За много близък бих поръчителствала - семейството ми и още 1-2 приятели. Не се е налагало - вероятно по горните причини.
Преди много години близък на семейството ми стана мой поръчител. Не ме пита нищо, освен "Къде и кога да отида, за да се подпише всичко?". Вече не е сред живите. А договорът ми за заем с неговия подпис е едно от малкото неща, които имам от него
![Cry](/img/emojis/most_used/cry.png)
Миналата година брат ми изтегли кредит за мен - сума, равна на половин жилище. Банката го възприема за стабилен клиент и отпусна условия, до които аз нямаше как да стигна. Съответно нямаше как да стане нещо, което даже не смеех да се надявам. Той предложи
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)
Преди години е имало време, когато лев да имам, споделях с братята ми. Пак бих го направила, без оглед на семейно положение, ако се налага. Някога майка ми казваше "Мъжът може и да е до време, вие сте си всичко". Оказа се права към днешна дата.
И темата е направо като социологическо проучване в доказателство на това....
Тъжно е някак.....знаеш, че уж имаш семейство до/зад теб, а всъщност, ако "залитнеш", се оказва, че няма кой да те "подпре".