Публикувана: 3 авг. 2016, 20:24 ч.
Последно мнение: 19 май 2017, 01:59 ч.

Познаваме ли емоциите си - откъде сме получили това знание и предаваме ли го

27 076
462
1

# 30 7 авг. 2016, 20:16 ч.

София
Мнения: 62 595

В какъв смисъл как работи мозъкът?
"Жоро и Мария от град Елена" не знаят как се забременява и как не, ти до работата на мозъка опря! Laughing

# 31 7 авг. 2016, 20:56 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Sharky* в нд, 07 авг 2016, 20:00

Не ми се искаше да го казвам, обаче...на какви ли не глупости ни учат в училище, а на елементарни обяснения как работи мозъка и тялото ни, не. Не спирам да се учудвам на собственото ни невежество Embarassed

За съжаление нямаме елементарно обяснение как работи мозъкът, но ето една добра нишка:

https://aeon.co/essays/your-brain-does-not-process-information-a … is-not-a-computer

Всъщност понякога е важно мозъкът да НЕ работи, за да се получат феномени, усещания и действия. Ако много работи- проблем.

# 32 7 авг. 2016, 21:00 ч.

София
Мнения: 62 595

какво разбираш под "да не работи"?

# 33 7 авг. 2016, 21:08 ч.

Мнения: 30 802

Да не пуца импулси и да не си излива невромедиаторите. Някоя зона да "замлъкне". Например при професионалните музиканти- дори при свирене на много трудни произведения мозъкът по-скоро "мълчи" в по-голямата си част. И още по-драматичен пример, като вземеш псилоцибин и запушиш невроните, работи по-малка част от мозъка, обаче нещата, които се виждат, са много над ежедневната реалност. Трети пример: преживявания около (и след) смъртта, когато все по-малко мозък работи, но има все повече видения и усет за свръхреалност. Питайте професор Герджиков и Гугъл за есето му, в което "умирането се преживява". Интересно е. Преподавал е Граници на езика и зен, ама след удара по главата го повери на асистент...

# 34 7 авг. 2016, 21:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Мерси, ама предпочитам мозъкът ми да си работи, пък дори да дава бъгове понякога, вместо повече видения и усет за свръхреалност! Не разбирам какво разбираш под мълчание на мозъка при музикантите - използвай по-прозаична, но по-точна лексика!

# 35 7 авг. 2016, 21:28 ч.

Мнения: 30 802

Е стига де, толкоз неврология си чела (от учебника при това!) и не си стигнала до идеята, че картината на света зависи не само от това кои неврони "стрелят", ами и кои са неактивни и по някакъв начин с подтиснати импулси.

Мълчание на мозъка- лесно ще го обясня. Като любител музикант при разучаване на нова пиеса отчитам огромно когнитивно натоварване: физическо, за да задвижа пръстите си. Вербално- имена на ноти, тактове, има броене и смятане. С овладяване на пиесата всички тия ресурси се освобождават и при свирене усещам, че само си мърдам пръстите, без натоварване. Не се уморявам, не се чувствам изцедена и най-вече: не ми се спи след това. А да ти се приспи е ясен сигнал, че мозъкът се е изчерпал откъм невромедиатори и трябва да презареди.

Изобщо, мозъкът невинаги работи, за да може да работи. Понякога е по-важно за някоя способност да може да подтискаш импулсите. Работата е в неправенето.

# 36 7 авг. 2016, 21:42 ч.

София
Мнения: 62 595

В неврологията досега не съм срещнала "мозъкът да мълчи", кои неврони стрелят и кои са неактивни. Има подпрагово и надпрагово реагиране на невроните, има и потискане на активността, но не и така, както го казваш. Моля, без художествени интерпретации и измислици!

Това, което описваш е преминаване от съзнателен контрол и следене на всяка подробност от изпълнението към автоматизиране на дейността. Затова свирене му е майката и бащата - като при начинаещите и напредналите шофьори - първите се изтощават откъм ресурс да следят последователността на всяко действие, да преценяват обстановката и пр.,а опитните правят всичко това почти автоматично, а само при сложни маневри или нещо друго непознато, включват съзнателния контрол.

Това, което казваш за потиснати импулси, макар нещо да не ми звучи, нищо че използваш думички като "патискане" И "импулс", го има наистина, но в момента се опитвам да хвърлям боб какво точно казваш. Твоите обяснения са като на привържениците на езотериката - говори се за някакви енергии, импулси, ама е мътна история. Не мога да се правя на врачка и да гадая какво обясняваш.

# 37 7 авг. 2016, 21:47 ч.

Мнения: 30 802

Срещала си го, но явно си на ниво учебник и предпочиташ да мислиш в думи, а не в концепции. Би трябвало да разбереш за какво става въпрос, дори да се обясни на разговорен език.

Още по-лесен пример: за да направя скок, трябва да не "работи" системата, с която се стягам и предотвратявам скок.

Между другото, статията от линка е адски интересна.

# 38 7 авг. 2016, 21:56 ч.

София
Мнения: 62 595

Твоето не е разговорен език, а художествен текст, включително сега примера ти със скока. За свиренето го обясних достатъчно разбираемо и на разговорен език, дори съвсем достъпен пример с шофьорите дадох. Същото е със скока - когато си се учила да скачаш, си следяла за всяко нещо и си се "стягала", защото все още си нямала представа какви елементарни движения трябва да направиш и как и в каква моторна програма да ги свържеш - да се наведеш (ама накъде, напред или назад), колко да се наведеш, дали, кога и колко да приклексеш, после да се оттласкаш (ама с каква сила точно и накъде) и пр. Затова на малките деца им е много трудно в началото, защото един прост скок е всъщност много сложна двигателна програма. После нагласяш програмата по пътя на опита и грешката, тя си пуска фийдбека какво е положението на тялото ти и дали отговаря на програмата, коригира каквото трябва, и всичко това се извършва толкова бързо, че не е нужно ти да го следиш съзнателно. Затова и не се стягаш. Ако изобщо изключва нещо, то това е матефорично изключване на активното, съзнателно внимание към дейността, наречена скачане, а същото това активно внимание може да се насочи другаде.

Предотвратяването на скок не е потискане на системата за предотвратяване. По-скоро ако ти идва да скочи, но не трябва, тогава включваш съзнанието, активното внимание, което казва "хей, никакво скачане, канцелирай програмата!".

# 39 7 авг. 2016, 22:05 ч.

Мнения: 30 802

Да, обясни го, само че изобщо не съм съгласна с това обяснение, защото то нищо не казва всъщност. Казва- водата е мокра. Но не ти казва примерно за водна молекула, полярни връзки, вискозитет и други неща. Има история отвъд "водата е мокра".

# 40 7 авг. 2016, 22:10 ч.

София
Мнения: 62 595

А ти точно за какъв вискозитет и молекулна структура обясняваш? По-скоро твоето прилича на "водата е дар от Вселената".
Това, че ти не си съгласна си е твоя работа. Можеш да предявиш претенциите си към авторите и изследователите на описаното. Ще ми се аз да съм го измислила, ама не съм, за жалост.

# 41 7 авг. 2016, 22:29 ч.

Мнения: 30 802

Мога ли само да запитам защо скачането е моторна, а не примерно визуална програма...

# 42 7 авг. 2016, 22:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Защото го извършва тялото ти, а то работи по моторна програма. Ох, има нещо визуално, ама пак не мога да те разбера какво имаш предвид и ще трябва да хвърлям боб. Има нещо, което са го нарекли mental imagery - човек си представя (пък дали ще е в картинка, звук или с усещане) как точно трябва да изглежда нещото, в случая движението, в случая скачането. Спортистите, музикантите, хирурзите и изобщо всеки го използва като част от тренировъчния процес. Когато става въпрос за движение, се задейства моторната програма, но без да се изпълни от самите мускули, т.е. човек дори не си мърда големия пръст на крака. Не скачаш телом, но програмата в ума ти вече е пусната, оценена и коригирана.
А ако човек има проблем с изграждането на програмата, планирането и изпълнението на програмата става проблем. За движения, които са обект на обучение става проблем в праксиса.