Почитатели на исторически филми, period drama и екранизации по романи - 12

Като цяло сериалът ми хареса много.
Гледала съм го преди години, но самият факт, че не съм го запазила в моя раздел "Класика" означава, че навремето не ме е впечатлил чак толкова. Както и да е. Не ми се иска да гледам финала повторно - по чисто емоционални причини.

Но остана у мен един такъв въпрос - имаше ли у Соумс Форсайт истинско разкаяние за това, което е причинил на Айрин? Дали той наистина осъзна кое обърка живота им? Той не й поиска прошка в прав текст, но поведението му беше коренно променено - сякаш беше загърбил традиционното си собственическо отношение към нея, пожела й всичко най-хубаво, сбогуваха се почти като приятели - поне тя беше видимо омиротворена от отношението му.  Но ме смути и не ми дава покой усмивката му на излизане от дома й - дали беше от това, че и той самият намери покой най-после, като я пусна да си отиде завинаги от живота му, или беше усмивка на победител, който е намерил начин да си отмъсти.

Та въпросът ми е - дали идеята му да подари картината от Дега (девойката с шапка, която удивително прилича на дъщеря му) на сина на Айрин (който нямаше куража да се бори за любовта на Фльор докрай и й причини мъка) нямаше за цел да й отмъсти косвено, защото определено картината непрекъснато щеше да напомня на сина й какво е загубил. Или Соумс всъщност придоби от дъщеря си силата да обърне най-после гръб на миналото и да продължи напред въпреки болката.

Усмивката му беше твърде загадъчна, а и това все пак е Соумс, който не търпи поражения, та си мислих дали това не е поредният му опит да придобие надмощие
Не мога да му повярвам на 100 %

той до край я обичаше, но просто намери сили да прости и да продължи напред

В крайна сметка се убедих, че чувството, което изпита Соумс накрая наистина беше някаква освободеност и облегчение, но пък успях да разбера какво ме подведе да мисля обратното в един момент .

Когато изпращаше дъщеря си на сватбено пътешествие той осъзна, че тя все още обича сина на Айрин и прави огромно усилие да го забрави и остави в миналото. Тогава ми се стори, че той изпита тревога за нейното бъдеще и реалната опасност този брак да й донесе истинско нещастие. Тогава ми се стори, че той изпита някакво озлобление към сина на Айрин (а вероятно и към нея самата, защото тя също е допринесла с нещо това да се случи). Тъкмо тогава дъщеря му го помоли да се отърве от картината, защото тя ще я връща към болезнените спомени. Представям си какво му е коствало да осъзнае, че и дъщеря му я чака същата съдба ... Едва ли може да има по-голяма болка за един родител. Та затова си помислих, познавайки характера на Соумс, че той иска да ползва картината като оръжие срещу Айрин и сина й, нещо като "троянски кон" - подарък, който да им причинява мъка отново и отново (основно на момчето, защото всеки път когато погледне картината ще вижда нея и ще съжалява за избора си ). Та си мислех, че той всъщност това искаше да постигне.

Между другото изключително много ме трогна неговата изповед пред дъщеря му, когато си призна за насилието над Айрин... Мисля, че беше един от най-силните моменти във филма. Това всъщност показа дълбочината на неговата любов. Но именно поради това не мога да си обясня спокойствието и примирението му с окончателната им раздяла при последната им сцена с Айрин... Някак много нелогично ми се стори да се сбогува с нея като с обикновена позната. Направо ми изглеждаше така, сякаш някой му беше направил лоботомия и беше изтрил спомените му с нея и за нея   Такава страст и обсебеност не преминава така лесно и както се казва няма как "да останат добри познати"...

Дори ми минава мисълта, че всъщност Соумс прави премислен ход, който да осигури щастието на дъщеря му.  Например, ако вижда в примирието си с Айрин премахване на главната пречка между това двамата млади да се съберат някой ден. В този случай картината само може да послужи като тласък за сина на Айрин да не се отказва от любовта си и да продължи да се бори за нея - да я намери и да я изтръгне от този брак без любов.

Соумс може да се е примирил с това, че никога няма да има Айрин, но си мисля, че такава страст може да остъпи само пред друга, по-голяма страст, която да му носи удовлетворение - щастието на дъщеря му. Не мога да приема, че той вярва в това, че дъщеря му може да бъде истински щастлива с човек, когото не обича. Или просто много му се иска да е така....

Не мога да го разбера и приема аз този финал и това си е!
Май това ми е проблема  

Между другото по излъчване актьорът удивително прилича на един чешки актьор от близкото минало. Ще потърся името му и ще го добавя .

П.П. Jaromír Hanzlík

Соумс е много противоречив образ и до края не можех да го разбера. От една страна разбирам такава силна любов, да искаш да обсебиш човека, да го превземеш и да се превъплътиш в него един вид, от друга ми беше много тъжно, защото е ужасно самотно да обичаш толкова силно, а да не намираш взаимност. Не знам, може би самият роман е отговора тук, защото тези въпроси ще продължат да ни мъчат Може нарочно да е оставен така отворен, или в романа да е нещо, което подсказва. Аз отдавна се каня да го чета Много ми се иска да е оставил дъщеря си да бъде щастлива и да е простил всичко, като е поставил нея на първо място.

За мен също Соумс беше противоречив, но пък Айрин ми беше направо антипатична.