Защо хората искат захаросана реалност?

Благодаря за разясненията 

виж ти, 

Анди, в Монтесори градина ли работиш? Аз не съм особено впечатлена от ДГ на племенничките ми. В смисъл, градината е добра, роднините ми са много доволни и това е чудесно. Не виждам разлика обаче между техните умения/знания и уменията/знанията на моето дете, което е напълно средностатистическо и няма (поне засега) никакви изявени таланти. Щерка ми ходеше в обикновена градина - частна да, но без някакъв специален режим или програма (учеха с Моливко или нещо подобно). Сега ще посещава държавна градина, която уж много хвалят, но да видим. Скептична съм.

Не, но зная за какво става въпрос. Според мен това се е превърнало от терапевтична система просто в марка, която бива експлоатирана безогледно.
 Трудно ми е да се самоопределя точно, да кажем, че съм ориентирана повечко към когнитивните аспекти, но съм и силно за изкуствата, защото те дават на душата, не само на ума. Сега ми хрумна - система на пъзела - всяка част е важна, но когато започнем да го редим, се обособяват части от картината, които сами по себе си също трябва да се наредят - тук къща, там планина, покрай тях рекичка... Колкото и да се водя по детето, не ме кефи да са свободни електрони и винаги да е фън, защото така ще тъпчат на едно място. ТрЕбЕ си и малко да се помъчи.

синът ми е царят на Лего-то, беленето на картофи и краставици, бърканите яйца, но категорично отказва да схване елементарната дейност връзване на обувки много ме дразни...

И защо те дразни, има обувки с велкро. При нас малкият е много сръчен, каквото похване, все му се получава, а като му гледам рисунките, наистина се гордея. Докато баткото е страшно непохватен, тройки по трудово и рисуване, обувките не знам кога се научи да ги връзва, със сигурност беше след 10-годишна възраст, но пък се научи да чете на 5, на 8 четеше Жул Верн и Беляев, докато малкият на 6 и половина едва срича. Не обичам да си мъча децата да правят неща, които не са им приятни, опитът ми показва, че така или иначе се научават на всичко, което трябва и без зор.

Янeчeк, това ясно. само не разбирам защо не иска.
проблемът си е мой, нали?

Аз проблем не виждам, поне не и в детето.
Пп: моето знаеш ли как се научи - подариха му книга за възлите, хареса си един, научи си го и всичко си връзва с този възел.

Това е добра идея, ще се възползвам и аз. Дъщеря ми е на 6 - фантастична е с Лего-то, рисува добре, но категорично отказва да се научи да си връзва връзките на обувките. Показвах, обяснявах, йок.

така де, в мен е, знам.
защото съм много лежерна и си помислих дали не прекалявам

Таис, приготви се да ви връзва всичко, няма да се ограничи до обувките 

Стига да не тръгне да връзва опашките на котките и кучето, ще съм куул 

Таис, виж ти, спокс. Аз се научих след 2-3 клас, явно  от мързел. Майка ми всяка сутрин ме обикаляша като настръхнал кактус и мърмореше как така все тя ме връзва. За връзките специално си спомням, че връзването им ми се струваше магия, накрая явно вързах мозъчната връзка, защоти изведнъж разбрах как става, буквално от раз. Ще започнат да връзват, няма ненаучил се на това човек.

Ай фръц!

Не искат, защото им е трудно. Важното е да се възпитава дух да не се отказват бързо. Ако нещото, което не е усвоено не пречи на ежедневното функциониране и ученето, не е критично да се натиска. Но за момчетата е важно да бъдат физически добре и в пубертета се вижда, тогава дори най-тромавите искат да направят мускули и да развият някаква ловкост и бързина. Ще чакате.

Мда, ама вече срещам втори възрастен мъж, който не го може тоя номер "панделка с едно движение". Връзват си ги по опростения вариант за малки деца, на две части. Единият е мъжът ми. В същото време разбира структури от данни и топология, но в реала не може да го пренесе към връзването на възел. Затова носи обувки без връзки.

Андариел ми е странна, защото нейното е малко като "намагнетизиране за здраве" от 19 век. Сигурно прави някакви комън сенс нещица, само че после обяснява за мозък и връзки, та звучи научновато. Щото иначе става само за приказки в БГ-Мама, ама като туриш "невро" отпред (примерно "невропедагогика") и може да взимаш по 20-30 лева на час от майките орлици.

Какво се опитваш да направиш, Мамасита, да омаловажиш професията ми, моите способности или просто се опитваш да се заяждаш, защото "ТО" взема връх у теб? Каквото и да правя, мога да го обясня защо го правя, кога и как децата го усвояват и какъв резултат трябва да се постигне, как е свързано с други знания и умения и пр. Това се казва компетентност и човек да си разбира от работата,  да си се чел учебниците и да продължава да чете и да специализира. Когато отидеш на лекар, очакваш той да знае какво прави и да може да отговори на въпросите ти, а не му обясняваш как прави комън неща като да те натисне тук-там и да ти зададе няколко въпроса, и да ти предпише терапия. Също очакваш от счетоводителя да си разбира от работата, нищо че прехвърлянето от сметка в сметка пак изглежда комън сенс, естествено, че от разплащателната сметка като отиде в касата ще е минус на едното и плюс на другото. Щом смяташ, че можеш да вършиш работата на всеки - ок, запрятай ръкави, вземи диплома по специалността и покемон гоу! Имаш си някаква закачка с науката, особено свързана с мозъка, но май само ти си знаеш. За невропедагогика не зная да има, а и не съм педагог. (странно е, че ме запращаш някъде в алтернативните полета, аз по-скоро съм към класиката, която се изучава в университетите и се публикува в сериозните научни издания. Сега се навъдиха всякакви "новатори", а именно те действат по твоето описание. Те действат по схемата на врачките, но с малко открадната научна лексика.)

Примерът, който казваш, е именно като изваден от учебник по невропсихология и неврология, ама някой трябва да ги прочете.

Мамасита е като първолаче, което още се учи да чете, ама се репчи на студентите в университета 
Понякога е сладко, ама в повечето случаи е жалка картинка.