Защо с времето изчезват приятелите?

   Поздравления на авторката за добрия въпрос, който е сложила на преден план относно изчезването на приятелите.
   Същият въпрос се питам преди известно време защо хората са такива егоисти и не оценяват приятелството. И при мене е същото, но се примирих вече. Важното е да сме живи и здрави. Всички идват и си заминават от живота ни. Винаги оставаме сами.
   Около моето обкръжение всички се правят на прекалено заети. Само и единствено те са заети. Омръзна ми да се обадя на някого да излезем някъде на по едно питие и отсреща да ми се оправдава как няма време и колко е зает. Затова вече не търся никого и като ме търсят мене, след като не веднъж са ме отрязвали с тяхната заетост, ще ги отрежа и аз. Не ми трябват подобни хора в живота. И както спомена една авторка, че е станала егоист. Също станах егоист и гледам вече единствено моите интереси. То е нормално човек да стане егоист сред такава тълпа интересчии. Омръзна ми да влизам винаги в положението на някого, а в моето положение никой не се опита поне да влезе. Все аз трябваше да проявя разбиране и толерантност. Все аз трябваше да изслушвам за проблемите на някого. А за моите тревоги и проблеми изобщо никой не искаше да изслуша, макар че не харесвам да натоварвам хората около себе си с проблемите си. Имам един приятел и го търся само аз. Това е едностранен процес. Като се обадя, имам чувството, че съм натрапник, макар че се обаждам на две-три седмици. Мразя да досаждам и да се натрапвам там, където не съм нужна на някого. Казах си, че ако наистина държи този човек на нашето приятелство, което не е никак малко като време откакто сме приятели, тогава той ще ме потърси. Отказвах се да го търся оттук нататък вече.

Това и аз щях да кажа - хората вече имат други приоритети, което не означава, че са те зачеркнали напълно. Никой не живее с миналото.

Аз имам три приятелки, с които може да не се чуя с месеци и години, но съберем ли се поне две

С годините прекратих отношенията си със старите си приятелки, просто се разминахме в интереси и разбирания. Създадох обаче много нови познанства най-вече покрай децата. Но за съжаление само познанства, излизаме всяка вечер след работа на детската площадка, постоянно има с кого да си говоря, но някакси празни разговори, едни такива негативни са хората. Темите за разговор са все как не им стигат парите, как вече не се издържало в България, как не ги слушат децата, ка мъжете им само се излежават и т.н., напрягат ме такъв тип разговори. Искам си старите приятелки, с които да изляза и часове наред да се смея, да не мисля, че трябва да бързам да се прибирам, за да взема децата, да напазарувам, да сложа вечерята и т.н.
Зимата ми се случи нещо, което промени по някакъв начин живота ми. Много имах нужда да го споделя с някого, но просто нямаше с кого. Толкова ми тежеше, че трябва да го задържа само за себе си. Опитах да споделя с една от приятелките си, но усетих, че я натоварвам и прекратих разговорите.

Не съм сантиментален човек и приемам края на дадени отношения за съвсем естествен. Нормално е хората през годините да се променят и да се интересуват от различни неща като търсят хора, които ги споделят, естествено.

Има хора, с които съм била близка преди сто години, но към днешна дата няма какво да си кажа с тях, не са ми интересни и не желая да излизам с тях. Някои продължават да звънят въпреки отказите ми. Случва се да се съглася да се видим, стоя час и нещо и хайде, чао.

Но аз никога не съм приемала приятелството като някакви постоянни взаимни услуги. Много рядко искам услуга и предпочитам и на мен рядко да ми искат услуга  Гледам от по-забавната част на отношенията, а не драматичната - нямам желание да съм душеприказчик на някого 

С годините, т.е. с порастването и създаването на семейство прекратих голяма част от приятелствата. Почти всички младежки и студентски приятелства. По ред причини. Първо имайки семейство нямам нужда от толкова приятели. Второ с работа, семейство и деца нямам време, нито сили да поддържам приятелства. Тези приятели, които бяха само мои (не и на мъжа ми) съвсем естествено замряха след омъжването ми. Останаха ми двама много добри приятели (които са едни и същи от 20 години) и са ми напълно достатъчни.

Това е нормално. С времето хората се отдалечават не само заради смяна на град/ държава ами и промяна на интереси,нужди. Идва и момент ,в който започваш да отсяваш- кой приятел,кой познат. Имам много близка приятелка, която пък вече не живее в България,но въпреки това се търсим. Имам и такава,която живее в моя град,но от както роди с детенце се стремят да излизат по градинки, с майки ,с дечица- нормално,пък аз работа и други задължения... Мисля че доста се отдалечихче. Пък примерно тя винаги си е била " особена",не само след раждането ами и преди някак е била винаги на принципа" На който му трябвам ще ме потърси?!" Е, тук вече двустранния процес изчезва. И все пак на никого не е приятно той да звъни, напира с предложения, а другата страна да е на изчакване.
Ами какво да ви кажа , никой не е толкова зает, че да няма 2 минути за един телефонен разговор. Или имаш желанието или ти е все тая- това е.
Пък в днешно време интереса е задвижващ елемент, наблюдавам често такива " приятелства".

Според мен пък не е нормално това масово отчуждаване и загуба на приятели. Поколението на баба ми си пази приятелите, с някои са заедно 50-60 години, някои приятелки са съседки или колежки, ходят си на гости, обаждат се една на друга редовно, събират се.

А ние, при всички възможности за комуникации, седим вкъщи и цъкаме на устройствата, пък и критикуваме другите какви са станали дръпнати егоисти. Само ние сме бели и добри в море от негативизъм.

Като се разведем или ни умрат съпрузите и децата поемат по своя път, ще пукнем от самота направо както си седим на компа. 

Поколението на баба ти е имало съвсем различен бит - не виждам къде е мястото за сравнение 
Те сигурно в това поколение не са се и развеждали, докато към днешна дата разводите са на половина от браковете.

Зависи кой какво разбира и какви изисквания има към приятелите си.
Иначе и най-добрата ми приятелка не може да ме влачи половин ден по магазини.Ако ми е добра приятелка трябва да го знае и да си търси някоя друга да обикалят.Ама да се жалва,че не съм и приятелка,защото не искам да обикалям с нея няма да стане .То големия проблем дето го има,че аз да не съм и приятелка ,защото не и угаждам.
А когато не искам да ходя на кафе и аз казвам,че съм заета.Особено ,ако някой ми звънне последния момент.

Според мен всичко е въпрос на интерес. Във всеки етап от живота - училище работа и т.н. се срещаме с хора, които имаме общи неща и ги изживяваме. После с израстването всеки поема по друг път понеже намира други интереси с други хора. Отношения с приятели може да пазиш само ако взаимно си допадаш с някой не само едната страна да реагира. Според мен се бъркат понятията приятелство и познат, някакси думата приятел сякаш вече се използва за всеки и се губи значението.

Е, как да не е нормално- напротив,нормално си е в днешно време.
Нищо не е като по онова време... База за сравнение наистина няма.  

Мястото за сравнение е там, че сме хора и имаме нужда от общуване. Хиляди пъти е изследвано това и резултатът е все един, има пряка връзка между чувството за удовлетвореност от живота, психичното здраве и наличието на приятели и общуване. Не е само до бит, в някои по-малки градове си живеят почти по същия начин, но отношенията се чупят.

Сега не знам какъв ни е бита, колко сме модерни и динамични, но ми се струва, че много хора са самотни и страдат от тази самота. Като се пусне тема за приятелството и се изпълва с оплаквания какви били хората, какви предателства са изживени и всеки е някак жертва, а никой не е виновен.

Забрявят се. Първо аз имах много приятели в основното училище, но в гимназия като отидох и все едно не ги познавам. След гимназията и университета същото. Излизам със съседки и колежки, но почти няма хора, които да нарека приятели. Много от тях ме предадоха по отвратителни начини. Тъй че не виждам какво истинско е имало в "приятелство" ни.

 Темата е хубава.Често мисля над нея напоследък.
Това за поколението на бабите е вярно.Разликата е оттук до небето.
Приятелките на баба ми са невероятни жени.От години поддържат прекрасин отношения, винаги са задено, събират се, кафета, заведения, гори...,за съжаление някои от тях си отидоха.Но съм се удивлявала ккаво приятелство имат.
На мен много ми прави впечатление задружието и доброто отношение между хората от другите поколения,нашите майки и баби.
Коренна разлика е, и те са ми разказвали.Времената са били други.Сега хората са много лоши и злобни.Изродиха се отношенията между хората. И въобще всичко се промени и то не към добро.
Много имам какво да кажа по темата и ще я следя.
Иначе за себе си напоследък съм установила, че сама ми е най-добре.
Аз обаче открай време си обичам да съм сама.
Обаче напоследък все повече започва да не ми се излиза по сбирки.А преди се чудех само къде да ходя.
Добре ми е сама да ви кажа.
Особено като вече работя, омъжена съм,човек цени собственото си време много повече.
Предпочитам да го прекарам с хобито си, отколкото навън.

Хората винаги са имали нужда от общуване и ще имат. Друг е въпроса, кой може да откликне на нуждите ти, в днешното ни ежедневие.
Хората хем са злобни, хем са прости. Наистина народът се " развали" . Ценности, доверие