Това поредната тема на Кристина ли е, в която иска да покаже колко спартански живее и как другите прекаляват с глезотиите?
- Публикувана: 28 юли 2016, 10:48 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2016, 15:22 ч.
Защо хората искат захаросана реалност?
Кристина, имам чувството, че нещо ти е мъчно, няма къде да си го изкараш, личи ти и затова на хората не им се общува с тебе, а ти обръщаш това като "на мен не ми се общува с тях". В никакъв случай не те упреквам, но на мен ми е тегаво дори да те чета - децата невъзпитани, мъжът - разочарование, никъде не ходиш, освен на работа и вкъщи и за капак дори една нова рокля не смяташ, че заслужаваш да си купиш. Представям си ако те срещна в асансьора и ти кажа "Добър ден, как я караш?".
Сигурна съм, че би могла да се чувстваш и по-добре ако заемеш по-нормална позиция към света, като се държиш дръпнато, очевидно не ти е добре.
Хората не искат захаросана реалност, просто не искат нищо, но има някакви норми на поведение, които всички спазваме, затова питаме, дори когато наистина не искаме да знаем нищо.
Сигурна съм, че би могла да се чувстваш и по-добре ако заемеш по-нормална позиция към света, като се държиш дръпнато, очевидно не ти е добре.
Хората не искат захаросана реалност, просто не искат нищо, но има някакви норми на поведение, които всички спазваме, затова питаме, дори когато наистина не искаме да знаем нищо.
Виж, Кристина, аз също плещя безброй глупости, но внимавам къде.
Приятелите ми, близките колеги, някои роднини ме познават и пред тях не се свеня да изтрелям всичко, което ми дойде на езика. Но на служебен обяд, например, пред по-слабопознати колеги -
. Ще ходите ли на море с детето? Не. Достатъчно информация е за неособено близки хора. Защо? Така сме решили.
Приятелите ми, близките колеги, някои роднини ме познават и пред тях не се свеня да изтрелям всичко, което ми дойде на езика. Но на служебен обяд, например, пред по-слабопознати колеги -
. Ще ходите ли на море с детето? Не. Достатъчно информация е за неособено близки хора. Защо? Така сме решили. 
Хората ме питат разни неща, аз им отговарям. Аз разговор не започвам никога. Обаче като кажа какво мисля и не се възприема, макар да е истина.
То при твоите отговори, едва ли изгарят от желание да продължат общуването - какво да ти кажат, да ти влязат в тона, що ли?
Да ти дам един пример - не съм в добър период. И никой не подозира какво ми е. Днес обядвах с най-добрите си приятелки - на които мога да кажа всичко. Обаче - разговорът тръгна доста приятно, неангажиращо и в общи брътвежи.
И аз така и не "взех" думата, защото ги обичам и ми беше приятно да слушам и гледам усмихнатите им лица.
В крайна сметка - не само, че не споделих състоянието си, но и се "заразих" от хубавата атмосфера и вече нямах нужда от споделяне на своите си негативни състояния.
И аз така и не "взех" думата, защото ги обичам и ми беше приятно да слушам и гледам усмихнатите им лица.
В крайна сметка - не само, че не споделих състоянието си, но и се "заразих" от хубавата атмосфера и вече нямах нужда от споделяне на своите си негативни състояния.
