До колко годишна възраст е морално да се роди дете?

Днес ми казаха за двойка, която чака дете.
Първо за жената, трето за мъжа. Тя на 46, той на 56 години. Така се зарадвах за тях. После се сетих за тази тема и ми домъчня.
И една друга дама познавам, ще ражда след месец. На 44 години, второ дете.
Не мисля, че е нечия работа да се съдят другите, ама на - тях всичките ще ги съдят, вместо да се радваме за това,че в още две семейства ще се родят деца...

Няма кой да ги съди, щото едва ли ще срещнат пишещите тука.
Близките и приятелите им ще се радват.

айде сега, стига с тези драми, че някой ги съдел!

Може пък да им харесва да се чувстват съдени. Дава гъдел на превъзходство.

Никого не съдя, нито ще гледам чужди деца.
Казвам как бих постъпила аз.

Кукумицинка, ценя мнението ти, но в случая с Мамасита не си права.

С кое не съм права? За този човек съм сигурна, че са светели поне няколко видими червени лампички още преди да се стигне до женене и деца.

И при повечето връзки с неподходящи е така. Не е да се променят хората неузнаваемо, имало си е признаци, поне в повечето случаи. Обаче повечето хора нямат смелостта, оптимизма и склонността да рискуват да са сами в чакане на подходящия човек. Озъртат се за него, докато са в неудовлетворителни връзки, за да не са сами. Обясняват иначе колко е лесно да срещнеш подходящ, а те самите са с хора, с които не са щастливи, именно защото не са убедени в съществуването на такъв човек или поне в срещането му в близко бъдеще. Трябва много да се разпърдят нещата, за да приключат връзките, преди да са намерили друг. При жените е особено изявено, именно защото повечето са подвластни да се размножат докогато трябва, а не да рискуват да чакат да срещнат подходящия за целта човек. И мъжете и тях ги е страх - и те се обвързват с жени, които всъщност не понасят, раждат им се деца и после търсят любовта извън семейството.

Много е демотивиращо за хората, които са се примирили с цената на много компромиси с човека до тях и даже са родили с цената на много компромиси от такъв, да видят, че някоя стара мома или ерген са изчакали доста, докато срещнат подходящ, и им са се получили нещата, без да се е наложило да се примиряват.

И насред л...., пардон, трагедия, се появяваш ти, цялата в бяло!

Има разлика между "подходящ за брак" и подходящ за мен като личност. Ако е подходящ за брак, но не си пасвате като личности, пак може да се постигне доста. Ако обаче го вземеш да ти пасва на теб, но се окаже неподходящ за брак - ето това вече е катастрофата. Във всеки случай не съм взела човек, неспособен на брак и постигане на цели. Там червени лампички нямаше. По-скоро бяха в друга област от качества и съвместимостта му с моите. И трябва да подчертая, че под "брак" разбирам онова базово и предсказуемо ежедневие и изпълняване на задачи качествено и в срок, без което няма ни романтика, ни позитивност. Бракът си е бачкане.

С годините старите моми и ергени с такива чудесии се взимат, че въобще не им завиждам. Качеството на партньорите пада с годините, с изкл. на един златен период, когато се обират по-хубавите разведени мъже. След това- пак суша за жените.

А за мен- нито един човек на земята не може да ме направи щастлива, тоест да поверя щастието си на човек. И не мисля, че има напълно подходящ като личност човек за мен или за който и да било, винаги има компромиси и взаимна промяна. Взимаш един и го почваш- няма да дойде готов. Да търсиш 100% сродна душа е някак инфантилно- някой, с който няма да има грам конфликт, като две човечета от един комплект...

Има няколко вече застаряващи жени без мъже- еми аз чакам, раждам...е все още не са ме надцакали с някакво феноменално мъжище, дето се вика- атлетичен водопроводчик-милиардер с ферари или там както си трябва.

На повечето изчакали им се налага да правят не по-малко компромиси, при това осъзнати. В последните пет-шест години станах свидетел на не един и два подобни случая с мои връстници. Моите наблюдения са, че като си по-млад, има по-голям шанс да си заблуден и влюбен и компромисите тогава определено не са с цел да се размножиш - между другото, тази дума звучи много грозно, знам, че е модерна напоследък в Клюто и СО.

Ами не, изобщо не съм в бяло, освен ако нямаш предвид бяла птица.

Просто общественото неодобрение към "претенциозните" е много по-голямо, отколкото към следващите плана и допусналите в следването му грешки, защото повечето хора следват плана, макар и с цената на неудовлетворение и грешки. Такова е облъчването и в тази тема, и от мнението на повечето хора, с което се сблъсква човек.

Хареса ми този пост,  припознавам реални примери, нагледни случаи. .

До 40 за първо дете е морално издържана възраст според мен. Като дете много св срамувах, че родителите ми са много възрастни. Сега едва ли се обръща внимание на това, тъй като хората (около мен поне) масово стават родители на средна възраст 35 г.

Това е нормално и не е само в брака- отнася се и за придирчиви към работа, вечни студенти, нерешителни...

Основно правило: Done is better than perfect. Пускаш първата версия колкото се може по-рано, а след това оправяш бъговете. Иначе никога няма да излезеш с продукция на пазара, а другите ще оберат печалбите.

За всеки е ясно, че е "по-късно, отколкото си мислиш".

виж, на младини човек по-лесно приема другия, дори компромисите не изглеждат фатални, нито причиняват някакви душевни сътресения. Обаче колкото повече остарява човек, толкова по-претенциозен става, характерът му се втвърдява.
Сещам се за приказката за Циндил Пиндил и Джаста Праста.
Ама, какво сега, другите трябва да мотивират ли? Всеки си взема решенията и когато е убеден, че постъпва правилно, ако ще целият свят да застане срещу него, той по-скоро ще умре, но няма да отстъпи.

И какво значи "да ти се получат нещата"? Да кажем, че девойката Х е на моята възраст, но още търси. На 37 намира нещо много сносно...е дали ще й се "получат нещата", след като при мен на 37 ще е имало доста повече години за работа върху семейството, а при нея задачите (и компромисите) тепърва ще започват? Ей на, вече имам едно дете, изгледано до първолак- това е немалък актив, като се замисли човек. Един път съм излязла от блатото, имам ноухау и за другите деца, превзела съм няколко квадратчета. Те нещата не стават от днес за утре, дори и джакпот от лотарията да удариш. Животът се гради с времето.

Няма такова нещо като 100% подходящ човек, колкото и да чакаш. Но подходящи за брак има, във всяка възраст, и хич не са малко.