Споменаваш си косвено за сексуалните предпочитания и практики на бившите пред настоящия?!? Това не е ли "привилегия" на 15-ина годишните?
- Публикувана: 6 авг. 2016, 11:37 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2016, 09:37 ч.
Лъжи на дребно
Споменаваш си косвено за сексуалните предпочитания и практики на бившите пред настоящия?!?
Не, за своите.
Както казах, бившите не ме интересуват по нито една линия и не ги отчитам като фактор, определящ поведението ми в настоящето. Това, дали те ще се почувстват засегнати от даден факт, изобщо не ме вълнува. 
Скрит текст:
Не, за своите.
Както казах, бившите не ме интересуват по нито една линия и не ги отчитам като фактор, определящ поведението ми в настоящето. Споменаваш си косвено за сексуалните предпочитания и практики на бившите пред настоящия?!?
Не, за своите.
Скрит текст:
Това, дали те ще се почувстват засегнати от даден факт, изобщо не ме вълнува.
Аха, точно това обясняваме не знам колко човека в тази тема
catarina, това, което описваш, звучи зловещо. 
Няма лошо да се обсъждат неща като "Колко сериозни връзки си имал/а преди мен?" или "С колко партньора си го правил/а без предпазни средства?" да речем, но само ако отговарящият сам е предпочел да го сподели.
Да застане някой срещу мен и да започне да ми задава въпроси настоятелни и да ме притиска няма как да стане, най-вече ако връзката е сравнително нова. Ако толкова се притеснява партньора ми да не му лепна нещо нека предложи да си направим изследвания за да сме спокойни, но да ме разпитва за сексуалният ми живот с предишните ми партньори - хайде нЕма нужда
И да, при подобна ситуация бих прикрила, премълчала, украсила или дори излъгала за някои неща, но не бих направила същото ако става дума за сегашната ми връзка.
Да застане някой срещу мен и да започне да ми задава въпроси настоятелни и да ме притиска няма как да стане, най-вече ако връзката е сравнително нова. Ако толкова се притеснява партньора ми да не му лепна нещо нека предложи да си направим изследвания за да сме спокойни, но да ме разпитва за сексуалният ми живот с предишните ми партньори - хайде нЕма нужда
И да, при подобна ситуация бих прикрила, премълчала, украсила или дори излъгала за някои неща, но не бих направила същото ако става дума за сегашната ми връзка.
Това не се ли нарича личен живот?Или всеки път, които се обвържеш трябва да си развяваш отношенията с бившите на всеки следващ?
За мен тези неща са лични и какво го засяга настоящия какво съм правила с бившия или по-бившия.
Аз също бих избягала с 200 ако ме разпитват. Това, което съм имала с някого си е неприкосновена част и си остава там, между мен и него. А каквото е в настоящето-също!
Човекът си заслужава, грижовен, склонен към компромиси, искаме еднакви неща, чувствам се добре с него...
При мен е почти същото, с разлика, че лъжите са ежедневни, от сорта на -
-Смени ли водата на котката сутринта - Даааа (а видях, че не е)
-Провери ли сметката за тока - Да. - Колко е? Ъъъъ (тишина)
-Чу ли се с *име* за кино? Да. - В колко ще ходим? - Ъъъъ (тишина)
- *той* Поръчах ти подарък за рождения ден, изпратили са го, трябва да дойде след 2 седмици. След 3 седмици ми казва - ами те днес ми писаха, че го нямат налично. Попитах - нали каза, че са го изпратили и чакаш да дойде, как ще ти кажат, че го нямат в наличност, след като вече са го пратили, а и да не са го пратили, защо ще ти отговарят след 3 седмици след поръчката, че го нямат? - Ъъъъ (тишина) (Така и не го получих този подарък де)
- Показват еди си какво по телевизора - Аз там съм бил еди си кога. - Не, не си, тогава беше еди си къде. - Е добре де, бях еди си кога. - Не, не си, тогава беше еди си къде, защо лъжеш? И тишина насреща...
Всеки път го хващам, и го питам защо ме лъже, и защо просто не може да ми каже истината, няма да го бия или хапя, не е като да ме лъже, че има 4 извънбрачни деца и 2 убийства зад гърба... И той мълчи. Буквално мълчи, не отговаря абсолютно нищо. Не знам какво да го правя вече... Почвам да се чудя, дали наистина няма някъде скрити трупове, деца и всякакви други сериозни неща за криене, щом не може да каже истината за една тъпа вода на котката...
-Смени ли водата на котката сутринта - Даааа (а видях, че не е)
-Провери ли сметката за тока - Да. - Колко е? Ъъъъ (тишина)
-Чу ли се с *име* за кино? Да. - В колко ще ходим? - Ъъъъ (тишина)
- *той* Поръчах ти подарък за рождения ден, изпратили са го, трябва да дойде след 2 седмици. След 3 седмици ми казва - ами те днес ми писаха, че го нямат налично. Попитах - нали каза, че са го изпратили и чакаш да дойде, как ще ти кажат, че го нямат в наличност, след като вече са го пратили, а и да не са го пратили, защо ще ти отговарят след 3 седмици след поръчката, че го нямат? - Ъъъъ (тишина) (Така и не го получих този подарък де)
- Показват еди си какво по телевизора - Аз там съм бил еди си кога. - Не, не си, тогава беше еди си къде. - Е добре де, бях еди си кога. - Не, не си, тогава беше еди си къде, защо лъжеш? И тишина насреща...
Всеки път го хващам, и го питам защо ме лъже, и защо просто не може да ми каже истината, няма да го бия или хапя, не е като да ме лъже, че има 4 извънбрачни деца и 2 убийства зад гърба... И той мълчи. Буквално мълчи, не отговаря абсолютно нищо. Не знам какво да го правя вече... Почвам да се чудя, дали наистина няма някъде скрити трупове, деца и всякакви други сериозни неща за криене, щом не може да каже истината за една тъпа вода на котката...
Не знам какво да го правя вече...
Наистина ли не знаеш?
А колко път вас са ви хващали в лъжа, и защо сте лъгали или премълчавали?
Не са ме хващали никога. Премълчавам, но не лъжа. А за дребни неща не виждам и смисъл.
За водата на котката го разбирам: мързи го човека, а не иска да си признае. Но останалите неща, особено това с подаръка би ме вбесило. Има една болест, където човек не различава истината от това, което си мисли че е станало. Има лъжливи спомени, така да се каже. Но май си трябва сериозна мозъчна уврежда за това.
