме. Никога не съм била груба с него. Даже напротив, с каквото мога винаги ще му помогна, имам го за близък. Той има едно детенце, наскоро им се роди второ, да е живо и здраво. Та този човек единия път ме лепна какво съм чакала, на колко години съм станала и как никой няма да ме вземе, цитирам. За протокола, на 29 години съм и не смятам, че ще имам проблем да "хвана" някой. Имах дълга връзка, която не потръгна, разделихме се и сега от около година и малко си имам приятел, разбираме се, живеем заедно.. Просто за мен детето е крачка, която следва други предварително установени неща, като например това ли е точния човек, от него ли искам да имам дете, както и разбира се нормалните за една двойка уговорки, относно това как, къде и с какви средста ще се отгледа това дете. Първия път го обърнах на майтап, реших, че няма смисъл да се ядосвам, и без това напоследък всякакви хора ме подпитват какво чакам.. все едно някакъв срок има....
Като се роди второто му детенце, аз много се зарадвах и се обадих да го поздравя, при което той ми вдига с думите, айде, бабо, ми ти какво чакаш? На колко години ще раждаш..
стана ми много неприятно. В крайна сметка не мога, а и не искам да ходя да обяснявам репродуктивните си планове и стремежи на всеки.. Намирам го за доста невъзпитано и грубо. Аз и сама усещам, че минава времето, всяка жена има момент, в който се чувства готова да стане майка, но по този начин просто за мен е неприемливо да се говори.

Същите намеци ми правят "приятелки", една близка, много близка моя роднина, която също се отчете откъм поколение, разни хора от тук от там... 

Много мил жест от страна на колежката ти, Захир. И мен ме усмихна.

П.П. Много ги обичам такива доброжелатели, така загрижени кога ще се размножиш. За щастие нямам толкова прости и нетактични приятели. Една позната веднъж ме пита какво чакам, но нито съм близка с нея, нито мнението й ми е важно.

Захир, накриви си шапката и отговаряй шеговито.

Захир, изобщо не ги отразявай И мен все ме питат, ама им отбивам въпросите и вече мирясаха   Интересното е , че всяка от тях като роди, първо разказва с най-малки детайли какъв кошмар е раждането, ама с всичките му там преживелици, шевове болки и накрая завършва разказа с въпроса: "Айде де, ти какво чакаш, няма ли да раждаш?"

Харесвам Бяла неделя, но рядко ходим. Все са на неудобни за паркиране места, а ние сме с дълга кола и това ми е оправданието пред мен.
Когато бях студентка и излизахме с курса на кръчма, имах колежка, която стоеше на шише с вода цяла вечер, без да си поръча нещо за ядене. Много странна ни беше. Не е била на диета, нито е имала финансови притеснения, но стоеше на една вода.
И аз видях линка към Дисни корабите и така да ми хареса на картинки. На такъв кораб бих се качила.  
Захир, писах ти и в темата за селските пинизи, но да те питам и тук, ти не му ли затръшна телефона? Не бих допуснала такива коментари.
Съпругът ми, а и аз, пием кафетата с кафява захар, дори и вкъщи. Изобщо не ме интересува какво мисли сервитьорката по въпроса, щом заведението я предлага, ще ми донесе. Омръзнало ми е от сервитьорки, които се вземат за богове и си позволяват да обсъждат вкусовите ми предпочитания.
В Хепи не съм сядала от години, натрових се с едно пиле там и ги зачеркнах като заведение. За Хепи до  Новотела иде реч.

В началото отговорих шеговито (понеже не е било еднократно), после му казах, че не е голямо геройство, че се е размножил и всеки има своето време и виждане за нещата, но някои хора просто не разбират. А и не е само той.. имам и други. Като го чуеш от жена пък е още по-фрапантно! Не искам да обидя никой, но аз работя нормална работа, изплащам жилище, пътувам по света и да, мечтая си да имам семейство и деца, но не на всяка цена. За мен човека, който ще  е баща на децата ми е от изключително значение. "Приятелките", които си позволяват подобни коментари не работят, стоят вече мисля.. 3-та или 4-та година вкъщи, гледат бебета, мъжете ги издържат, умират от скука и седнали да ми обясняват кога о аз  ще се плодя..  Ами.. няма да стане. Искам да съм тактична, но тази неделикатност, особено от жена ми идва прекалено, наистина. 

На хората не може да се угоди. И да родиш, ще последва след време "хайде, няма ли второ?"
Чувала съм да питат приятелки с по едно дете този така важен въпрос.

При нас няма Хепи, но където съм сядала в други градове, все нещо кофти е имало. Спрях да ги посещавам още преди години.

Да се оплача...не стига че едва балансирам с теглото си...ами след 20дни работа на морето и ол инклузив, съм качила 3кг. При това всеки ден сме вървели м-у 8-10км, отделно плуването в морето...а и не сме се оливали с храната. Но всички колежки са с по някое кило отгоре.

Лято, естествено, че е така.  
Но в Хепи специално захарниците седяха по масите. После май ги скриха, защото беше много забавно как клиентите ги крадяха. Като започнеш от кафявата захар, до такива, които ги виждахме как прибират цялата захарница в чантата си. И мъжът ми си пие кафето така.
Иначе в Хепи не ям нищо, ходя много рядко за някои десерти, които знам, че приготвят там със сигурност.

Захирче, свиркай си! То винаги има такива - ако не сте женени -Кога ще правите сватба?. Като се ожениш - Айде, няма ли да ставате трима?. Като имаш едно - Кога ще му подарите братче/сестриче? Като имаш 2 и са еднакви - Няма ли да пробвате за различно..... Все на някой нещо му липсва, като че ли съм длъжна да се плодя и размножавам заради нечий кеф.
А, да, ние сега сме с разнополови и вече няколко човека ми казват - Ееее, супер, тъкмо вече няма да раждаш, НАЛИ???? Абе , то си е моя работа колко още ще раждам, може да родя още 5, ако искам, няма те да ми ги гледат!