Не знам всички закачки във форума, но имам подозрителното усещане, че Сирен и Кукумицинка спорят нарочно на тема брак и деца с цел да генерират четене на темата и форума въобще. Познах ли?
- Публикувана: 3 авг. 2016, 17:08 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2016, 11:19 ч.
До колко годишна възраст е морално да се роди дете?
Това за активите и ноухау-то е така, но какво доказва? Че си по-адаптивен човек и по-лесно се напасваш с други характери и си много по-склонна към компромиси или че си бил късметлия?
Хубаво е човек да има деца ,но е хубаво и да има и партньор до себе си когато децата напуснат гнездото, но и общи спомени като с приятел. Защото нека не се лъжем, че една раздяла е лека когато има и деца.
Децата искат синхронизирани грижи, финанси, време и винаги чрез тях сте свързани- на балове, на РД, сватба, кръщене, РД на внуци и т.н.
Хубаво е човек да има деца ,но е хубаво и да има и партньор до себе си когато децата напуснат гнездото, но и общи спомени като с приятел. Защото нека не се лъжем, че една раздяла е лека когато има и деца.
Децата искат синхронизирани грижи, финанси, време и винаги чрез тях сте свързани- на балове, на РД, сватба, кръщене, РД на внуци и т.н.
Сега това е първото поколение, което подхожда толкова масово смело и безотговорно към семейството, чакайки някой да му оправи бъговете след това. Когато децата от това поколение станат възрастни, израстнали в подобна бъгова среда, ще се видят всичките поражения. За щастие, подобно общество не би могло да функционира много дълго, така че ако иска да оцелее, ще трябва да се самоурегулира и да почне отново да подхожда по-сериозно и с повече мисъл към "основната единица на обществото", колкото и клиширано да звучи.
Нищо не доказва, просто сравнявам. Годините на чакане какво ти носят? Гарантират ли ти шанс за по-добър партньор?
Кукумицинка, напротив, сега е поколението, което въобще не действа смело с брака. Има някакви връзки, които с дрейф стигат до бременност и/или брак, ама не е същото като да решат на 19-20 да се женят с идеята, че ще са заедно.
Кукумицинка, напротив, сега е поколението, което въобще не действа смело с брака. Има някакви връзки, които с дрейф стигат до бременност и/или брак, ама не е същото като да решат на 19-20 да се женят с идеята, че ще са заедно.
Има разлика между "подходящ за брак" и подходящ за мен като личност. Ако е подходящ за брак, но не си пасвате като личности, пак може да се постигне доста. Ако обаче го вземеш да ти пасва на теб, но се окаже неподходящ за брак - ето това вече е катастрофата.
а е възможно децата да свикнат с всичко това и да го приемат като норма - смяна на партньори, наличие на две-три майки или двама-трима бащи, може и повече. Във всеки случай човечеството няма да се затрие или поне няма да се затрият гените на тези, които са се размножили. От няколко месеца наблюдавам една жена, която е от изпадналите прослойки на обществото - преди няколлко месеца беше много бременна, пушеше си, изглеждаше неадекватна леко, не зная дали е от алкохол или нещо друго, та тя виси на кръстовището на България и досажда на шофьорите да им мие прозорците. Преди няколко месеца роди, но днес я гледам пак е бременна. И си викам, и кво, може да ги ражда всяка година, на ниско, животинско ниво, а сума образовани и свестни жени седят и се чудят - какво се чудят, че няма да намерят идеалния партньор за цял живот и идеалния баща на детето си? Ми, да чакат, а тази жена вече е увековечила гените си и кой знае на какъв пияница, изпаднал елемент, може и някакъв, загубил човешки облик. Накрая кой пИчели? Нейните гени или безкрайната придирчивост и склонност да драматизира на интелектуалката?
Нищо не доказва, просто сравнявам. Годините на чакане какво ти носят? Гарантират ли ти шанс за по-добър партньор?
Гарантират, защото все съществува такъв, въпросът е да го срещнеш и кога. за "кога"-то именно се изисва здрав оптимизъм. Аз на 25 не бях го срещнала, на 30 го срещнах. Ако се бях задоволила с по-лош и по-рано, нямаше да имам шанс пък да съм с него. И в никакъв случай не си представям да се бях задоволила с някой, който е подходящ за брак и иска да се ожени, а пък не си пасваме като личности.
Ми аз например си пасвам с ексцентрични и непрактични личности, с които е катастрофа да решите да правите семейство. Или по-лесен пример: доста двойки се взимат по хубост, кифла с кроасан. Имаше в СО подобни: девойката взима някой, дето е душа на компанията и после- ама той що не ми помага, а опъвам сама каиша с детето...и всичките му хубави качества от гаджосването те греят точно нула.
Там е работата, че за някои тоя по-добър не съществува, щото имат приказен образ.
Там е работата, че за някои тоя по-добър не съществува, щото имат приказен образ.
На младини кой ти мисли - важното е да има лИбоФ, което означава, че е подходящ. Като в приказките - яли, пили и се веселили три дни и три нощи. Нататък никой не разказва какво се случва с принца и принцесата.
Прочетох ти въпроса, но по тази логика преди няколко дни, в темата за пудренето, с Мамасита такъв лют спор имахме, такова ритане по кокалчетата падна, че би трябвало да попиташ дали и на мен не ми плащат, за да има читаемост. Е, не, никой не ми плаща - тук съм за кеф! Дори когато се драчим с Мамасита. Имат си явно закачка с Кукумицинка, но аз не съм наясно каква точно, и си я реанимират периодично.
Прочетох ти въпроса, но по тази логика преди няколко дни, в темата за пудренето, с Мамасита такъв лют спор имахме, такова ритане по кокалчетата падна, че би трябвало да попиташ дали и на мен не ми плащат, за да има читаемост. Е, не, никой не ми плаща - тук съм за кеф! Дори когато се драчим с Мамасита. Имат си явно закачка с Кукумицинка, но аз не съм наясно каква точно, и си я реанимират периодично.
Сравнението доказва ,че едното е по-добро от другото. Но как?
Не говоря за години чакане ,а за няколко години опознаване на партньора за да не се стига до някакви катаклизми с появата още на първото дете и бърза раздяла.
По принцип поддържам тезата за развода, когато нещата са ескалирали до ексцесии, но повече държа на добрия брак.
Повече ме притеснява възпитанието на тези деца в морала на бързи връзки, бързи раздели и нетърпение, започване на нещо ново през 2-3 години и толкова бързото му зарязване. Тези тенденции засилват натиска и оформят едно общество, в което ако сте заедно от години и не сте се развели и не живеете във 2или 3 брак с породени деца сте малцинство.
Говоря за обърнат модел на нормалност и конформизъм.
Не говоря за години чакане ,а за няколко години опознаване на партньора за да не се стига до някакви катаклизми с появата още на първото дете и бърза раздяла.
По принцип поддържам тезата за развода, когато нещата са ескалирали до ексцесии, но повече държа на добрия брак.
Повече ме притеснява възпитанието на тези деца в морала на бързи връзки, бързи раздели и нетърпение, започване на нещо ново през 2-3 години и толкова бързото му зарязване. Тези тенденции засилват натиска и оформят едно общество, в което ако сте заедно от години и не сте се развели и не живеете във 2или 3 брак с породени деца сте малцинство.
Говоря за обърнат модел на нормалност и конформизъм.
Нищо не доказва, просто сравнявам. Годините на чакане какво ти носят? Гарантират ли ти шанс за по-добър партньор?
Гарантират, защото все съществува такъв, въпросът е да го срещнеш и кога. за "кога"-то именно се изисва здрав оптимизъм. Аз на 25 не бях го срещнала, на 30 го срещнах. Ако се бях задоволила с по-лош и по-рано, нямаше да имам шанс пък да съм с него. И в никакъв случай не си представям да се бях задоволила с някой, който е подходящ за брак и иска да се ожени, а пък не си пасваме като личности.
Ама той подходящ като личност за теб ли е или подходящ за брак? Щото ако е и двете си малко нагла. Остава сега да родиш и две деца и вече ще е непростимо.
Редактирам се, защото съм фаталист и винаги имам чувството, че когато човек се "хвали" за такива неща, съдбата му удря шамар в лицето.