Защо хората искат захаросана реалност?

Много моля, някои жени изобщо не сме "фул от драма". Напротив.

Уж не ти пука (повтори го поне пет пъти) кой какво мисли и казва, пък пускаш тема, а после се нацупваш от някои мнения. Любим форумен похват, но вече се изтърка.

Едит: нищо общо няма Янечек с Кристина.

Яд ме е че се нацупих.

Ха-ха, това вече ми хареса.

Имах предвид,че човек трябва добре да преценява какво и колко да прави достояние на околните.Някои хора в определени ситуации с удоволствие се възползват от всяка информация.Няма нужда да стават достояние нещата ставащи в интимния живот на човека, финанси, дори и някои здравословни проблеми.

Захаросана реалност...?!
При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.

Следователно хората, които нямат желание да приемат очевидната действителност се уповават на емоционалната памет. Не искат да разглеждат своя живот от различна позиция и избягват конфронтацията,защото тя ги натоварва,унищожава изградената субективна реалност и ги подтиква към промяна.
За да разрешим всекидневните си проблеми в различни ситуации, ние трябва да изберем по какъв начин да възприемаме вината - лична или обществена? ( за себе си или за обществото)
Ако влезем в форум се предполага,че се прехвърля отговорността към другите...
Мерим спрямо опита на другите.

Живота е обществена позиция!
Всички са равни и щастието е обща величина....

Този форум цели да изравни женския модел в България.
Не разбирам защо спорите помежду си?!
Предполага се ,че нивото на всички се измерва със средата, която ги заобикаля

Кристина, с някои мнения си ми симпатична.
Много пъти обаче не те разбирам. Понякога приемаш лично теми, които нямат общо с теб - като темата на момичето, което искаше да прати детето на ясла, защото умира от недоспиване. Според теб върху нея са се нахвърлили, което просто не е вярно, имаше не повече от две-три потребителки, които са си винаги твърде  директни (но пък ти нали не искаш захаросани мнения?) и които бяха по-резки в изказванията си. Имаше обаче и не по-малко обидни мнения от страна на жени, които не подкрепят отглеждането вкъщи до тригодишна възраст. А ситуацията на това момиче нямаше нищо общо с твоята - аз съм пратила децата си на ясли, щото това е бил единственият възможен вариант, ти не си. Аз не се обидих, ти обаче го направи.
Не разбирам и квалифицирането на децата ти като ужасни и лигави. Всяка от нас понякога се вбесява на децата си, дава си сметка за неприятните им и слабите им страни и сигурно работи да преодолее проблемите. Не знам защо, обаче ми се струва, че ти драматизираш. Вероятно имаш нужда от това. Но подобни изявления не помагат нито на теб, нито на децата. Едно дете ако чува от майка си, която го обича, че е ужасно, как да има увереност в себе си (минала съм през това като дете, отне ми много време да се справя с "искрените" мнения на баща ми, които целели да ме мотивират)? Да не говорим, че малкото ти дете е почти бебе още, не знаеш дали няма да стане дете образец. А ако децата ти са наистина презадоволени, то това е следствие на твои действия и твои решения, защо квалификациите да се отнасят до тях?
Не те обвинявам в никакъв случай. Даже за много неща те разбирам. Но не съм съгласна, че другите споделят захаросана реалност, а ти споделяш някаква друга.
Много хора носят ВУ дрехи и когато им направят комплимент, просто казват "И аз много си я харесвам, а е само пет лева. ", или пък благодарят само. И няма оцъкляне, няма нищо. Ако пък целят да оцъклят, то не е трудно. Що се отнася до това, че някои хора си мислят, че се шегуваш - ми то много стар номер е да си казваме истината на майтап, така че няма противоречие.
Има хора, които нямат пари за море, има хора, които от форума са чули за "Фурла", има хора, непътували в чужбина. Всякакви има. За тях може ти да си със захаросаната реалност, щото си казвала, че си професионално успяла, имаш апартаменти, басейн в двора, мъжът ти те цени, макар да не ти помага много и пр. Ако си доволна от живота си, чуждият живот няма особено значение, си мисля.

На мен ми стана мъчно, че толкова си се натоварила от нищо.  
Попита и получи отоговори, но едва ли някой е искал да те обиди.

Не си спомням за други теми и не те свързвам с някакви конкретни изказвания, просто истинското и откровеното ми мнение е, че може би не е редно да се бърка възпитание и любезност със "захаросана реалност". Моята баба например ме е учила да не коментирам неща, които са очевидни. Нещо, което се забелязва от всички, се премълчава, за да не бъркам в раната на другия. Примерно външен вид, нещо около децата или къщата... Не е откровено да кажа на съседката ХУ, че единият зъб и е почернял и е грозно, та да си го оправи. Тя си го вижда и сама.

Има и още нещо, пишеш например реалност, но знаеш ли, че човешките езици и въобще човешкото същество е така устроено, че никога не можеш да бъдеш сигурна дали аз и ти виждаме един и същ стол. 100% еднаквост на възприятия няма. Та какво да говорим за 100% еднакво възприемане на абстрактните неща...

И за последно, за да не ставам досадна. Понякога хората просто искат да са мили, да ти кажат нещо приятно, да те накарат да се усмихнеш. Може би с директния си подход ги стряскаш. Те сигурно знаят, че не си ходила на плаж, но са искали да ти кажат нещо хубаво за тена. Обаче насреща, като си ги отрязала, наистина може да са гледали уплашено. Помисли как точно отговаряш директно, можеш всичко да кажеш с усмивка и пак да не звучиш захаросано  

А темата за ужасната майка ми е много присърце. Дрехите втора употреба не са проблем. Ми май съм чувствителна към определени неща, особено към децата и квалификациите кой как ги гледа.
Да и аз се ядосах, защото нямам никави проблеми реални, направих тази тема и започнах да се чувствам като човек с проблеми нереални.

Много притеснително изказване - защо това, което искаш да споделиш с мъжа си, са "женски простотии"?   Кой му е дал такова определение?

Жените са склонни към анализ на чувствата, мъжете не.

А какви "мъжки простотии" ти споделя той извън сферата на чувствата, щом ще се облегнем на клишето? 

Кой какво барбекю си направил, кой какво куче си купил. Ама някак без злоба.

  извинявай , но се развеселих!
То, защото не им е толкова присъща, както при жените

Ох, и мен този анализ на чувствата би ме побъркал  .
Нямам против да ми споделят как се чувстват, но ако е постоянно и напоително, просто спирам да слушам, изключвам, слагам си слушалки и т.н. Не мога да поема такова количество информация, която за мен в повечето случаи е неразбираема

Нямам представа как се обсъждат барбекюта със злоба, но не считам, че е запазена марка на единия или другия пол.
Ако вкъщи нямаш усещането за пълноценно общуване, има опасност да пренасяш притесненията си и върху разговорите с останалите, не толкова близки хора, и да ги натоварваш с очаквания да си казвате нещо много "истинско". Помисли дали евентуално това може да има нещо общо с твоята ситуация.  И горе главата.