Във Велинград, 90-те години, буквално са ме спирали съседи на улицата, за да ме разпитват - какво ще пазаруваш сега, какво ще готви баба ти и т.н. На връщане от магазина са ми надничали в торбите, без да се смущават. Добри жени иначе, но любопитни като свраки.
Тук никога не ми се е случвало някой съсед да ме попита какво, ако изобщо нещо, ще готвим. Тази незаинтересуваност към личния живот на околните е едно от нещата, които ценя. Имам приятели обаче, от села и малки градове, на които това им тежи. Една мацка ми сподели навремето, че се чувства Никой в София, и Някой в нейния си град, където всеки втори я спира да си поприказват, да я пита как е, как са техните, ама Х дали е излязъл от болницата, пък У дали ще се жени, и прочие, и прочие.
Тук никога не ми се е случвало някой съсед да ме попита какво, ако изобщо нещо, ще готвим. Тази незаинтересуваност към личния живот на околните е едно от нещата, които ценя. Имам приятели обаче, от села и малки градове, на които това им тежи. Една мацка ми сподели навремето, че се чувства Никой в София, и Някой в нейния си град, където всеки втори я спира да си поприказват, да я пита как е, как са техните, ама Х дали е излязъл от болницата, пък У дали ще се жени, и прочие, и прочие.
Няма нужда да се мислиш за върха на сладоледа и центъра на света, но е естествено твоите неща да са интересни и важни за теб. Ако усещаш живота и себе си сиво и безрадостно, няма да ти е особено добре, нито пък на хората около теб ще им е добре. Зависи какво влагаш, като кажеш "Аз съм обикновен човек", разбира се. Но всеки със съвсем обикновен живот може да създава хубава атмосфера около себе си, стига да иска и да му се получи в съответния момент. Не става въпрос за хипнотизиране от позитивистки тип, но даваш много на хората около теб, ако "носиш" ведрост. 
